Определение № 150 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 119/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2. ГПК. В. К. К. е подал частната жалба срещу определение от 17.12.2008 г. по гр.д. № 35 от 2008 г. на Монтанския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение от 21.04.2008 г. по гр.д. № 35 от 2008 г. по описа на същия съд. В жалбата се излагат общи съображения за неправилност на съдебният акт и се прави искане за отмяната му и придвижване на касационната жалба. Ответниците К. С. П. и С. Г. П. не са депозирали отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище по направените с частната жалбата оплаквания. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.275, ал.1 ГПК, въззивния съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК съобщава на страната в едноседмичен срок да я съобрази със закона. В. К. К. е подал касационна жалба срещу решение от 21.04.2008 г. по гр.д. № 35 от 2008 г. на Монтанския окръжен съд на 6.06.2008 г., която е заведена с вх. № А* от същата дата. С разпореждане от 17.06.2008 г. въззивният съд оставя “ без движение” касационната му жалба като прави констатацията за несъответствие на жалбата с правилата на чл.284 ГПК по два пункта, по които е било необходимо касационният жалбоподател да извърши поправки: да се представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационна проверка по чл.280 ГПК, да се внесе държавна такса. С допълнително разпореждане от 26.11.2008 г. Монтанския окръжен съд отново в изпълнение на указанията на ВКС указва на жалбоподателя да посочи основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Съобщението за отстраняване на нередовността е връчено на дъщерята на жалбоподателя на 16.12.2008 г., но в указания едноседмичен срок, който е изтекъл на 23.12.2008 г. касационната жалба не е била поправена. Жалбоподателя е внесъл държавната такса, подавал е няколко молби, но с тях не е привел жалбата в съответствие със закона. В депозираната молба вх. № А* от 22.01.2009 г. К. отново посочва кои доказателства следва да се вземат предвид при решаване на спора, но не представя основанията, които налагат допускането на касационна проверка. Касационната жалба е нередовна и правилно е постановено нейното връщане. Не е посочен същественият процесуално правен или материално правен въпрос, който според касатора да е от значение за спорното право и да е решен от въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е изложил фактически основания за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, които да обусловят допускането на касационната проверка предвид нейната факултативност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,