Определение № 60499 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Монтана, чрез адв В. Д., срещу решение №12109 от 14.10.2020г по в.гр.дело № 1999/2019г. Софийски апелативен съд ,с което в една част ,по иска на Г. И. И. с правно основание чл. 50 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди,настъпили в следствие на претърпяна злополука и до размера на присъденото на първа инстнация обезщетение от 9000 лв е потвърдено решение от 20.07.2018г по гр.д№141/2017г на Окръжен съд -Монтана ,като допълнително са присъдени още 11000 лева .Потвърдено е отхвърлянето на иска до пълния предявен размер ,в която част въззивното решение е влязло в сила. Към жалбата на е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се изтъква очевидна неправилност на решението и предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си ,като изложи съображения при значително увеличаване/в сравнение с първоинстанционния съд / на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, при съобразявани едни и същи обстоятелства, съгласно ППВС №4/68г. Изтъква се противоречие с реш. №139/2021г по т.д №1780/2019 г и реш. №163/2016г по т.д № 3456/2015г на ТК на ВКС В отговор ответникът по жалбата Г. И. И., чрез адв Н. В., оспорва наличието на основание за допускане на решението до касационно обжалване .Решението е мотивирано във всички части. След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че въззивното решение не е очевидно неправилно по критерия на чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК ,но е налице основание за допускане нарешението до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд Не са съобразени указанията в ППВС №4/1968г,доразвити в практиката на ВКС, част от която цитирана в изложението на касатора. На правен въпрос с изведената в изложението на касатора формулировка е даден отговор в реш. №139/28.01.2021г по т.д №1780/2019г на ТК на ВКС, който отговор е положителен, установен е в практиката на ВКС и се възприема от настоящия състав на 3-то г.о на ВКС (реш.№187/2015г по гр.д № 829/2015г ІІІ г.о). При претендирани неимуществени вреди в следствие пратърпяно травматично увреждане на здравето ,въззивният съд конкретно е изтъкнал в мотивите си възрастта на пострадалия/33 години/,конкретно също така е посочена и продължителността на ползвания отпуск по болест. Обощено е позоваването на инономическата конюктура в страната за 2017г и на факта ,че ищецът е получил една средна телесна повреда и една лека, че продължителността на лечебния и възстановителен процес е била 2 месеца,без оперативна намеса. Временно ищецът е бил нетрудоспособен от 11.09.2017г до 14.12.2017г, провеждана е физаеотерапия до 6 месеца,т.е до пълно възстановяване.Изтъкнати са и последиците от преживяното и отражението върху неговото семейство, най- вече неспособността му да се грижи за двете си малолетни деца и за жена си.Изтъкната е липса на трайни и необратими последствия.От тези мотиви на въззивния съд не става ясно кое конкретно и установено по делото обстоятелство от значение за определяне на обезщетението по справедливост е обосновало завишаване на обезщетението в оспорвания от касатора размер,в решаваща степен. Съгласно установената практика на ВКС, понятието „справедливост“в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. В мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства ,конкретното им проявление, значението им за размера за обезщетението /реш.148/2018г по гр.д №3923/2017г 4-то г.о ,реш. №63/2016г по гр.д № 5124/2015г на 3-то г.о, реш. № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. № 3456/2015 г. на I т. о и др / Касае се за причинени травматични увреждания и те са определящи за естеството на произтеклите болки страдания и други неудобства предвид конкретно установената интензивност и продържителност, проведеното лечение,настъпилото възстановяване или прогнозата за него.(т.ІІ от ППВС №4/1968г, реш.№ 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др.)Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства, не само с отражение върху здравето и психиката му, но създаващи и социален дискомфорт за определен период от време, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да съпоставя относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерии за справедливост (реш.№187/2015г по гр.д № 829/2015г ІІІ г.о),тъй като аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.