Определение № 50678 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 511/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата С. А. А. срещу решение № 711 от 19.11.2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав по в.т.д.№ 803/2021г. за потвърждаване на решението по гр.д. № 12127/2019г. на Софийски градски съд, 13 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.23,ал.1 ЗГВБ-отм., предявен от С. А. срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките за заплащане на сума, представляваща гарантиран размер на влог в „КТБ“АД /н/. Пред въззивната инстанция цената на иска е намалена от 53 351.50 евро на сумата 39 976.69 евро и последната е предмет на потвърждаващото отхвърлянето на иска въззивно решение. Решението е постановено при участието на привлеченото от Фонда трето лице помагач „КТБ“АД/н/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и уважаване на иска за сумата 39 976.69 евро, или за сума, която според съда се явява покрита от гаранцията по ЗГВБ, със законните последици - лихви от завеждането на иска и разноски. Алтернативно се поддържа и искане за връщане на делото за повторно разглеждане от въззивния съд при невъзможност да бъде определен в настоящото производство точният размер на гарантираната част от вземането. Според касатора съдът е приложил сега действащата разпоредба на чл.9 във вр. с чл.12 ЗГВБ, вместо чл.4 ЗГВБ-отм. в редакцията му преди изменението ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. Поддържа се, че сумата по прехвърления на ищцата влог, съгласно приложимите към датата на цесията - 04.11.2014г. правни норми, се ползва от гарантираността, предоставена й от ЗГВБ-отм. Касаторът акцентира, че преди цесията цедентът С. А. А. е притежавала два влога в „КТБ“: за 106 298.28лв. и за 53 361.50 евро /104 346.46 лв./ в общ размер 210 644.74лв. Към същия момент цесионерът С. А. А. е имала два влога в „КТБ“АД, в общ размер 89 387.28лв.; предмет на цесията е влогът на С. А. в евро, в резултат на която сделка, цедентът остава с влог в банката от 106 298.28лв, а цесионерът, освен със сумите по предходните свои два влога, получава и вземане към банката в размер на сумата по евровия влог, или неговото вземане по трите пера е в общ размер на 193 733.74лв; същото е състоянието на правата на цедента и цесионера спрямо банката в деня на отнемането на лиценза на „КТБ“АД за банкова дейност - 06.11.2014г. С тези изложени аргументи се оспорва като очевидно неправилен изводът на САС, че цедентът е прехвърлил на ищцата сума, която не обхваща част от вземането по влога за горницата над гарантирания на С. А. размер от 196 000лв., с оглед на което съдът е извел и, че цедентът не може да прехвърли гаранционни права на ищцата. Поддържа, че в разрез с доказателствата по делото е възприетото в мотивите към обжалваното решение, че Фондът е изплатил на цедента сума в размер на 196 000лв. Посочва се, че счетоводната експертиза безспорно за страните е установила, че на цедента е платена от Фонда гаранция от 106 674.40лв., колкото е била експозицията на всички суми по влогове на С. А. в банката към 06.11.2014г., когато е отнет лицензът на банката, а изчислени към същия момент, на ищцата е изплатена сума от 89 456.91лв. Касаторът посочва, че въз основа на тези факти е постигнат резултат сумата по влога в евро да не участва при определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цедента, а от друга страна този влог и сумата по него, макар вече да са били прехвърлени на ищцата, не участват и в определянето на общата сума, върху която се разпростира гарантираността на влоговете на цесионера и ищец С. А.. Счита за „правен абсурд“ вземането по влог да „изчезне“ и да не участва при определянето на гарантирания от Фонда размер на средствата нито при цесионера нито при цедента, въпреки че: законът - ЗБН- отм.в редакцията на чл.4,ал.3 преди изменението 2014г. не гарантира сумите по цедирани влогове само спрямо лица, извършили цесията след вземане на решението на БНБ по чл. 23,ал.1 - т.е. след решението за отнемане на лиценза на КТБ; процесната цесия е осъществен факт преди отнемането на лиценза на банката - т.е. нейното извършване не влияе върху правата на цесионера спрямо Фонда. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с аргументи, че промяната в законодателството по време на създадената с фалита на КТБ криза доведе до разнопосочни виждания на БНБ, КТБ, Фонда и на съда и ще помогне за уеднаквяване на тълкуването на разпоредбите за ограничаване гарантираността на влоговете до определен размер при прехвърляне на част от сумите по тях, по въпросите: 1/ „След като прехвърлителят-цедент на вземане по влог не може да прехвърли на приемателя/цесионер/ повече права, отколкото сам има-чл.99,ал.2 ЗЗД, което означава, че всички прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до неговата част над сумата 196 000лв., ще останат непокрити от гаранцията по ЗГВБ-отм., то това означава ли, че прехвърлена част, която е до 196 000лв., изчислени за цедента към съответната банка, се прехвърля заедно със законовата гаранция по ЗГВБ-отм. и поради това тази част остава гарантирана и за цесионера и следва да му бъде изплатена от ФГВБ?“ 2/ „Какъв е характерът на правото на пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000лв., каквото е правото по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм.и по чл.9,ал.1 от действащия закон и дали това право може да бъде разделяно, така че да следва отделни части от общата сума по един влог в рамките на размера на гаранцията?“ 3/ „Кой е моментът, в който правото на гарантираност на сумите по влоговете на едно лице придобива конкретно измерение като част от общия размер на задължението на банката към един вложител според отменения ЗГВБ и според действащия?“ 4/ „Какъв е нормативният характер на „Съвместни указания на БНБ и ФГВБ до квесторите на КТБ от 13.11.2014г. и прилагането им по отношение на правните последици на разпоредителни действия с влогове преди 06.11.2014г., не е ли в противоречие с чл.14,ал.1 ЗНА и съответно тези указания представляват ли нищожен нормативен акт?“ Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на САС, която аргументира с твърдението, че не е изследван въпросът за каква точно част от цедирания влог важи правото на гарантираност и за коя не. В писмени отговори ответникът и третото лице помагач „КТБ”АД/н/, представлявано от лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Според ФГВБ договорът за цесия е нищожен като насочен към заобикаляне на закона, на максимално установения размер на гаранция на влогове на един вложител в банка с отнет лиценз и е насочен към постигане на забранен от закона резултат - вложителят С. А. да получи по-висок по размер гаранция от установената от закона за притежаваните от нея влогове. Акцентира се на наличието на родствена връзка между страните по цесията; на сключването на цесията в момент, към който обществените очаквания са лицензът на „КТБ” за банкова дейност да бъде отнет, и към който момент никое лице не би имало интерес от придобиване на вземане на срещу неплатежоспособна банка; на придобиване чрез цесия на права от вложител, който има свои собствени влогове в банката. Като се позовава на разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ в редакцията ДВ бр.101/2010г. в сила от 31.12.2010г., ФГВБ поддържа, че лицензът на „КТБ” е отнет на 06.11.2014 в „10 часа”, а банковата сметка на цедента е дебитирана, съответно на ищцата/цесионер е открита нова сметка в 20 часа и единадесет минути - 12 часа след отнемането на лиценза. Поради това поддържа, че ищцата е придобила права по влог след отнемането на лиценза на банката и на основание разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм. в посочената редакция, този влог не подлежи на гарантиране, още повече, че към този момент банката с отнет лиценз не е разполагала с право да открива банкови сметки на клиенти. По аргумент, че датата на изплащане на влогове в КТБ е 04.12.201г. ФГВБ счита, че по отношение на спора е приложима и разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм.в редакцията ДВ бр.98/2014г., в сила 28.11.2014г., т.е. разпореждането с права по влог е в срока на действие на мярката по чл.116,ал.2,т.2 ЗКИ и не е покрито от гаранцията и на това основание. В отговора на третото лице помагач КТБ”АД/н/, представлявано от лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, се поддържа като правилен изводът в обжалваното решение, че не всяко вземане по влог е гарантирано от гаранционните разпоредби на ЗГВБ-отм. и когато влогът на цедента надвишава размера по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., прехвърлителят на вземането не може да прехвърли повече права, от колкото има, т.е. прехвърлянията на сума над гарантирания размер, остават непокрити, независимо, че приобретателят има влог в поставената под специален надзор банка по-ниска от законово гарантираните 196 000лв. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Фактите по делото са безспорни: Ищцата претендира вземане към ФГВБ, за което с влязло в сила решение, на основание чл.68,ал.3 ЗБН е допълнен списъкът по чл.67,ал.2 ЗБН с приети вземания на кредиторите на „КТБ“АД/н/ по възражението по чл.66,ал.6 ЗБН, предявено от С. А., и в с списъка на приетите вземания е включено вземане на С. А. в размер на 53 351.50 евро, произтичащо от анекс № 81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит, което е придобито чрез договор за цесия, сключен със С. А. с поредност по чл.94,ал.1,т.4 ЗБН в редакцията ДВ бр.67 от 29.07.2003г. За договора за цесия от 04.11.2014г., с който С. А. е придобила вземането на С. А. към „КТБ“АД, произтичащо от анекс № 81013/23.05.2012г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит, банката е уведомена на същата дата 04.11.2014г. В предмета на спора не е въведен довод, че депозитът в евро, предмет на цесията, попада в изключението по чл.5,ал.1,т.1 от закона, пораждащо основание за неизплащане на гарантираните размери на влоговете. Назначената по настоящата дело съдебно счетоводна експертиза е установила че: Към 03.11.2014г. С. А. е била титуляр на срочен депозит в лева, открит на 03.07.2012г. със салдо към същата дата 03.11.2014г. - 81 978.50лв. и на срочен депозит в лева, открит на 15.08.2013г. със салдо към 03.11.2014г. - 7 408.78лв. (общо 89 387.28лв.); На С. А. е изплатена гаранция в размер на 89 456.91лева, формирана от наличностите към 06.11.2014г. по двете посочени по-горе депозитни сметки; Към 03.11.2014г. С. А. е била титуляр на преференциален безсрочен депозит в евро, открит на 23.05.2012г. със салдо към 03.11.2014г. - 50 963.28 евро и на срочен депозит в лева, открит на 23.05.2012г. със салдо към 03.11.2014г. - 106 298.28 лева; На 06.11.2014г. е осчетоводено дебитирането на сметката на С. А. и кредитирането на сметката на С. А. съгласно договора за цесия със сумата 53 361.50 евро с равностойност съгласно експертизата - 104 346.46лв. На С. А. е изплатена гаранция в размер на 106 674.40лв. като сумата на гаранцията е формирана от наличността към 06.11.2014г. по депозитната й сметка в лева. Към момента на проверката вещото лице е установило, че вземането на С. А. към КТБ в размер на 104 346.46лв. /53 361.50 евро/, произтичащо от извършената в нейна полза цесия, е частично удовлетворено по частични сметки за разпределение на суми между кредиторите на „КТБ“АД/н/ в размер на 20 829.59лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че цесията е нищожна като сключена в цел заобикаляне на закона -разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗБН-отм., тъй като цедентът е притежавал влогове, надхвърлящи горния праг на гаранцията от 196 000лв. и именно поради това С. А. е прехвърлила на сестра си С. А. вземането си по евровата банкова сметка. Счетено е, че договарянето по този начин е във вреда на „КТБ”. Пред въззивната инстанция въззиваемият ФГВБ е представил доказателства, че остатъчното салдото по процесната банкова сметка на ищцата, след извършени до момента плащания в нейна полза съгласно сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на банката, е 40 660.87 евро. С оглед на това, по искане на въззивника-ищец съставът на САС е допуснал намаление на цената на иска на сумата 39 976.99 евро като обезсилил решението на СГС за разликата до 53 351.50 евро. Въззивната инстанция не е споделила решаващите правни аргументи на СГС за отхвърляне на иска, приемайки че доказателствата не могат да обосноват извод за наличие на намерение у цедента и цесионера за заобикаляне на закона, поради което не следва да се приеме, че договорът за цесия е нищожен на това основание. Изложени са следните съображения: Независимо от действителността на договора, искът е неоснователен. Съгласно установилата се съдебна практика, обективирана в решения на АС София, недопуснати до касация, както и в актове на ВКС - определението по т.д.№ 1234/2017г. на І т.о., не всяко вземане по банков влог е гарантирано от гаранционните разпоредби на ЗГВБ-отм. По специално при договор за цесия, когато влогът на цедента е с размер над гарантирания по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., а имено 196 000лв., прехвърлителят на вземането не може да прехвърли на поемателя повече права, отколкото сам има - чл.99,ал.2 ЗЗД. При това положение всички прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до негова част над сумата 196 000лв., ще останат непокрити от гаранцията по ЗГВБ-отм., независимо, че получателят на вземането има влог при банката, която е поставена под специален надзор, на стойност, по-ниска от посочената сума. Прието е, че в случая се установява, че цедентът С. А. е прехвърлила на цесионера С. А. сума, която е обхващала част от вземането й по влога в „КТБ” АД за горницата над гарантирания й размер от 196 000 лева, а сума в последния размер е била изплатена на С. А. от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, поради което тя не е могла да прехвърли гаранционни права на ищцата. Ищцата е получила единствено вземане срещу обявената в несъстоятелност банка, и може да упражни правата си само спрямо нея, а не и срещу в фонда, който поема гаранционно задължение само за вече изплатеното на С. А., от което следва и че Фондът за гарантиране на влоговете в банките не дължи изплащане на претендираната в процеса сума. Изводът на въззивната инстанция, че сума от 196 000лв. е изплатена на С. А. е формиран при същевременно приетата за установена от вещото лице констатация, че на С. А. е изплатена гаранция от Фонда в размер на 106 67 3 .40лв., формирана от наличността й по сметката в лева към 06.11.2014г. При дължимата служебна преценка съставът на ВКС констатира, че отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд, косвено възприети и в обжалваното решение за допустимост на предявения иск предвид разпоредбите на чл.299 ГПК във вр. с чл.69,ал.2 и чл.63,ал.3 ЗБН, аргументирани с произтичащото от закона задължение на ФГВБ за изплащане на гарантиран размер по влогове, с оглед на което влязлото в сила решение, с което вземането на С. А. е включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на КТБ като такова по чл.94,ал.1,т.4 ЗБН (в редакцията ДВ бр.67/2003г.), не препятства упражняването на правата по материалноправния институт на държавното гарантиране на влоговете, са в синхрон с трайноустановената съдебна практика. Обстоятелството, че вземането на претендиращия плащане от Гаранционния фонд е прието от синдиците на банката не се отразява на правния интерес, а оттам и до защитимата възможност да установява правата си на гарантирано вземане, след като е установил качеството си на вложител в КТБ, още повече, че ако искът бъде уважен, съгласно чл.71ал.2 ЗБН, списъкът подлежи на промяна. Включването на процесното вземане в списъка на приети вземания по реда на чл. 66, ал.1 ЗБН не съставлява процесуална пречка за правото на иск, тъй като касае различни правоотношения - едното с банката с отнет лиценз и другото към Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно схемите за гарантиране на депозити. Заявената от ищцата претенция е по отношение на правен субект, различен от обявената в несъстоятелност банка; претенцията е основана на наличие на правоотношение с Фонда; насочена е към прякото изплащане на пълния гарантиран размер на влога й в обявената в несъстоятелност банка, произтичащо от специалния ЗГВБ. Включването на същото вземане в списъка на приетите вземания е спрямо банката и е подчинено на режима на удовлетворяване на вземанията в откритото спрямо нея производство по несъстоятелност, т.е. отсъства идентичност между страните в инициирания процес и на основанието на претенцията. По искането за допускане на касационното обжалване: Третият и четвъртият въпрос от изложението на касатора не са предмет на произнасяне в обжалваното решение, те не са и включени в предмета на спора, за да би дължала въззивната инстанция отговор на тях. Въпросите са хипотетични, а не обуславящи резултата на спора, поради което по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се констатира и очевидна неправилност на обжалваното решение, на която предпоставка за осъществяване на директен достъп до касационен контрол касаторът се позовава с аргумента, че съставът на САС не е изследвал въпроса за каква точно част от цедирания влог важи правото на гарантираност и за коя не. Ако такъв анализ не е извършен, порокът на въззивното решение е неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, а не квалифициран порок на неправилност по чл.280,ал.2, предложение последно ГПК. Не обосновава извод за очевидна неправилност и доводът на касатора, че съдът е приложил неприложима за спора правна норма (в контекста на очевидна неправилност, обективирана чрез тежко нарушение на закона, респ. прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, или прилагане на отменена правна норма). Въззивният съд не е приложил сега действащата разпоредба на чл.9 ЗГВБ, а изводите и на СГС и на САС при разрешаването на спора не са аргументирани и не почиват на разпоредбата на чл.4,ал.3 ЗГВБ-отм., независимо в коя редакция на разпоредбата. Изводът за неоснователност на исковете не е обоснован с приложението на чл. 4, ал. 3 ЗГВБ отм.; от съдържанието на тази разпоредба съображения не са черпени. Първоинстанционният съд е очертал само принципното становище, споделено косвено от въззивната инстанция, че приложимото за спора право, съгласно пар.5 ПЗР на сега действащия ЗБН, са разпоредбите на отменения ЗГВБ, а по отношение на лицата, които имат право на гаранция, вследствие на придобиване на права по влог чрез цесия - разпоредбата на чл.4,ал.3 от отменения ЗГВБ в редакцията й преди изменението ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., т.е. лица които са придобили права по влог вследствие на разпоредителни сделки с влога преди вземане на решението на БНБ за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност - в случая отнемането на лиценза на КТБ на дата 06.11.2014г. и предхождащата тази дата цесия от 04.11.2014г. Настоящият състав счита, че първият и вторият въпрос - дали цедираната от цедента част от права по банков влог до размер на общата сума, на която той има право на гаранция от Фонда за всички свои влогове в банката, се прехвърля заедно със законовата гаранция и поради това прехвърлената част остава гарантирана и за цесионера; дали правото за пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя им до размер на 196 000лв., може да бъде разделяно така, че да следва отделни части от общата сума по влоговете в рамките на размера на гаранцията, макар и непрецизно формулирани засягат решаващите правни аргументи на въззивната инстанция за отхвърляне на иска. Въпросът, който касаторът поставя е дали прехвърленото с договор за цесия вземане към банка, прехвърля и законовата гаранция за него до размера на вземането по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., което цедентът би имал към Фонда за всички негови влогове в банката при отнемане на лиценза й. Тъй като правните аргументи на въззивната инстанция се състоят и изчерпват със становището, че когато влогът на цедента е с размер над гарантирания по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм., а имено 196 000лв., прехвърлителят на вземането не може да прехвърли на поемателя повече права, отколкото сам има - чл.99,ал.2 ЗЗД и всички прехвърляния на права по банков влог, които се отнасят до негова част над сумата 196 000лв., ще останат непокрити от гаранцията по ЗГВБ-отм., настоящият състав счита, че поставените от касатора правни проблеми в пункт първи и втори от изложението следва да бъдат преформулирани, съобразно правомощията на ВКС, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, както следва: „ Преминава ли върху приобретателя на права по влог - цесионер (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл.99,ал.2 ЗЗД), заедно с прехвърлено вземане и вземането по чл.4,ал.1 ЗГВБ-отм. в обема, до който ФГВБ гарантира сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера им, в банката - влогоприемател с отнет лиценз за банкова дейност. При положителен отговор следва да бъде дадено и разрешение на въпроса до какъв размер, съответстващата на прехвърлените чрез цесия права по влог гаранция към Фонда ще премине върху цесионера. Обосновано е приложното поле на въведената от касатора допълнителна предпоставка - т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Касаторът следва да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса, дължима по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1 599лв. в едноседмичен срок от уведомяването като при неизпълнение на указанието, касационната жалба подлежи на връщане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.