Определение № 50497 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2297/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по подадена от Р. В. К. и Т. К. К. касационна жалба срещу решение № 208 от 10.03.2022 г. по в.гр.д.№ 16 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260092 от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 418 от 2014 г. на Районен съд- Карнобат за отхвърляне на предявените от Р. В. К. и Т. К. К. срещу И. Р. Н. и Д. С. Н. два иска:

• иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат на ищците следния недвижим имот: масивен едноетажен склад /“общ“ склад/ с площ от 98,82 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, в което е построен, представляващо УПИ II-...., кв. ... по плана на промишлена зона [населено място] с площ на УПИ от 600 кв.м.

• иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата 1400 лв., предявена като частична от общо дължима сума от 10 200 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са били лишени по отношение на процесния имот за периода от 12.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба на 31.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ?

2. При налични неоспорени нито в съдебното производство, нито в друго отделно съдебно производство, титули за собственост /нотариален акт, договор за покупко-продажба и други/ чрез предявени искове за тяхното обезсилване, унищожаване, признаване за нищожни и т.н., допустимо ли е съдът да признае вещни права на собственост на други трети лица /нефигуриращи в съответния титул за собственост/, преди да бъде преодоляна материалната доказателствена сила на тези актове за собственост?

3. Противопоставими ли са влезлите в сила съдебни решения на трети лица, неучаствали в съдебните производства, по които са постановени тези решения и ползват ли се с конститутивен ефект тези съдебни актове по отношение на неучаствалите в тях лица ?

В писмен отговор от 10.06.2022 г. ответниците И. Р. Н. и Д. С. Н. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд да не бъде допускано и да им бъдат присъдени направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че представеният от ищците нотариален акт за покупко-продажба № ..... от 12.07.2011 г. се ползва с материална доказателствена сила, но при оспорване на правата, удостоверени с него, същите подлежат на доказване. Ако ответникът проведе насрещно, оспорващо правата по нотариалния акт доказване, се дерогира неговата материална доказателствена сила. В случая с проведеното от ответниците доказване успешно била оборена материалната доказателствена сила на титула на собственост, от който ищците черпят правата си- нотариален акт № ..... от 12.07.2011 г. С представеното по делото съдебно решение № 180 от 15.05.2019 г. по гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд със сила на пресъдено нещо е било установено между ЕТ „К.- Т. К.“, ответниците и трети лица, че към датата на съставяне на нотариалния акт № ..... от 11.12.2001 г., собственици на посочените в този нотариален акт имоти, измежду които и процесния склад с площ от 98,82 кв, са ответниците и трети лица, а не ЕТ „К.- Т. К.“. Следователно при сключване на договора за покупко-продажба № ..... от 30.09.2010 г. ЕТ „К.- Т. К.“ не е бил собственик на продадените с този нотариален акт на „У. транс“ Е. имоти и тази сделка не е породила вещно действие. Така с тази сделка „У. транс“ Е. не е могло валидно да придобие правото на собственост върху процесния имот и съответно не е могло валидно да се разпореди с него в полза на ищцата Р. В. К. с договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ..... от 12.07.2011 г.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия поставен въпрос, уточнен както следвва: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба и в отговора към нея, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ?

В противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, включително посоченото от касаторите решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., в обжалваното решение съдът не се е произнесъл по изрично съдържащия се във въззивната жалба и съществен за правилното разрешаване на спора довод на ищците, че решението по гр.д.№ 628 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд не е противопоставимо на ищцата Р. К., тъй като тя не била страна в това производство.

Поради това касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение