Определение № 3307 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу разпореждане № 4045 /21.08.2023 г. по в.гр.д. № 647 /2023 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд е върнал подадената от „Еко уикенд и спа“ ЕООД касационна жалба срещу въззивното решение по делото по иск с правно основани чл.19, ал.3 ЗЗД. Ответникът по частната жалба С. А. Т. я оспорва, поддържа твърдение, че извода на въззивния съд за цената на иска е законосъобразен, в подкрепя представя удостоверение за данъчна оценка на имота за сумата 3 647.70 лева, каквато е представена по делото. Жалбата е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу преграждащо разпореждане на съдия от въззивен съдебен състав, което подлежи на обжалване и е редовна. За мотивите в разпореждането: Въззивният съд е постановил въззивно решение по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. С влязло в сила определение по ч.гр.д. № 1437/2022 на ВОС е решен със сила на пресъдено нещо спорът относно родовата подсъдност на предявения конститутивен иск, като същата е определена съгласно чл.104, т.4 вр. чл.103 ГПК въз основа на установената в частното производство цена на иска в размер на 3 647.70 лева, определена по правилата на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, пр.1 ГПК и с оглед представените писмени доказателства. Въпросът за родовата подсъдност и свързаният с нея въпрос за цената на иска не могат да бъдат пререшавани в последващо производство. При цена на иска в размер до 5 000 лева въззивното решение по делото, постановено по облигационен иск, попада сред решенията, неподлежащи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Поради което и на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК докладчикът е постановил връщане на касационната жалба. Настоящият състав установи следното: Искът е с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот - земеделска земя с площ кв.м., посочената в исковата молба цена на иска е 3 647.70 лева, като доказателство за цената на иска е представена данъчна оценка за същата сума. Уговорената продажна цена е 450 000 евро. С отговора на исковата молба ответникът „Еко уикенд и спа“ ЕООД е поставил въпроса за цената на иска, която според него е равна на стойността на договора – 450 000 евро - че делото подлежи на разглеждане от окръжния съд като първа инстанция съгласно чл.104 ГПК, поради което е направил възражение за родова неподсъдност на делото от Варненския районен съд (по чл.119, ал.1 ГПК). С разпореждане от 20.04.2022 г. (л.171) първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника „Еко уикенд и спа“ ЕООД за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност на ВРС и изпращането му на ВОС. По жалба на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу това разпореждане (по чл.121 ГПК) е постановено определение от 07.07.2022 по ч.гр.д. № 1437/2022 на ВОС, с което разпореждането е потвърдено. Това определение е окончателно. По основателността на частната жалба: Предвид изложеното настоящият състав намира фактическите констатации на окръжния съдия за обосновани, а правните му изводи за законосъобразни и тъй като към тях няма какво да се добави, настоящият състав може да препрати към мотивите в обжалваното разпореждане на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК, за да не повтаря написаното в тях. Поради изложеното, че цената на иска е стабилизирана, което е съобразено с установената практика на ВКС по приложението на чл.70, ал.1 ГПК (отразена в мотивите към т.5 от ТР №5 /12.07.18 по ТД № 5 /2015 ОСГТК на ВКС), е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че е налице промяна във фактическите обстоятелства и от представен след депозиране на касационната жалба документ от Дирекция Местни такси към [община] с изх. № от 29.08.202 3 г. е видно, че данъчната оценка за процесния имот за 2022 г. следва да бъде определена в по-висок размер. В случая определената от въззивния съд по реда на чл.121 ГПК по правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, пр.1 ГПК цена на иска е в размер на 3 647.70 лева и е по-ниска от 5 000 лева, делото е гражданско и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по това дело е влязло в сила на основание чл.296, т.1 ГПК и поради това не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба законосъобразно е върната. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът