Определение № 60463 от 08.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 466/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Б. ,чрез адв М. Томов от АК -Варна срещу решение № 1220 от 27.10.2020г. по в. гр. дело № 1723/2020г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1612 от 31.03.2020г на Варненски районен съд е отхвърлен е иска на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължи на „Електроразпределение – север “ АД сумата 5216,36 лв., представляваща начислена от дружеството след корекция на сметката му като абонат и клиент стойност на доставена електроенергия за период от 19.02.2016г до 12.06.2019г.,за което е издадена фактура с дата 20.09.2019г. Въззивният съд е приел,че правоотношението с ищцата се регламентира от действащия ЗЕ, същата е потребител на ел.енергия за битови нужди в процесния обект на потребление,присъединен към ел. мрежа и електроснабден за периода на корекцията. Начислението, което ищцата оспорва ,е фактурирано след извършена проверка по КП от 12.06.2019г,при която са снети показания от СТИ, електромелът е подменен с нов и предаден на експертиза от БИМ, РО Русе.Извършен е софтуерен прочит на паметта на СТИ,на тарифа която не е визуализирана на дисплея.Установена е цялата потребена енергия от абоната ,вкл. показанията записани в невизуализиран регистър 1.83 и 1.8.4.,което не е било фактурирано и остойностено през процесния период при редовния месечен отчет./чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ/ Вещото лице по назначената съдебно- техническа експетиза потвърждава констатациите по протоколите,количеството от 30195 кВтч. се сочи като математически точно оснойностено съобразно утвърдените от КЕВР цени, действали за процесния период. При установените по делото факти въззивният съд е приел,че е електроенергията в отчетените стойности е реално доставена, корекцията е извършена по действащите ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/приети от регулатора съгласно чл.83, ал.1 ЗЕ. В настоящия случай ,изискванията на чл.55 ПИККЕ/обн ДВ бр.35/30.04. 2019г/,са били изпълени и редът за констатиране и протоколиране в чл. 49 от правилата е спазен.Срокът е по чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ. Така релевантите факти по основанието и размера на вземането са доказани от ответника. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон ,не кореспондира с доказателствата и е необосновано,в противоречие с други влезли в сила решения по законността на корекционната процедура. Не е делегирано потестативно право на доставчика да коригира сметки. Правилата в ПИККЕ обвързват лицензианти ,контролирани от КЕВР ,а не потребителите. В касационната жалба се анализират правоотношенията регулирани от действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012, като изброяването в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е изчерпателно. В изложението е цитиран чл. 280, ал.2 предл трето ГПК, сочи се и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС: реш. № 189/2011г,реш. № 79/2011г, реш. № 26/2011г,реш. №165/2009г, реш. № 159/2013г, всички на 2-ро т.-о, ТК на ВКС, която практика според касатора не е загубила значимост и от която съдебна практика се цитират мотиви за неравноправни и поради това нищожни клаузи. Цитират се съдебни решения на ВКС, в които е кометнирано значението на липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя/реш. №104/2008г,реш. №79/2011г ТК /Съображения по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъкват без да е формулиран правен въпрос ,разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика Навежда се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по. четири формулирани въпроса: 1) При липса на нормативно установен ред за установяване на неправилно измерване на енергия, доставчикът /операторът могат ли да преодолеят празнота като се върнат към прилагане на процедура в общите си условия ,действала до 2012г,дори тази процедура да съществува 2)Към момента на приемането и обнародването съществувала ли е законова делегация за издаването на ПИКЕЕ,която да предвижда реда и начина за преизчисляване количеството ел. енергия. 3)Съществува ли потестативно право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на протребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.98а, ал.1 т.6 и чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ и приемането на сега действащите ПИКЕЕ/обн.ДВ от 30.04.2019г/при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия ,в които не е предвиден изричен ред да уведомяване при извършване на корекция по смисъла на чл.98а, ал.1 т.6 ЗЕ 4)Следва ли лицензианта в сферата на енергетиката ,изискващ корекционната сума от потребителя ,да докаже виновно поведение на същия ,при доказано неточно отчитане на електромера му и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измеменията на 83,ал.1 т.6 ЗЕ и приемането на сега действащите ПИКЕЕ,тъй като обективна отговорност не може да се уреди с подзаконов нормативен акт и се извежда по тълкувателен път. Като обосновка по специалните критерии за селекция на касационните жалби/чл. 280, ал.1 т3 ГПК /, при така поставени въпроси,се изтъква чл.124 от Конституцията на РБ и чл. 2 ГПК ,необходимостта от разкриване на точния смисъл на цитираните правни норми на ЗИДЗЕ/ обн ДВ бр.54/2012г /и след влизане в сила на действащите ПИКЕЕ за преодоляване на погрешни виждания ,тъй като обективна отговорност не може да се уреди с подзаконов нормативен акт и да се извежда по тълкувателен път. Ответникът по жалбата„Електроразпределение – север “АД, чрез адв Н.Банков е депозирал отговор. Изтъква се липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че касаторът не е обосновал достъпа до касация по критериите разяснени в ТР №1/2009г ОСГТК на ВКС, като без ясна и точна формулировка на правен въпрос, дава оценка на измененията в законодателството през периода 2011-2019г и тълкува действали през тези периоди Общи условия, ПИКЕЕ 2007-2009г и ПИКЕЕ 2013г ,съотв. постановената при прилагането им съдебна практика. Изтъкваната в изложение съдебна практика е неприложима ,постановена при друга нормативна уредба.От друга страна приложимите нормативни текстове не са непълни ,неясни или противоречиви. В отговора се обсъжда и обосновката на поставените въпроси. Обратно на тезата в първия въпрос, налице е нормативно установен ред.Липсва обосновка по втория въпрос, по третия въпрос въззивният съд не е формирал обуславящи изводи.По последния въпрос е формирана практика на ВКС, съгласно която виновното поведение на абоната не е предпоставящо. Претендират се разноски. Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Не е формулиран правен въпрос, по който да е изводимо противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .Освен че не е формулиран от касатора ,ясен и относим правен въпрос по смисъла на разясненията в ТР №1 от 19. 02. 2010г на ОСГТК не е изводим и от съдържанието на цитираните извадки от съдебна практика в изложението. Привеждат се множество решения от практиката на ВКС ,Търговска колегия ,в която съдебна практика е съобразявана друга нормативна уредба при регулацията на спорните правоотношения, а не действащата, приложима към фактите по делото и съобразена от въззивния съд по прилагането на закона. Признатото от въззивния съд основание на вземането не е изведено от клауза, по отношение на която въззивният съд е следвало да съобразява чл.143,вр чл. 146, ал.1 ЗЗП, нито се основава на вина на ищеца за въздействието върху СТИ .Не става ясно кои точно норми защитата счита за нищожни като противоречащи на други/от по-висока сепен/и “регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи“ ,както и в кой нормативен акт,приложен от въззивния съд ,се съдържат тези норми. Не е налице и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по формулираните въпроси. Първият поставен въпрос съдържа и се извежда от условие за липса на нормативно установен ред за установяване на неправилно измерване, или неизмерване на енергия ,което условие във въпроса игнорира приложимото към процесните отношения и действащо позитивно право /включително и подзаконова уредба в ПИКЕЕ/,на която съдът е основал решението си.Отричането на нормативния ред не може да обоснове правен въпрос по специалния критерии на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Пряк отговор на въпроса съществува ли законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора недвусмислено се съдържа в закона - нормата на чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал.1 т.6 ЗЕ / изм ДВ бр.54/2012г, в сила от 17.07.2012г/, но обемът на нейната реализация (при непълнота,или правно компроментиране на подзаконовата уредба)не е от решаващо значение за правно основание да се коригира сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия ,включително след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 и този въпрос е изяснен безпротиворечиво в практиката на ВКС /Р№21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о. Р№ 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и Р № 124/2019г по гр.д №2991/2018г на 3-то г.-о на ВКС,която съдебна практика е доразвита в Р№160/31.12.2020г по гр.д №1174/2020г на 4-то г.-о, Р№216 13.01.2020г по гр.д№ 989/2020г на 4-то г.-о, Р№ 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019г. на 3-то г.-о на ВКС, Р№119/26-01.2021г по гр.д №4124/2019г на3-то г.-о на ВКС, Р № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на 3-то г.-о на ВКС., Р№83 от 02.04..2021г по гр.д №2544/2021 на 3-то г.о на ВКС и др./ Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, включително правилото на чл.183 ЗЗД,че когато е доставено определено количество енергия,но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената енергия. ешение № 119 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2019 г ., III г. о Неотносимо се поставя въпрос съществува ли правопроменящо/потестативно/ право за доставчика. Въззивният съд не е давал подобна правна характеристика на спорните права,каквато касаторът поддържа,за да я оспорва.Съдът не е определил оспореното право по отрицателния устаноителен иск като „потестативно право“ за доставчика,нито е постановил конститутивно решение ,а е проверил спазени ли са условията и предпоставките за презчисляване, съгласно уредбата им в правилата за търговия с ел. енергия. Въззивният съд е приел, че относно преизчисляването се касае за уредба в норми на подзаконов нормативен акт /ПИКЕЕ, обн ДВ бл.35/2019г/, която е уредба на процедура за констатации ,като основа за преизчисление по едно продажбено правотношение /чл.98а,чл. 98в ЗЕ/. Относно реда за рализиране на корекцията в случая е съобразил ,че са били приложени, а съгласно установените факти по делото и съответно приложими правилата на ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ приети от регулатора съгласно чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ. В определяща за изхода на делото насока, в установената практика на ВКС е разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител едностранно от доставчика в периода след влизане в сила на промените промените на чл.98а, ал.1 т.6 и чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, които разяснения запазват значението си и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ/обн.ДВ от 30.04.2019г/.Според установената съдебна практика на ВКС ,за процесното вземане и възможността то да бъде установено при пределени фактически и правни препоставки, не е от значение дали корекцията се извършва при действието на заварени от измененията в закона Общи условия на доставчика, в които ОУ може и да не е предвиден изричен ред за уведомяване ,поради което касационно обжалване не следва да се допуска и по този въпрос. По въпроса трябва ли да се докаже виновно поведение на абоната при установена софтуерна намеса в СТИ,за да се реализира корекция на сметката, подзаконовата и законова нормативна уредба е достатъчно ясна - не е предвидено подобно условие.В случая е установено основание за доплащане на цена за доставена и потребена електроенергия, а не реализиране на друг вид отговорност. Въззивният съд е застъпил установеното в практиката на ВКС разрешение по въпроса/ Р№160/31.12.2020г по гр.д №1174/2020г на 4-то г.о на ВКС/,споредяно и от настоящия състав на 3-то г.о на ВКС Не налице очевидна неправилност,като квалифицирано обстоятелство при допускане до касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал.2 ГПК. Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, при допуснато грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението ,което не се твърди и не се установява спрямо обжалваното решение на Варненски ОС. Въззивният съд е основал решението си на приложимия закон. Дължат се разноски на ответника по жалбата, те са установени в размер на 1416лв ,за което е приложен списък Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение