Определение № 11 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 63266 от 07.07.2011 г. на Т. Х. К. и М. Х. Л., чрез адвокат К. Т. срещу въззивно решение от 31.05.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14744/2010 г. С посоченото решение е оставено в сила решение от 30.06.2010 г. на Софийски районен съд, 49 с-в, постановено по гр.д. № 10755/2007 г. и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 15 988 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 3 997 лв., т.е. под 5000 лв. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.