Определение № 62 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1707/2020 г.
ВКСII търговско отделение23.03.2021 г.докладчик Галина Иванова
Диспозитив
СПИРА производството по т.д. 1707/20 г., Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 292 от ГПК, до приключване на тълк.д. 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на Министерство на младежта и спорта срещу решение № 960 от 4.5.2020 г. по т.д. 5292/20 г., САС, състав, с което е отменено частично решението на въззивната инстанция и са отхвърлени частично исковете с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение и конкретно са оспорени изводите относно приетите за неоснователни възражения за прихващане. Освен това са приети за неоснователни съдебни възражения за прихващане с вземания за неустойки. Прието е, че вземанията за неустойки са погасени по давност.
Подробно са изложени съображения срещу незаконосъобразността на постановеното въззивно решение.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК е формулиран следният правен въпрос: Допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД? Обосновава основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 135 от 7.6.2019 г. по гр.д. 4273/18 г., на ВКС, 4 ГО и решение № 190 от 9.7.2013 г. по гр.д. 1274/13 г., ВКС, решение № 190 от 22.1.2018 г. по гр.д. 5513/2016 г. на ВКС, 3 ГО.
Настоящият съдебен състав констатира, че е налице образувано тълкувателно дело № 2/20 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от разпореждане от 14.04.2020 г. е допълнено разпореждането за образуване на тълкувателното дело и окончателно са поставени следните въпроси:
- При направено възражение за прихващане (съдебна компенсация) от кой момент се считат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане?
- При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
- При уважаване на възражението в хипотезата на т. 2 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?
Предвид образуването на тълкувателно дело по поставените въпроси, които са от значение и за поставения в настоящия процес правен въпрос, ще следва да се спре производството по настоящето дело, на основание чл. 292 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение