Определение № 16 от 07.04.2015 г. на ВКС по д. № 1/2015 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Делото е образувано по жалба от Й. В. Й. срещу изричен отказ на кмета на район „П.” за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗСПЗЗ пред Административен съд – София-град. С определение № 658/ 06.02.2014 г. Административен съд – София- град прекратява производството по образуваното по жалбата адм. д. № 1131/ 2014 г. и я изпраща по компетентност на Софийски районен съд. Прието е, че делото попада в предметния обхват на § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ бр. 39/ 20.05.2011 г). С определение от 19.12.2014 г. по гр. д. № 7312/ 2014 г. Софийски районен съд не приема, че обжалваният отказ е включен в обхвата на разпоредбата. Мотивира се с това, че искането по заявлението представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията и съответно отказът за издаването им представлява отказ за извършването на административна услуга. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В този смисъл Софийски районен съд е приел, че отказът да се извърши административна услуга подлежи на обжалване по реда на АПК и жалбата подлежи на разглеждане от административните съдилища. Повдигнал е спор за подсъдност (чл. 135, ал. 4 АПК). Настоящият петчленен състав приема, че делото е подсъдно на Софийски районен съд. Съображенията за това са следните: Чрез заявлението жалбоподателката е поискала от кмета на район „П.” да й се издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. Искането представлява част от административната процедура по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ и не покрива никоя от хипотезите на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. То следва да се окачестви като искане за издаване на документ от значение за признаване на реституционните права, а такова искане, както и отказът по такова искане чл. 21, ал. 3 АПК приравнява на искане за издаване на индивидуален административен акт, съответно на отказ за издаване на индивидуален административен акт. Това означава, че изричният отказ на кмета да се издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ попада и в обхвата на § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (ДВ брл. 39/ 20.05.2011 г), съгласно която „индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.” Налице е претенция, насочена към издаване на документи, част от реституционната процедура по ППЗСПЗЗ. Следователно разглеждането на жалбата попада в компетентност на Софийски районен съд. При тези мотиви и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България