Определение № 597 от 26.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2491/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 694/27.05.2025 г. по гр.д.№ 1750/2024 г. на Апелативен съд – София, както следва: Касаторът Г. Й. Д. атакува решението в частта му, с която е отменено решение № 1035/22.02.2024 г. по гр.д.№ 4540/2022г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „ Би и О експрес „ ЕООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 20 000 евро – заплатена авансово част от продажна цена по сключен между страните и развален по вина на ответника предварителен договор за прехвърляне от Г. Й. Д. в полза на „Би и О експрес„ ЕООД притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „ Густоза „ ЕООД, чийто едноличен собственик е. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяване в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, предвид отказа на въззивния съд да подложи на тълкуване спорните разпоредби от представените анекс от 10.12.2021 г. към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021 г., предварителен договор за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и предварителен договор за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021 г., в съответствие с принципите на тълкуването, залегнали в посочената разпоредба. Така въззивният съд не е съобразил предмета на представените анекс и три допълнителни предварителни договора, в съответствие със съдържанието на предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове / чл. 7 /, който не предвижда предварително „прехвърляне на активи„ извън транслативното действие по отношение същите на самия договор за прехвърляне на дружествени дялове, а предвижда изготвяне и предаване на имущество / приемо-предавателни протоколи /, извън това за което страните са се споразумели изрично да бъде изключено от търговското предприятие на продавача и в негова полза, предходно на окончателния договор за покупко-продажба на дружествени дялове / чл. 4 /. Така предметът на сключените допълнителни предварителни договори се явява изключен от предмета на договора за покупко - продажба на дружествени дялове и те са нищожни / според касатора като привидни, но като лишени от основание, визирайки ги като ненужни за целите на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове /. Не е извършено от съда лингвистично и систематично тълкуване на спорните разпоредби, в които е използвана думата „предава“, а не се удостоверява получаване от ответника на суми от по 9 778 лева. Неправилно съдът е придал на същите качеството на разписка за реално платени суми. Съдът не е обърнал внимание, нито е налице обяснение по делото, защо при договорена цена в евро, съобразно която е и предявената претенция, споразуменията сочат суми в лева / 4 пъти по 9 778 лева /. Съдът не е съобразил и поведението на страните: собственото на купувача, предприето в осигуряване на договореното с чл. 4 от договора, доказано по делото и това на ищеца - за недобросъвестно удостоверяване неоказано от продавача съдействие, с документиране на отказ за явяване пред нотариус, за който Г. Й. не е бил уведомен и към момент към който, съгласно заключението на приетата СИЕ, същият не е разполагал и с необходимите парични средства за закупуване на дружествените дялове. Според страната, тези доказателства потвърждават тезата му, че целта на дружеството не е била да придобие реално дружествените дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, а да използва предварителния договор и допълнителните такива за недобросъвестно извличане на облага. Сочи се и неправилностна въззивния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Така въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, установени по делото и е формирал изводи в несъответствие с действителната фактическа обстановка. Този касационен довод страната навежда в аспект на установеното си собствено добросъвестно изпълнение, в подготовка сключването на окончателния договор за покупко-продажба на дружествени дялове - ирелевантно за спора, доколкото не противопоставя твърдение за запазено действие на предварителния договор, а се позовава на развалянето му, със собствено едностранно предизвестие до ищеца, по вина на същия. Навежда го, обаче, и в аспект на твърдението си, че не е получавал посочените суми в лева, нито 20 000 евро, установимо от заключението на СИЕ по делото, което съдът е отказал да кредитира. От същото безспорно се установява, че дружеството – купувач не е осчетоводило разпоредена в полза на продавача сума от 20 000 евро / съответна на описаните в анекса и предварителните договори от 8,9,10 и 11 декември 2021г. суми в лева /, нито е установена разполагаемост на същото със суми в нужния за плащането размер - на каса или като предоставени в заем от собственика на дружеството / сметка 401 – разчети със собственика /, доколкото е посочен и такъв източник на средства. Според касатора съдът е следвало да съобрази и недобросъвестното поведение на ищеца, отказал на вещото лице достъп до всички свои счетоводни книги, нужни за изготвяне на заключението. Противопоставя се и довода, че е неубедително да се приеме, ако действително го е извършил, ищецът да не е осчетоводил плащането към ответника, доколкото така би се лишил от позитивни данъчни последици. Според касатора, въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение внимателно, след анализ на всички събрани доказателства, необосновано отказвайки да се позове на доказателствената сила на счетоводните записвания / в случая – на липсата на такива, при задължение за редовно водено от търговците счетоводство /. Касаторът „ Би и О експрес „ ЕООД оспорва въззивното решение в частта му, с която е частично обезсилено първоинстанционното и частично прекратено производството по предявения от него, кумулативно с иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, иск с правно основание чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на същия иск в останалата му част. Така предявеният иск, за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от несключването, по вина на продавача – ответник, на окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, е с цена 1 лев, като частичен от вземане в твърдян размер от 5 000 000 лева. Цената на иска изключва касационна обжалваемост на въззивното решение в тази му част, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, бидейки под законодателно установения праг за касационна обжалваемост както по търговски, така и по граждански дела. Предвид това, касационната жалба на „Би и О експрес „ЕООД, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба на Г. Й. Д. е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване – в тази му част – съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Между страните е сключен – на 10.12.2021г. - предварителен договор за покупко-продажба от ищцовото дружество на дружествените дялове от капитала на „ Густоза „ ЕООД, чийто едноличен собственик е ответника – касатор. Договорът / чл. 4 / изрично предвижда с кои активи от търговското предприятие на продавача последният следва да се разпореди предварително и в своя полза, както и че: „ След справка от счетоводството на „Густоза„ ЕООД страните изготвят приемо-предавателен протокол с опис на притежаваното от дружеството основно имущество, външно и вътрешно оборудване, кухня, печки, хладилни витрини и инвентар и др., находящи се в Гръцки ресторант „ Густоза „, като „ Имуществото се приема от купувача във вида, в който се намира „ / чл. 7, ал. 1 /, както и че „продажната цена по т. 1 включва наличната стока – хранителни и пакетирани стоки, алкохол, месни продукти, риби и рибни дарове, напитки и всичко необходимо за нормалната работа на ресторанта „ / интерес от който именно актив е мотивирал купувача за сделката /. Ищецът твърди, че е платил на ответника авансово част от договорената продажна цена, в размер на 20 000 евро, както и че поради отказ на ответника да сключи окончателен договор, е развалил предварителния, с едностранно предизвестие, връчено чрез Нотариус ,при отказ на адресата. С това обосновава претенция за връщане на платеното, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За плащането на сумата се позовава на анекс към предварителния договор от 10.12.2021 г., и други три, наименовани като „ предварителни „, договори: за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021 г. и за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021 г. Във всеки от тях, с изрично упоменато качество на „ анекс към предварителен договор „ е отразено „постигнато единодушно съгласие за следното: Купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс„. Ищецът се позовава на това изявление като качество на разписка за извършено в полза на ответника плащане на 4 суми от по 9 778 лева. Ответникът – Г. Й. Д. – оспорва иска. Оспорва твърдението, че е отказал сключването на окончателен договор, позовавайки се извършени от негова страна действия, в съответствие с клаузите на чл. 4 и чл. 12 от предварителния договор, за подготвяне сключването на окончателния и представяйки доказателства за това. Оспорва да е надлежно уведомен за едностранното разваляне на договора от ищеца, поради виновно свое поведение и противопоставя собствено едностранно изявление за разваляне от 02.03.2022 г., поради вина на дружеството, достигнало до управителя на същото на 09.03.2022 г.. Доколкото не се противопоставя възражение за запазено действие на договора и с оглед правното основание на предявената претенция, изясняването на тези обстоятелства е ирелевантно за спора. Ответникът оспорва да е получавал посочените в анекса и предварителните договори – анекси към този от 10.12.2021 г., суми от 9 778 лева, респ. оспорва да е получил в аванс сума от 20 000 евро. Оспорва текста на документите да позволява едностранното им възприемане като разписка за получаване на сумите, като не оспорва подписването им, но на различна от посочените дати – на 12.12.2021г.. По същество твърди, че сключването на тези последващи договори е имало за цел да се договори авансово заплащане на част от продажната цена на дружествените дялове / каквато уговорка липсва в договора от 10.12.2021 г. /, за да може продавачът да поеме сериозните разходи по дължимите подготвителни действия, съгласно чл. 4 на договора. Поискана е СИЕ, част от задачата на която е и да се установи отразени ли са в счетоводството на ищеца сумите по спорните анекси - 4 х 9 778 лева или 39 112 лева или сума от 20 000 евро, като платени на ответника, в качеството на продажна цена по покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД. Вещото лице по допуснатата СИЕ не е установило счетоводно отразено плащане от ищеца към ответника за сума от 20 000 евро – ищецът не е представил платежен документ или счетоводен запис за наличие на реално извършено плащане от 20 000 евро. Вещото лице посочва, че е изискало от дружеството, счетоводно обслужващо ищеца, необходимите му документи и информация, за отговор на поставената задача, но не е получило нито от същото, нито от ищеца. Акцентирайки на първичен документ, установяващ плащането, самите спорни анекси и позовавайки се на представен му от дружеството за счетоводитни услуги „ хронологичен регистър „, ищецът е поискал допълнителна експертиза за установяване наличие на вторично осчетоводяване в баланса на дружеството за 2021 г., съобразно данните от този регистър. Вещото лице е пояснило, че авансовото заплащане на суми от продажната цена по договора, доколкото не е платена изцяло и сключен окончателния договор, не следва да намери отражение в баланса, като придобит „финансов актив„, а следва да се отрази по сметка – каса или сметка – банка / 503, 504/, но достъп до същите не му е предоставен от ищеца. Процесуалният представител на същия, в о.з. на 29.09.2023г., е заявил, че спорните плащания са на основание отделни, от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, договори, по настояване на ответника, за да може да получи аванса на ръка, с оглед задължението за заплащане по банков път на суми над размера от 10 000 лева. Нещо повече, посочва че самите допълнителни анекси са съставени привидно, за формално удостоверяване на самостоятелни задължения, в общ размер съгласно размера на уговорен аванс от 20 000 евро, с последица след сключването на окончателния договор да бъдат унищожени / „скъсани„ /. Страната се позовава на липса на забрана в закона да се прехвърлят дружествени дялове от капитала на едно търговско дружество и отделно имущество на същото. В допълнително заключение, по задачи и на ищеца и на ответника, вещото лице от СИЕ посочва следното: в хронологичния регистър за сметка 492/2 - разчети за гаранции, на който се е позовал ищецът, за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. същият е отразил счетоводно 4 броя плащания в брой от касата на дружеството, без данни за получател и дата на плащането, в размер от по 9 778 лева – чрез дебитиране на сметка 492 срещу кредитиране на сметка 501 – каса в лева със същите суми, отразени съответно: веднъж като „платен депозит за придобиване на дяловете на „Густоза„ ЕООД, втори път като „платен депозит за придобиване на оборудване на основен салон и градина„, трети път като „ платен депозит за покупко-продажба на стокова наличност „ и четвърти път – като „ платен депозит за придобиване на кухненско оборудване„. Съгласно представена на вещото лице справка към хронологичен регистър, плащанията са осчетоводени като депозити от касата на дружеството на 03.01.2022г. Не му е представена хронология на осчетоводяванията по сметка 501 - каса в лева, за периода 01.01.2022 г. – 03.01.2022 г., тъй като първият работен ден за годината е бил 05.01.2022г., към която дата се установява наличност от 9 089,16 лева, при установима към 31.12.2021 г., съгласно ГФО за 2021 г. и хронология по сметка 501 – каса в лева за предходен период, наличност на каса в размер на 2 000 лева. Съответно, през 2021 г. / в която се твърдят извършени плащанията в брой / няма осчетоводено от ищеца плащане към ответника. Вещото лице е посочило дадено му от ищеца обяснение, че средствата са били осигурени чрез заем от собственика, какъвто действително е осчетоводен, по счетоводна сметка 491 – разчети със собственика, но от справките по сметка 501 – каса в лева - се установява да са използвани за други цели. Неясно е дали вещото лице е съобразявало данните по сметка 501 за 2022 г. или за 2021г.. Изрично е пояснено, обаче, че отразяването на плащанията по сметка 492 – разчети за гаранции / по която сметка фигурира в хронологичния регистър за 2022 г./ следва да бъде на датата и в годината, в която са извършени съответните плащания, т.е. следва да са отразени в хронологичния регистър за 2021г., ако е заплатено на датите на представените анекси. Същевременно вещото лице е установило, че от представена оборотна ведомост за сметка 501 – каса в лева, за периода 08.12.2021г. – 11.12.2021 г., е видно, че към 08.12.2021г. в касата на дружеството са налични парични срдства в размер на 69,92 лева, при отчетени постъпления за целия период от 1 025,39 лева и отчетени „излези пари от касата„ за същия период само 404,32 лева. Не са представени на вещото лице оборотни ведомости за конкретните дати - 8, 9, 10 и 11 декември 2021 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, като е приел, че с оглед спорния смисъл на думата „предава„ в текста на анексите и твърдението на ответника, че не е получил плащане на сумите в тях, „ интерпретацията на изявлението следва да се направи с оглед целия събран доказателствен материал, вкл. основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза„, възпроизведено по-горе. Констатираните пропуски и противоречия в осчетоводяването на плащанията съдът е приел, че обосновават извод за „неотразено надлежно намаляване на патримониума на ищеца със сумата от 20 000 евро, поради което […] е недоказана първата законоизискуема предпоставка за основателността на претенцията с правно основание чл. 55 ЗЗД „. Въззивният съд е променил правния резултат по така предявения иск, уважавайки го за сума от 20 000 евро, със следните решаващи мотиви: изявлението, че купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, във всеки от спорните анекси, подписани от всяка от страните, недвусмислено и категорично удостоверява плащане на аванс от купувача в полза на продавача. Глаголът „предава„ има смислово значение на предаване от ръка на ръка нещо / връчвам / и се използва в езика като глагол за предоставяне на парична сума. Този извод не се разколебава от изводите на вещото лице, че счетоводно това предаване на парични суми не е коректно отразено в счетоводството на дружеството - купувач. Счетоводното отразяване може и да не е правилно, но ако има писмени доказателства, каквито са гореупоменатите / визирайки анексите /, доказващи плащане, то не е от значение за изпълнението на договора. Така е обоснован извода за доказано заплатен аванс от левовата равностойност на 20 000 евро. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формално е посочил допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулирал въпрос, конкретизиран от настоящия състав до същината му, както следва: Кои доказателства следва да бъдат кредитирани: надлежното и редовно водено счетоводство на „Густоза„ ЕООД или липсата на счетоводство на „Би и О„ ЕООД, при изричния отказ на процесуалния представител на дружеството да представи изискани му от съда документи ? Като се пренебрегват императивни данъчни изисквания не се ли стимулира сивият сектор и сивата икономика и недобросъвестността в търговските отношения ? Изрично се сочи порок на решението по приложението на чл. 20 ЗЗД. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е фактологичен – не предполага общовалиден отговор по приложение на правна норма или правен принцип / впрочем, не предполага и значим отговор, в съответствие с конкретиката на спора /, а и по начало не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. Същият по същество е приел, че спорните анекси имат характеристиката на частен свидетелстващ документ – разписка, по смисъла на чл. 77,ал. 1 ЗЗД – удостоверяващ плащането от ищеца на ответника, на аванс в левовата равностойност на 20 000 евро, както и че като такива не подлежат на оспорване, доколкото категорично е отказал да коментира установеното от СИЕ, вкл. съобразно твърденията на самия ищец – за плащания със средства от касата на дружеството, вкл. чрез заемни средства от собственика на същото, както и противоречието им с данните по представени от самия него доказателства. При това, адресат на плащанията по договора за покупко-продажба на дружествени дялове, на който се основава материалноправната му легитимация като ответник, е самото физическо лице – Г. Й. Д., а не дружеството „Густоза„ ЕООД, макар същото да е страна по спорните анекс и предварителни договори. Независимо от горното, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение, изводима от мотивите на същото, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2, пр. трето ГПК. Позовавайки се на буквалното съдържание на глагола „предава“, в текста на спорните анекси, възприемайки значението му само за себе си, изолирано от цялостното съдържание на анексите / предмет, страни, вкл. валута на задължението /, изолирано и от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с който се обосновава материалноправната легитимация на ответника, съдът се е произнесъл в противоречие с императивната норма на чл. 20 ЗЗД, равносилно на отказ да тълкува, въпреки въведена от страната нужда от тълкуване. От друга страна, като е приел, че спорните анекси имат характера на разписки за получено плащане, чиято вярност не подлежи на оспорване и доказване противното с други доказателствени средства, до каквото практически води отказа на съда да коментира заключенията на СИЕ и установими от същите обстоятелства, кумулативно с изявленията на противната страна за обстоятелствата по осигуряване на плащанията, съдът е придал на документите действие, присъщо на официални свидетелстващи документи - обвързващо съда, в противоречие с чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 180 ГПК. Материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, за разлика от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, няма обвързващо съда действие. Разписка за извършено плащане, по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, има значението на извънсъдебно признание на кредитора, което подлежи на оспорване и оборване на верността му по общите правила на чл. 153 ГПК – чл. 155 ГПК, аналогично на значението на съдебното признание – чл. 175 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение