Определение № 256 от 21.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 268/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. М. срещу определение № 300 от 26.04.2012г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 213/2012г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба против определение № 32 от 06.02.2012г. на Ямболски окръжен съд по ч.гр.д. № 33/2012г., потвърждаващо определение на Ямболски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 3446/2011г. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, тъй като според него касационното обжалване е допустимо. Сочи, че цената на исковете към момента на произнасянето на решаващия съд е 5 253,79лв. и че с постановеното определение му се отказва правосъдие. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 3446/2011г. на Ямболски районен съд е образувано по искова молба на С. И. М. против Областна Дирекция на МВР - Я. и Д. Х. Н. - временно изпълняващ длъжността Началник на РПУ-Е. с посочено правно основание чл. 49 и 45 ЗЗД и предявени претенции за присъждане на обезщетения за имуществени вреди с общ размер 685,95лв., разпределени в осем пера, неимуществени вреди в размер на 3400лв. и мораторна лихва 892,28лв. С определение от 14.12.2011г. първоинстанционният съд е прекратил производството по съображения, че искът е по чл. 1 З. и подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд. С определение от 06.02.2012г. състав на въззивния Ямболски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е посочил, че след влизането му в сила районният съд следва да изпрати делото на Административен съд - Ямбол. Подадена е частна касационна жалба срещу това определение, която тричленен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е намерил за недопустима на основание чл. 274, ал.4 във вр. чл.280, ал.2 ГПК и е постановил атакувания съдебен акт за оставянето й без разглеждане. Посочил, е че цената на всеки един от обективно съединените искове не надхвърля 5 000лв. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение № 300 от 26.04.2012г. по ч.гр.д. № 213/2012г. на ІІІг.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая е несъмнено, че всеки от обективно съединените искове не надхвърля 5000лв. Следва да се посочи, че когато с една искова молба са предявени няколко иска, от значение е цената на всеки един от отделните искове. Тезата на жалбоподателя, че цената на иска е равна на сбора от всичките му претенции - за имуществени вреди, за неимуществени вреди и за лихви, е в противоречие с разпоредбите на чл. 69 и сл. ГПК. Освен това, сборът на претенциите е 4 987,23 лв. /тази сума е посочена в исковата молба от ищеца/, а сумата 5 253,79лв., посочена в частната жалба, е получена с прибавяне на лихви, изтекли след предявяване на иска, които обаче нямат значение за определяне цената на иска. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.