Определение № 3481 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2078/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М 6 М“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 2240 от 29.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2108/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав. С него е потвърдено протоколно определение от 18.06.2025г. по т. д. № 2424/2024 г. на Софийски градски съд, TO, VI-21 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на т. д. № 645/2025 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав. В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. Изложени са доводи, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът ще изследва дали са налице предпоставките за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен и тези предпоставки нямат отношение към исканото с предявения иск по чл. 307 ТЗ изменение в цената по договора. Частният касационен жалбоподател твърди, че в случая не е налице връзка на обусловеност между делата, тъй като ищецът по иска с правно основание чл. 307 ТЗ може да се снабди с изпълнителен лист за увеличението на цената, включително след влизането в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Моли атакуваното определение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателят поставя следните въпроси: „1. Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?; 2. процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните; 3. Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?“ По първия въпрос частният касатор се позовава на противоречи на обжалвания акт с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Досежно втория въпрос се поддържа, че актът на въззивния съд противоречие на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Частният жалбоподател твърди, че последният въведен с изложението процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба „Грийнлайф-Пропърти“ ЕООД, [населено място] не е депозирал отговор на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното. В обжалваното определение на въззивния съд е установено, че предмет на т. д. № 2424/2024 г. на СГС, TO, VI-21 състав е иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от „М 6 М“ ЕООД, в качеството му на купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен с „Грийнлайф-Пропърти“ ЕООД, с който се иска да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор; предмет на т. д. № 645/2025 г. на СГС, TO, VI-8 състав е иск по чл. 307 ТЗ, предявен от „Грийнлайф-Пропърти“ ЕООД срещу „М 6 М“ ЕООД, с искане да бъде изменен сключения между страните предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот в частта му относно продажната цена, като същата бъде увеличена. Съставът на Софийски апелативен съд е счел, че с бъдещото евентуално позитивно решение по иска с правно основание чл. 307 ТЗ е възможно да настъпят желаните от ищеца правни последици относно съдържанието на договорното правоотношение по предварителния договор. Посочил е, че за да бъдат съобразени те от съда при разглеждане на иска за обявяването на предварителния договор за окончателен, следва да е установено със сила на пресъдено нещо съдържанието на този договор. Изразил е становище, че именно това прави иска за стопанска непоносимост преюдициален по отношение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и налага спирането на производството по делото по последния иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска по чл. 307 ТЗ. Като се е позовал на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е посочил, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Намерил е, че в конкретния случай релевантната връзка на обусловеност между двете дела е налице. Изтъкнал е, че въпросът за цената на недвижимия имот, предмет на предварителния договор за покупко-продажба и настъпили ли са драстични изменения в обстановката, при които същата е договаряна и които да налагат изменението й, в посока към увеличаване, е предмет на разглеждане в производството, образувано по иска с правно основание чл. 307 ТЗ. Счел е, че в исковото производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД към момента на приключване на съдебното дирене съдът ще следва да извърши преценка за съдържанието на сключения договор – неговите съществени елементи, за изпълнение на задълженията на страните по него и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника, следователно - ще е задължен да съобрази влязлото в сила решение досежно цената на имота /съществен елемент от съдържанието на предварителния договор/. Ето защо е заключил, че производството, в което предстои разрешаването на този въпрос по окончателен между страните начин, е преюдициално по отношение на настоящото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване, извън хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са включени в предмета на спора и въззивният съд е изложил мотиви по тях. По отношение на тези въпроси обаче не е налице селективното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - за съдържанието на връзката на преюдициалност и следва ли решението по обуславящото дело да създава сила на пресъдено нещо относно факти/правоотношения, релевантни за разрешаването на обусловеното дело, е формирана практика с определение № 2130 от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2791/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В същото съставът на ВКС се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. и Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно определение № 478 от 28.08.2017 г. по ч. т. д. № 766/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК изисква наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. В случая въззивният съд е извършил преценка, че съдът, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ще е задължен да съобрази силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 307 ТЗ и евентуално внесеното с него изменение в предварителния договор относно цената, явяваща се съществен елемент от съдържанието на този договор, и въз основа на това е заключил, че е налице връзка на преюдициалност между производството по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен и иска за стопанска непоносимост. Така извършената преценка се явява в съответствие с дадените разрешения в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване по обсъжданите въпроси не следва да се допуска. Въпросът по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнася до задължението на въззивния съд в производството по чл. 274 ГПК да обсъди изложените в частната жалба доводи за неправилност на атакувания акт и съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този релевантен въпрос, тъй като въззивният акт съответства на постоянната практика на ВКС, съобразно която въззивната инстанция при произнасянето си по законосъобразността на атакувания първоинстанционен акт следва да обсъди доводите, съдържащи се в частната жалба. В случая определението на въззивния съд обективира подробна и мотивирана преценка на съда за наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съставът на въззивния съд е посочил, че съдът, разглеждащ иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да извърши преценка за съдържанието на сключения предварителен договор – неговите съществени елементи, за изпълнението на задълженията на страните по него и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника. По тези съображения в обжалваното определение е прието, че доколкото в случая се разглежда иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот съдът ще е задължен да съобрази влязлото в сила решение по иска по чл. 307 ТЗ, с който се претендира изменение на цената по предварителния договор /в посока увеличението й/, тъй като тя е съществен елемент на договора. Така изложеното от съда дава отговор на доводите на частния касатор в жалбата срещу първоинстанционния акт за отсъствието на обусловеност между делата, тъй като въз основа на решението по иска по чл. 307 ТЗ продавачът може да се снабди с изпълнителен лист за цената на имота, за които се твърди, че не са обсъдени в обжалвания акт. Последното питане на частния касатор не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразено с аргументите на въззивния съд, че въпросът относно действието на изменението на договора, постановено по иска по чл. 307 ТЗ, ще бъде решен с постановеното в производството по този иск решение. Извън това, частният касатор не е мотивирал в съответствие с изискванията на т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС двете предпоставки, формиращи общо допълнително основание за достъп до касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се е позовал на него само бланкетно. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 2108/2025 г. на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение