Определение № 342 от 03.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 427/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 226/07.07.2023 г. по в.т.д. № 269/2023 г. по описа на Апелативен съд – В., потвърждаващо решение № 260074/12.12.2022 г. по гр.д. № 24/2020 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което по отношение на ищеца “БУЛАГРО” АД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на кредитор на “ГОЛД КРОУН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е обявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД сключения между продавача “ГОЛД КРОУН” ЕООД и купувача “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 73496.501.3651, с площ от 4 649 кв.м., с адм. адрес в [населено място], обл. С., [улица], с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, ведно с построените в него сгради, обективиран в нотариален акт № 105, том VIII, рег.№ 6380, дело № 977/2018 г. на нотариус рег. № 315, [населено място]. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се отхвърлянето от въззивния съд на доводите на страната за липса на увреждане на кредитора ищец, за получаване на действителната пазарна цена на имота, за погасяване със същата на задължение по кредита, др. Излагат се аргументи, че нормите на чл. 133 и чл. 135 ЗЗД действат от 01.01.1951 г., като с приемането на Търговския закон през 1991 г. не е приета изрична уредба за обезпечения на вземанията в отношенията между търговци. Сочи се, че имуществото на търговеца не е статично, той извършва сделки по занятие и не може да бъде държан отговорен за това, че е продал свое имущество и с полученото от продажбата е погасил свои задължения или е осигурил оборотни средства. Акцентира се, че законно е и придобиването на имота от страна на “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД, осъществено в рамките на развиваната от него търговска дейност. Счита се, че с процесната продажба не е намаляло имуществото на длъжника, от което кредиторът ищец би могъл да се удовлетвори, тъй като дори “ГОЛД КРОУН” ЕООД да бе запазило собственост върху имота, паричното задължение към “УниКредит Булбанк” АД, обезпечено с учредената върху имота ипотека от 2017 г., не би позволило на хирографарния кредитор “БУЛАГРО” АД успешно да удовлетвори вземането си от това имущество на длъжника. Добавя се, че видно от нотариалния акт от 17.12.2018 г. и банково извлечение № 106/20.12.2018 г., от разплащателната сметка на “ГОЛД КРОУН” ЕООД със средствата от продажбата (462 798,50 лева без ДДС) са погасени задължения на продавача към тази банка, както следва: 446 100 лева – главница, 1 135,57 лева – редовна лихва и 4 461 лева – такса за предсрочно погасяване на кредита. Съгласно извлечение по кредит в BGN № 2/26.02.2020 г., към 25.02.2020 г. размерът на дълга от 1 300 000 лева възлиза на 799 500 лева - остатък от главница по кредита, а общият размер на погасените суми за три години е 615 580 лева. Отбелязва се и, че от инвентарната книга на дълготрайните активи на “ГОЛД КРОУН” ЕООД за сметка: 203-сгради, се установява, че към дата 31.01.2020 г. балансовата стойност на двата склада, след амортизации, е 718 116,24 лева. Подчертава се и фактът, че поръчител за задължението на “ГОЛД КРОУН” ЕООД към ищеца “БУЛАГРО” АД е М. Г. - собственик и управител на дружеството, който отговаря неограничено с цялото си имущество. По тези доводи се поддържа, че разпоредителното действие на дружеството длъжник с процесния имот не е увреждащо за кредитора към момента на извършването му. Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на предявения конститутивен иск. Иска се допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следния поставен от касатора въпрос: “Има ли увреждане на кредитор, като обективен елемент от състава на чл. 135 ЗЗД, когато действието, чиято отмяна се иска, е възмездно - продажба на недвижим имот от едно търговско дружество на друго търговско дружество, осъществена в рамките на неговата търговска дейност, при спазване на принципа на договорната автономия, на цена надвишаваща пазарната стойност на имота, а не по занижена такава, с цел погасяване на ипотечен кредит и подобряване на финансовото състояние на дружеството, извършило продажбата? ”. Ответникът по касация “БУЛАГРО” АД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна. Синдикът на “ГОЛД КРОУН” ЕООД не е депозирал отговор на жалбата, а депозираният от дружество, чрез упълномощен от управителя адвокат, не е надлежно подаден, по аргумент на противното от чл. 635, ал.3 ТЗ. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е приел от фактическа страна, че не се спори относно валидността на извършената сделка за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на “ГОЛД КРОУН” ЕООД - длъжник по записа на заповед, съответно по заповедта за незабавно изпълнение № 580/29.10.2019 г. по ч.гр.д. № 565/2019 г. на РС -Тутракан, обективирана в нотариален акт № 105, том VIII, рег. № 6380, дело № 977/17.12.2018 г. Не е спорно и родството (баща и син) на представляващите двете ответни дружества лица – М. Г., в качеството му управител на продавача, и А. Г., в качеството му на управител на купувача “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД, т.е. налице е свързаност по смисъла на §1, т. 1 и ал. 2 ТЗ. При тези данни решаващият състав е счел, че за част от релевантните обстоятелства важи презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като ответниците, вкл. въззивникът “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД, не са провели обратно доказване и следва да се приеме както наличието на свързаност, така и произтичащото от нея знание у договарящите за увреждане на кредитора. Констатирано е, че с акта, обективиращ атакуваната сделка, “ГОЛД КРОУН” ЕООД продава на “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД собствения си недвижим имот в [населено място], [улица], при цена от 462 798,50 лева, която ще бъде преведена на продавача по банкова сметка в “Уникредит Булбанк” АД, от отпуснатия на купувача от “ПИБ” АД банков кредит, след вписване на първа по ред ипотека върху имота в полза на банката – кредитодател на купувача. Приложени са предварителен договор от 13.11.2018 г. между двете ответни дружества, в който са уговорени условията по бъдещата сделка, както и приемо-предавателен протокол от 30.11.2018 г. Ангажиран като доказателство по делото е и нотариален акт № 106/17.12.2018 г. на нотариус А. Р., с който “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД учредява в полза на “ПИБ” АД ипотека върху процесния имот за обезпечаване на всички задължения по договор за банков кредит в общ размер от 462 000 лева, сключен между банката и купувача на имота, като кредитополучател, и съдлъжниците “ГОЛД КРОУН” ЕООД, А. М. Г., М. А. Г. и В. Й. Г.. Представен е и договорът за банков кредит с “ПИБ” АД. Според приложената по делото оценка на независим оценител, справедливата пазарна стойност на процесния имот към м.11.2018 г. е 439 723 лева с ДДС. Приобщени сред писмените доказателства по делото са и два нотариални акта от 26.01.2017 г. за учредяване на договорна ипотека от “ГОЛД КРОУН” ЕООД в полза на “Уникредит Булбанк” АД за обезпечаване на вземания по два договора за револвиращ банков кредит от 23.01.2017 г. При тази фактическа установеност въззивният състав е намерил, че доколкото от събраните доказателства се установява извършване на разпоредително действие от длъжника чрез отчуждаване на собствения му недвижим имот в полза на втория ответник, чийто едноличен собственик на капитала и управител е свързано с волеобразуващия орган на длъжника, лице – негов син, извършеното правно действие попада в обхвата на чл.135 ЗЗД при действие на презумпцията за знание по ал. 2. Изложил е съображения, че правната сделка с имущество на длъжника е извършена след възникване вземането на ищеца “БУЛАГРО” АД по записа на заповед от 27.09.2017 г. (обезпечаващ задължения по договор за стоков кредит) с падеж през м. август 2018 г., поради което е налице неудовлетворено вземане на кредитора към датата на сключването й - 17.12.2018 г. При знание на длъжника “ГОЛД КРОУН” ЕООД за съществуване на неизпълнени задължения (както към ищеца, така и към други кредитори) е налице презумптивно знание, че с извършеното разпореждане се затруднява/злепоставя удовлетворяването им. Апелативният съд е преценил като неоснователно оплакването на въззивника за липса на увреждане на кредитора, тъй като сделката е възмездна и срещу собствеността продавачът длъжник е придобил еквивалентен по стойност финансов актив дори над пазарната цена на имота. Изтъкнал е, че в резултат на сделката длъжникът се е лишил от правото си на собственост върху недвижими имоти, намалявайки по този начин сигурните си ликвидни активи, като получените парични средства не гарантират в нужната степен удовлетворяването на кредитора. Платеното е разходвано за покриване задължение на длъжника по договор за банков кредит с “Уникредит Булбанк” АД, като с погасяването на това задължение кредитната тежест на длъжника не е отпаднала поради наличието и на други задължение по договори за кредит. Пояснил е, че възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот, не е основание да се приеме липса на увреждане. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на същия или разликата между продажната и действителната цена на имуществото, за да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. За неоснователни са намерени доводите на въззивника и неговия другар за продажба на имота при действителни пазарни условия, в контекста на извършваната от двете дружества търговска дейност. Не са споделени и аргументи, че посредством сделката се облекчава кредитната тежест на длъжника и в този смисъл липсва увреждане на имущественото му състояние. Като неотносими са преценени фактите относно погасяването на един от съществуващите кредити на продавача със средствата, получени от продажбата, както и заличаването на вписана върху имота ипотека в полза на “Уникредит Булбанк” АД, при наличие на други кредитни задължения и вписана ипотека върху същия в полза на друг привилегирован кредитодател - “ПИБ” АД. Отбелязано е, че ответниците не твърдят и не установяват плащане на задължението към ищеца. По отношение възражението за липса на знание у съдоговорителя купувач, апелативният съд е подчертал, че предвид извода за свързаност на договарящите страни, неоспорен от тях, е налице основание за приложение на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена от ответниците. Добавил е, че този извод се подкрепя и от отношенията между страните по повод предоставен на “ГОЛДЪН СЕКШЪН” ЕООД банков кредит във връзка със закупуване на имота, по който от приобщените по делото доказателства се установява, че съдлъжник е “ГОЛД КРОУН” ЕООД, вкл. като лице, предоставило обезпечение по реда на ЗОЗ (поради тази причина и банката кредитодател е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на това дружество). От съдържанието на договора следва знание на кредитополучателя купувач по процесната сделка за съществуващите задължения на продавача “ГОЛД КРОУН” ЕООД като страна по договор за банков кредит с “Уникредит Булбанк” АД. По тези мотиви въззивният съд е приел, че са установени всички материални предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД. Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за това се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос е фактологичен, тъй като предпоставя извършване на проверка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на атакуваното въззивно решение. Формулировката на питането съдържа доводите на страната, свързани с ползи за продавача от процесната сделка и спазване на принципа на договорната автономия. Същността на запитването предполага и обследване на осъществяваната от страните търговска дейност, съответствието на продажната цена с пазарната оценка на процесния имот и целесъобразността на извършената сделка. С оглед на горното така формулираният въпрос няма характер на правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не покрива общата селективна предпоставка за допуск до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – В.. По разноските: Поради недопускане на касационна проверка ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 150 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,