Определение № 2215 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1365/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е въз основа на частна касационна жалба на „Логел“ ООД срещу определение № 10781 от 02.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 3717/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20137348 от 05.03.2025г. по гр.д. № 49311/2019г. на Софийски районен съд. С потвърденото определение е прекратено производството по делото, образувано по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Логел“ ООД срещу Министерство на икономиката и индустрията за заплащане на сумата от 19 088 лева (равностойност на 9 568 евро), със законната лихва за забава от 26.08.2019г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 5 799 лева изтекли лихви. Претендираната главница е останала неплатена от ответника, в качеството му на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, безвъзмездна помощ по сключен между страните Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CGS-3-024 от 21.11.2008г., Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Повишаване на конкурентноспособността на български предприятия – фаза 3“, в частта относно проект „Въвеждане на BPMS в „Логел“ ООД“. От състава на Софийски районен съд са възприети обстоятелства по чл. 130 от ГПК, вр. чл. 299 от ГПК – влязло в сила решение по същия правен спор между същите, извод споделен и от въззивния съд. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срок, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Предмет на делото са права по сключен между „Логел“ ООД и ответника договор по предприсъединителна програма ФАР на Европейския съюз (финансиране на проект за икономическо и социално сближаване), елемент „Инвестиционно подкрепа“ – инвестиция в модернизирането и подобряването на производственото оборудване на ответника. При качеството на касатора – ищец търговец и поради това, че договорът за предоставяне на финансова помощ е бил сключен във връзка с осъществяваната от него търговска дейност (за извършване на инвестиции в дълготрайни материални активи), този договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, а делото – търговско. Така въззивно решение по спора с оглед цената на исковете (до 20 000 лева) и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК би било окончателно и неподлежащо на обжалване пред Върховния касационен съд. Поради това не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на основание недопустимост на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ограничението по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно определение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение се преценяват само по отношение на частни касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на частната касационна жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. При изложеното частната касационна жалба на „Логел“ ООД по делото, като недопустима, подлежи на връщане. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. В сходен смисъл относно характера на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на търговци са определение № 129 от 15.05.2018г. по т.д. № 1274/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 144 от 31.05.2018г. по т.д. № 846/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 319 от 04.11.2019г. по т.д. № 2452/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 457 от 21.06.2023г. по ч.т.д. № 879/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Воден от горното съдът