Определение № 277 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. М. от [населено място] срещу решение №131 от 09.05.2011г по гр.д. № 139/2011г на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 23.12.2010г по гр.д.2103/2007г на КРС е отхвърлен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, като незаконно. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за задължителния характер на влязлата в сила оправдателна присъда на наказателен съд и съобразяването й от съда по трудовия спор, когато ищецът е дисциплинарно уволнен за съставомерно по наказателния закон действие, за което е оправдаван с присъдата Изтъква се противоречие с ППВС №9 от 25.12.1961г и ТР №5/2006 по т.д. № 5/2005 на ОСГТК на ВКС ,цитирани са определения на ВКС по конкретни дела, които не са приложени ,нито са развити конкретни съображения за относимостта на посочените съдебни актове Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, формулиран общо и без да се изложи обосновка по наведеното основание за допускане, при конкретните обстоятелства с решаващо значение по случая, е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС по трудови спорове, включително по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК,на която практика обжалваното решение не противоречи. В решение №967/2009г по гр.д. № 2582009 ІІІ г.о се изтъкна, че наказателната отговорност на лицето не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение от фактическа страна, когато нарушението е подведено под хипотезата на чл. 190 ал.1 т.7 от КТ и е обусловило дисциплинарно уволнение .Разликата при вида отговорност съдилищата съобразяват предвид изричното правило на чл. 186 от КТ, но във всички случаи принципните разрешения от практиката на Върховен касационен съд са насочвали към изясняване на решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или бездействие на работника или служителя, посочено в самата заповед, накърняващо трудовата дисциплина. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за конкретно действие, то следва да бъде установено от обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност .Ако за същото действие е било повдигнато обвинение и с влязла в сила присъда лицето е оправдано ,това не предрешава въпроса за установяването на дисциплинарното нарушение ,ако липсва пълно тъждество между двата състава ,т.е вмененото нарушение на трудовата дисциплина да се покрива изцяло с признаците на престъплението, за което лицето е оправдано и да се изразява чрез тези признаци. Това е решаващото съображение на въззивния съд и в конкретния случай, като решението му не е в противоречи с трайната съдебна практика. Ищецът М. ,заместник-директор на дивечовъдна станция, е бил оправдан по обвинение в престъпление по чл. 285 НК ,че съзнателно ,т.е при умисъл ,бил допуснал подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата му. Оправдано ,тъй като не е пряк извършител ,е било и лицето с повдигнато обвинение по чл. 237 ал.1 от НК за отстрела на едно диво животно ,това е обусловило и оправдателната присъда по обвинението на настоящия касатор в наказателното производство.В заповедта за уволнение ,освен прякото нарушение на нормативни и технологични правила, което представлява оспорваното „даване на устно, вместо писмено разрешение за лов на диво прасе”, като нарушение на трудовата дисциплина е изтъкнато неизпълнение на произтичащи от длъжностната характеристика задължения на касатора да организира, ръководи, координира и контролира дейността по дивечовъдството, да осъществява и контрол върху работата и действията на подчинените дивечовъди, които служители в случая предварително са му заявили, че искът да убият диво прасе в поверения участък и са възприели, според обстоятелствата, изразеното от ищеца отношение като съгласие и „устно разрешение”. Въпросните задължения, ако не са умишлено нарушени, нямат връзка с наказателната отговорност, но имат значение за дисциплинарната отговорност. Изводът в тази насока е направен мотивирано от съда, предвид конкретните действия и бездействия на ищеца, съпоставени със задълженията му. Неотносимо в изложението е цитирано както ППВС №9 от 25.12.1961г ,така и ТР №5/2006 по т.д. № 5/2005 на ОСГТК на ВКС. Постановлението има за предмет въпроси на гражданския иск в наказателния процес,неговото основание и разглеждане от наказателния съд, поправка на допуснати фактически грешки и пр. Вторият акт дава тълкуване по въпроса за давността по отношение на иска за обезщетение на вреди от деликт, ако за деянието се води наказателно разследване Коментираните и обсъждани в цитираните тълкувателни актове въпроси нямат връзка с поставения въпрос в изложението. Липсва и обосновка на защитата в този смисъл. Ето защо основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.