Определение № 938 от 24.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1953/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОМВ България “ ООД срещу решение №87 от 08.02.2024г. по в.т.д. №734/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №818/26.06.2023 г., поправено с решение № 827/29.06.2023г. по т.д. №2891/2021г. на СГС, ТО, VI-1 състав и вместо това са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД (н.) прихващанията, извършени от длъжника „Ню Геймс“ АД (н.), както следва: прихващане до размера на сумата 14403,90 лв., обективирано в изявление за прихващане от 09.03.2023г., отправено до „ОМВ България“ ООД и прихващане до размера на сумата 114868,64 лв., обективирано в изявление за прихващане от 10.04.2020г., отправено до „ОМВ България “ ООД, освен за частта, която кредиторът „ОМВ България “ ООД би получил при разпределение на осребреното имущество, на осн. чл. 645, ал. 4 от ТЗ, по исковете предявени от Т. Н. в качеството на временен синдик на „Ню Геймс“ АД (н), срещу „ОМВ България “ ООД, [населено място] и „Ню Геймс“ АД (н.), [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага аргументи, че съгласно правилата за доказване в тежест на ищеца е било да докаже фактите, които твърди и съответно от които се ползва, а именно узнаването на изявленията за прихващане и съответното им отразяване в счетоводството на „ОМВ България “ ООД. Поддържа, че в случая ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за узнаването на изявленията за прихващане от „ОМВ България“ ООД, а приемайки точно обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което противоречи както на закона, така и на трайната съдебна практика. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: въпрос относно критериите за пълно доказване от страна на ищеца на факти, които го ползват и въпрос относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ. По първия въпрос поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №226/12.07.2011г. по гр.д.№921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №61/01.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. По втория въпрос се позовава на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди, че по прилагането на разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ липсва каквато и да било трайно установена съдебна практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация - Т. Н. в качеството на синдик на „Ню Геймс“ АД (н.), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. „Ню Геймс“ АД (н.), не депозира отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с решение №260017 от 06.01.2021г. по т.д.№699/2020г. на Софийски градски съд по молба от 21.04.2020г. е открито производство по несъстоятелност на „Ню геймс" АД, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 27.02.2020г. Установил е също, че с изявление за прихващане от 09.03.2020г., адресирано до „ОМВ България" ООД, „Ню Геймс" АД е заявило, че извършва прихващане между вземанията, които „ОМВ България" ООД има към „Ню Геймс" АД, в размер на 14 403,90 лв. и вземанията, които „Ню Геймс" АД има към насрещната страна в размер на 31 265 лв, а с изявление за прихващане от 09.03.2020г., адресирано до „ОМВ България" ООД, „Ню Геймс" АД е заявило, че извършва прихващане между вземания на „ОМВ България" ООД към „Ню Геймс" АД, в размер на 114 868,64 лв. и вземанията, които „Ню Геймс" АД има към насрещната страна в същия размер. За безспорни между страните е счел действителността, съществуването и изискуемостта на насрещните вземания, предмет на процесните прихващания, но е съобразил и това, че същите са били включени в счетоводствата при кореспондиращи си счетоводни операции, съобразно представените счетоводни данни от двамата ответници „ОМВ България" ООД и „Ню Геймс" АД, съответно: - вземания на „ОМВ България" ООД от „Ню Геймс" АД, в размер на 14403,90 лв. и в размер на 114 868,64 лв., формирани от неизплатени суми за печалби от лотарийни билети и неизплатена комисионна и вземания на „Ню Геймс" АД от „ОМВ България" ООД, в размер на 31 265 лв. и в размер на 114 868,64 лв., формирани от неплатени суми от продажба на билети. Съобразявайки, че процесните прихващания, направени с изявления на длъжника от 09.03.2020г. и 10.04.2020г., са извършени след началната дата на неплатежоспособността /27.02.2020г./ и не по - рано от една година преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, е стигнал до извод, че същите попадат в обхвата на периода, посочен в разпоредбата на чл.645, ал.4 от ТЗ. За да приеме, че изявленията за прихващане са достигнали до „ОМВ България" ООД и са произвели своето действие, съдът освен липсата на оспорване на този факт при двойната размяна на книжа, е съобразил и констатациите от заключението на ССЕ, че на 09.03.2020г. ответникът „ОМВ България" ООД е извършил в полза на „Ню Геймс" АД превод на сумата 16861,10 лв., а същата сума е посочена в изявлението за прихващане от 09.03.2020г. като оставащ след прихващането размер на задължението на „ОМВ България" ООД към „Ню Геймс" АД. Изтъкнал е и че на експерта са били представени от „ОМВ България" ООД счетоводни справки до датата 29.02.2020г., т.е. не е осигурен пълен достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството. Приел е, че не следва да бъдат обсъждани данните от заключението на експертизата за извършените преводи по сметки на НАП и по сметка на „Нова Броудкастинг Груп“, както и основанията за тези преводи, доколкото подобни твърдения не са били въведени от страните в процеса. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване Първият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изразява тезата на касатора, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин узнаването от страна на от „ОМВ България" ООД на отправеното до него изявление за прихващане. Касаторът обвързва поставения въпрос с доводите, че без да са налице доказателства за това, съдът е приел, че процесните прихващания са отразени в счетоводството на „ОМВ България" ООД, [населено място], каквато констатация съдът не е направил. Чрез този въпрос се въвеждат оплаквания за необоснованост на решението, която би съставлявала основание за касиране на въззивния акт като неправилен - чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Евентуалната необоснованост на изводите на съда и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. От друга страна съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно критериите за пълно доказване от страна на ищеца на фактите, които го ползват. В цитираните от касатора решения е прието,че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл.188 от ГПК от 1951г. (отм.) и съответно - чл.235 и чл.12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Съдът е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства - писмените доказателства и заключението на съдебно - икономическата експертиза, като въз основа на тях е достигнал до извода, че направените от „Ню Геймс“ АД изявления за прихващане са достигнали до „ОМВ България" ООД и са произвели своето действие. Въпреки липсата на доказателства за връчване на изявленията на ответното дружество въззивният съд е отчел факт, съставляващ индиция за узнаване на съдържанието на едно от изявленията за прихващане, а именно, че на 09.03.2020г. ответникът „ОМВ България“ ООД е извършил в полза на „Ню Геймс“ АД превод в размер на сумата 16861,10 лв, която е посочена в представеното по делото изявление за прихващане от 09.03.2020г. като оставащ размер на задължението на „ОМВ България“ ООД след прихващането. По отношение на заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът не е направил констатация, че прихващанията са отразени в счетоводството на „ОМВ България“ ООД, а съобразно разпоредбата на чл.161 от ГПК е взел предвид обстоятелството, че касаторът ответник е представил на вещото лице счетоводните справки до датата 29.02.2020г., конто не обхващат счетоводните данни за месец март 2020г. По този начин съдът не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения. Обосноваността на изводите, до които съдът е достигнал при анализа на съдържанието на представените по делото писмени доказателства, не може да бъде проверявана в настоящото производство. Въведеният с изложението въпрос относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ е формулиран общо и без връзка с изложените от въззивния съд мотиви. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Твърденията, че съдът е приложил погрешно разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ, не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон. Съответно те също биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен - чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация на обжалваното въззивно решение. По приложението на разпоредбата на чл.645 ал.4 от ТЗ, е формирана практика с решение №50015 от 26.06.2023г. по т. д. №2739/2021г. на ВКС, II т. о., решение №50126 от 08.05.2024г. по т. д. №1342/2022г. на ВКС, II т. о., съгласно които основателността на иска е обусловена от наличието на изявление на длъжника за прихващане, извършено след началната дата на неплатежоспособността, но не и от изследване на частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, каквото, както е приел и въззивният съд, не би могло да се осъществи в хода на производството по предявения конститутивен иск. Неоснователни са и доводите, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не разкрива никой от горепосочените особено тежки пороци. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по жалбата на касатора „ОМВ България “ ООД. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Ню Геймс“ АД (н.) направените по делото разноски в размер на 5546,84 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд