Определение № 3453 от 05.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2066/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД срещу решение № 20/27.03.2025 г. по в.т.д. № 53/2024 г. на Апелативен съд -гр.Бургас, с което е потвърдено решение № 383/05.12.2023 г. по т.д. № 34/2023 г. на Окръжен съд -гр.Бургас за солидарното осъждане на „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД да заплатят на Министерство на младежта и спорта сумата от 850 134,78 лв. - получена на отпаднало правно основание поради прекратяване на действието на сключения на 21.12.2020 г. договор за инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към ОУ „П.Р. Славейков“ – [населено място], както и сумата от 40381,40 лв. - обезщетение за забава за периода 08.02.2022 г. - 28.07.2022 г.

Твърди се в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано. Сочи се, че възложител по смисъла на чл.161 ал.1 ЗУТ може да е собственикът на имота, в който е уговорено да се строи, но възложител по ЗОП може да бъде и несобственик – финансиращият орган в лицето на Министерството на младежта и спорта. Поддържа се, че министерството като възложител по сключения по реда на ЗОП договор е поело задължението да осигури контрол при извършване на строителството на обекта и при спазване на разпоредбите на действащото законодателство – чл.27, т.1 от договора, поради което то е следвало да положи необходимата грижа - да уведоми [община] като собственик на имота, че за изпълнение на строителството е необходимо общината да сключи договор за строителен надзор, както и че следва да осигури лице за строителен надзор.

Твърди се наличие на забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, защото министерството като възложител е следвало да осигури сключването от [община] на договор за строителен надзор, без сключването на който изпълнителите са поставени в невъзможност да изпълнят задълженията си поради забраната за достъп до строеж -чл.224 ал.1, т.4 ЗУТ. Забавата на кредитора се изразява и в неосигуряването от министерството на виза за проектиране и изходни данни за адаптиране на изготвен от трето лице типов проект за изграждане на физкултурния салон, на разрешение за строеж, както и на други документи по чл.161 ал.4 ЗУТ.

Тъй като е налице забава на кредитора, възложителят не е могъл да развали договора както чрез извънсъдебно изявление, така и чрез предявяване на исковата молба.

Поддържа се, че процесният договор не е прекратен с изтичане на срока му, защото уговореният срок на действие от 12 месеца представлява срок за изпълнение, а срокът от общо 104 календарни дни, включващ 10 дена за адаптиране на проекта и 94 дни за строителство, има организационен характер. Уговорката за срок на действие от 12 месеца указва последния момент, до изтичането на който всички дейности по изпълнение на договора е следвало да са завършени. Неспазването на срока за изпълнение е основание за настъпването на последици по усвояване на гаранцията, плащане на неустойка за забава, както и за взъникването на право да се развали договорът. Тълкуването на договорните клаузи сочи на постигната между страните воля прекратяването на договора да настъпи при изпълнение на възложената работа, а не при изтичане на неговия срок.

Повдигнато е твърдението, че процесният договор не е развален от ищеца по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, защото в неговото писмо от 28.01.2022 г. не е предоставен срок за изпълнение, а се съдържа единствено покана за връщане на получената от изпълнителите сума. Това изявление на ищеца не води до разваляне на договора, защото той не представлява „фикс сделка“, а и защото не се установява да е отпаднал интересът на възложителя от извършване на възложените по договора строителни работи. Предметът на възложената работа е построяването на физкултурен салон, поради което за възложителя ще е налице полза, когато и да се построи физкултурният салон.

Излагат се съображения, че процесният договор представлява договор в полза на трето лице по чл.22 ЗЗД, защото при изпълнението на договора едно трето лице - [община], ще получи собствеността върху изградения физкултурен салон, но това обстоятелството не е било обсъдено от въззивния съд.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че несъгласуването от Министерство на културата на визата за проектиране по реда на чл.83 и чл.84 ЗКН представлява обективна пречка за изпълнение на строителството, обосноваваща разваляне на договора по право – чл.89 ЗЗД. Според касаторите архитектурните проучвания в имота, в който е следвало да се строи, имат характер на непреодолима сила по чл.306 ал.2 ТЗ, поради което на основание чл.306 ал.4 ТЗ е било спряно изпълнението на задълженията по договора. При наличие на спряно изпълнение на задълженията по договора настъпването на уговорения краен срок не може да е основание за прекратяване на договорната връзка. Непреодолимата сила по чл.306 ал.2 ТЗ не е абсолютна и не води до невъзможност за построяване на физкултурния салон, а до необходимост от предприемане на допълнителни действия – промяна на проекта с цел опазване на архитектурните находки или предприемане на подходящи действия по тяхното опазване и проектиране, както и строителство по подходящ начин, за да се съхранят находките.

Възражението за прихващане на касаторите е било неправилно отхвърлено. Сочи се, че строителството е сложен процес, включващ редица предварителни и подготвителни действия, които са били сторени от изпълнителите и за които те са направили разходи. Представени са доказателства за това, че изпълнителите са отправили до Министерството на младежта и спорта запитвания и искания за предоставяне на необходимото съдействие, които изразяват тяхната готовност и желания за изпълнение на задълженията по договора. Изпълнителите са изправна по договора страна, поради което възражението им за прихващане е основателно.

Иска се от касаторите да бъде отменено въззивното решение и да се отхвърлят исковете по чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, а при условията на евентуалност да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане и то да бъде уважено.

Ответникът Министерство на младежта и спорта е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между възложителя Министерство на младежта и спорта и „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, които са участници в гражданско дружество „Сатурн Кабиле“, е бил сключен по реда на ЗОП договор за инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към ОУ „П.Р. Славейков“ – [населено място] със срок на действие от 12 месеца. По този договор двете дружества по възлагане на министерството са поели солидарно задължението да адаптират предварително зададен типов проект и след това да построят физкултурен салон към Второ основно училище „П.Р. Славейков“ –гр.Стара Загора, а министерството е поело задължението да плати възнаграждение в размер на 850 134,78 лв.

Задължението за построяване на физкултурния салон е трябвало да се изпълни в срок от 94 дни от откриване на строителната площадка след издаването на разрешение за строеж - чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от договора, а задължението за адаптиране на типовия проект в срок от 10 дни от сключване на договора. С анекс от 21.12.2021 г. е било постигнато съгласие срокът от 10 дни за адаптиране на типовия проект да започне от деня, в който възложителят предаде на изпълнителите виза за проектиране. Направена е фактическата констатация, че на 23.12.2020 г. възложителят е платил авансово сумата от 850 134,78 лв. по договора.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че поземленият имот, в който е следвало да се извършат възложените по договора строителни работи, е собственост на [община], въз основа на което е формиран правният извод, че общината може да има качеството на възложител по смисъла чл.161 ЗУТ. Прието е, че след като ищецът не е собственик на имота, той не е възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ, поради което ответниците не могат да се позовават на виновно поведение на ищеца. Предметът на договора за инженеринг предвижда адаптиране на типов проект, поради което не ищецът, а ответниците е трябвало да се свържат със собственика на имота и да проучат особеностите на терена.

По силата на анекса от 21.12.2021 г. министерството се е свързало с [община], от която е поискано да издаде виза за проектиране. Поради провеждане в имота на археологически проучвания, за които общината е уведомила министерството с писмо от 04.03.2021 г., е било необходимо визата за проектиране да се съгласува с Министерство на културата. Не е извършено такова съгласуване на визата, но възложителят няма основание да отговаря за неизпълнението на това изискване, защото той не е поемал конкретни задължения в тази насока.

По отношение на действието във времето на процесния договор е прието, че в клаузата на чл.2 ал.1 е уговорен краен срок от 12 месеца, поради което с изтичането на фиксирания срок е настъпило на основание чл.37 ал.1, т.1 от договора преустановяване на облигационната връзка. Срокът е част от условията, разгласени при обявяването на обществената поръчка, а неговото изтичане е вписано в обявлението по чл.29 ЗОП като основание за прекратяване на договора. Въззивният съд е достигнал до извода, че страните са придали на уговорения срок „решителен характер“, произтичащ от нетипичното разходване на бюджетни средства за авансово плащане преди да е бил осъществен обещаният от изпълнителите резултат. Тъй като е налице „решителен срок“ на договора, въззивният съд е приел за безпредметно да се обсъжда възраженията на изпълнителите относно началото на срока за изпълнение на задълженията им.

Прието е, че визата за проектиране не е била съгласувана от Министерството на културата по реда на чл.83 и чл.84 ЗКН, което обстоятелство може да се разглежда като обективна пречка за изпълнение на възложената работа до крайния срок на договора, което обосновава развалянето му по право - чл.89 ЗЗД.

Поради фактическата констатация за изтичане на срока и правния извод за прекратяване на действието на договора е прието, че ответниците дължат на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД връщане на получената авансово сума. Искът за главница е уважен, както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД, тъй като с покана от 08.02.2022 г. ищецът е поставил ответниците в забава.

Отхвърлено е възражението за прихващане на ответниците с насрещните им вземания срещу ищеца в размер на 154 830 лв. - пропуснати ползи под формата на планирана печалба; 35 782,28 лв. - неустойка по чл.34 от договора, дължима при разваляне поради виновно неизпълнение; сумата от общо 7044,90 лв. - разходи по заплащане на гаранции; 300 лв. - административни разходи; 847,60 лв. - разходи за закупуване на оборудване за инвалиди. Прието е, че възложителят няма вина за прекратяването на договора и не носи отговорност, защото прекратяването на договора е настъпило с изтичане на уговорения срок. Освен това - разходите на изпълнителите за гаранции са във връзка с получения аванс от ответниците, а няма данни административните разходи от 300 лв. да са относими към процесното правоотношение; ответниците преждевременно са закупили специално оборудване за инвалиди на стойност 847,60 лв., защото не е бил одобрен проект, а отделен е въпросът дали оборудването е безполезно за ответниците.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните ?

2. Следва ли решението да съдържа изрични и ясни мотиви при отхвърляне на възраженията на страните.

3. Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитета срок на договора, се явява по своето правно естество „фикс-сделка“ по смисъла на чл.87 ал.2, предл.2-ро ЗЗД, или в договора следва да се съдържа изрична разпоредба, указваща последиците от настъпване на срока, за да е налице „фикс-сделка“.

По първия правен въпрос наличието на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосноваван с решения на ВКС по т.дело N 937/2018 г., по гр.д. N 2221/2016 г., и по гр.д. N 1656/13 г.

По втория правен въпрос допълнителният селективен критерий е обоснован с решения на ВКС по гр.д. N 1713/2009 г., гр.д. N 1019/2009 г., т.д. N 823/2010 г., гр.д. N 1857/2010 г., т.д. N 1106/2010 г. и по т.д. N 377/2011 г.

По третия правен въпрос допълнителният селективен критерий е обоснован с разрешенията, дадени в решения на ВКС по т.д. 838/2017 г., по т.д. 3723/13 г., и по т.д. 855/19 г.

Поставени са следните въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Следва ли възложител по ЗОП, който не е възложител по смисъла на ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг, като осъществи контакт със собственика на имота относно сключване на договор за строителен надзор, при положение че в сключения договор изрично е уговорено задължение на възложителя по ЗОП да осигури контрол при извършване на строителството на обекта при спазване на действащото законодателство ?

2. Следва ли възложител по ЗОП, който не е възложител по ЗУТ, да съдейства на изпълнителя по договор за инженеринг и да му окаже съдействие за издаването и съгласуването на необходимите строителни книжа като виза за проектиране, разрешение за строеж, актове по време на строителството и такива за въвеждане в експлоатация ?

3. При положение че срокът за изпълнение на предмета е уговорен като срок на договора, облигационната връзка прекратява ли се с изтичането на срока, или същият представлява срок за изпълнение, с неизпълнението на който неизправната страна е в забава на договорните си задължения ?

4. Има ли характер на непреодолима сила /чл.306 ТЗ/, или има характер на невъзможност за изпълнение /чл.89 ЗЗД/ откриването на археологически находки в предназначен за строителна площадка имот след сключването на договор за строителство ?

Настоящият състав на ВКС намира, че третият правен въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК и третият въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор, както и че по отношение на тях е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Във връзка с правомощието си съгласно указанията по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС приема, че двата въпроса следва да се обединят и уточнят по следния начин - „Предвиждането в договор за строителство на краен срок за действие на договора, съвпадащ със срока за изпълнение на задължението на строителя, превръща ли договора във „фикс сделка“ по смисъла на чл.87 ал.2, предл. 3-то ЗЗД ?

Така конкретизираният правен въпрос се явява обуславящ крайното правно разрешение по спора, а за проверка на съответствието с цитираните от касатора решение № 240 от 09.02.2018 г. по т.д. № 838/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 75 от 01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 2 от 06.02.2020 г. по т.д. № 855/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд