Определение № 79 от 05.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 297/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. С. М. - от [населено място] срещу Определение от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 14 905/2013 г. на СГС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да й плати 183.60 лв. - разноски за двете съдебни инстанции. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателката иска съдът да й присъди изцяло направените разноски. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че жалбата не следва да се допуска до касационен контрол, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, с оглед цената на предявения иск, и защото жалбоподателката не е посочила решените правни въпроси и не е мотивирала основания за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното определение въззивният съд в производство, образувано по въззивна жалба на ответницата по делото, на основание направения от ищеца отказ от предявените искове, е присъдил на ответницата по делото 183.60 лв. - разноски за двете съдебни инстанции. Така постановеното определение не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на присъдените разноски, съгласно чл. 248 ГПК, е въззивният съд, постановил обжалваното определение. Ако някоя от страните бъде недоволна от това определение, съгласно чл. 248 ал. 3 ГПК, може да обжалва определението с частна жалба, когато цената на предявените по търговско дело искове не е до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение