Определение № 136 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. В. Д. срещу решение № 17 от 21.05.2021г. по в. гр. дело № 89/2021г. на Силистренски окръжен съд /СлОС/, с което е потвърдено решение № 260545 от 03.12.2020г. по гр.д. № 1877/2019г. на Силистренски районен съд /СлРС/, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца „Мишън“ ЕООД сумата 5 138. 40 лв., съставляваща 1/2ид.ч. от неплатена наемна цена по договор за наем от 28.07.2014г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника - М. Д., за периода: 28.07.2015г. – 28.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че при смърт на наемателя през времетраенето на договор за наем се наследяват имуществените права и задължения на починалия, възникнали до неговата смърт, но не и онези които не са възникнали, тъй като със смъртта на наемателя договорът за наем се прекратява. Счита, че дори за наемодателя да са настъпили вреди поради смъртта на наемателя, настъпила на 31.01.2015г., то той не би могъл да ги търси на договорно основание, на което е уважен предявеният иск. Поддържа, че е приложима нормата на чл. 301 ТЗ по отношение на анекса към договора за наем, с който той е бил прекратен, както и че с извършеното плащане на наемната цена в размер на 2 840 лв., на 18.12.2015г., от другата наследница по закон на починалия наемател /неговата майка М. Д./ е извършено окончателно плащане по договора за наем, в отговор на отправената от ищеца покана от 04.12.2015г., за период от 28.07.2015г. до 28.07.2016г., след което той е бил прекратен с горепосочения анекс. Намира, че плащането на сумата от 2 840 лв. от М. Д. е допълнително основание за неоснователност на предявения иск за периода до 28.07.2016г.. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следния въпрос: „ При смърт на наемателя следва ли да се приеме, че договорът за наем не се прекратява, а правата и задълженията на наемателя по него преминават в патримониума на наследниците като част от наследствената маса, респективно наследниците встъпват ли в договора за наем и стават ли наематели с всички права и задължения, които произтичат от това? “, който счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба - „Мишън“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатена наемна цена по договора за наем от 28.07.2014г. е един и е с цена над 5 000 лв./, т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и наследодателя на ответника /земеделския производител - М. Д./, на 28.07.2014г. е бил сключен договор за наем за срок от три години, по който ищцовото дружество е било наемодател, а земеделският производител – наемател, с предмет – стопански двор в [населено място], обл. Силистра, с площ 57 231 кв.м., от които обработваема площ 45 000 кв.м.. Счел е, че след смъртта на наемателя, настъпила на 31.01.2015г., той е бил заместен в договорното правоотношение от своите наследници по закон – родителите му М. и Д. Д.. При съобразяване с установеното от заключението на графологичната експертиза обстоятелство, че процесният анекс от 21.12.2015г. не е подписан от законен или упълномощен представител на ищцовото дружество, е приел, че наемният договор не е прекратен на датата на подписването на горепосочения анекс, и е продължил до изтичането на срока на договора. Този извод е намерил за подкрепен и от обстоятелството, че на отправената покана № 8 от 04.12.2015г. от страна на наемодателя за заплащане на договорената наемна цена, единият от наследниците на първоначалния наемател – неговата майка, е извършил плащане на наемната цена, въпреки предупреждението на ищеца, че договорът ще бъде прекратен едва при неизпълнение на задължението за плащане. Приел е също, че процесният договор за наем не е продължен след изтичане на договорения срок по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, защото ответникът в качеството си на правоприемник на първоначалния наемател не е договарял с наемодателя за условията на договора, не е владял и не е ползвал имота според приетите доказателства. Препращайки към горепосочените фактически и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, СлОС е зачел настъпило универсално правоприемство след смъртта на наследодателя на ответника, при което е намерил, че последният е встъпил както в правата, така и в задълженията на покойния си син, включително тези по процесния договор за наем. Възприел е като правилен извода на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставки, обуславящи приложимостта на хипотезата на чл. 301 ТЗ, тъй като по делото не са представени доказателства, които да установяват законният представител на дружеството - ищец да е узнал за подписването на анекса за прекратяване на наемния договор от 21.12.2015г.. Посочил е, че липсата на заявени за ползване от страна на ответника земеделски имоти на територията на Община Кайнарджа, на чиято територия се намира недвижимият имот – предмет на процесния договор за наем, не може да обоснове извод за прекратяване на последния със смъртта на М. Д.. Това е така, защото според СлОС ползването или не на земеделски имоти няма непременно отношение към нуждата от стопанския двор - предмет на процесния договор за наем. При горепосочените решаващи съображения, предявеният иск за заплащане на наемна цена по договора за наем от 28.07.2014г., за периода 28.07.2015г. – 28.07.2017г. /датата на изтичане на тригодишния срок на договора/, е намерен за основателен и е уважен. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос в гореизложения смисъл, тъй като не може да получи отговор, без да бъдат изследвани конкретните установени по конкретния правен спор обстоятелства досежно съдържанието на процесния договор за наем и поведението на страните след смъртта на наемателя М. Д.. Поради това този въпрос е относим към правилността на обжалвания съдебен акт и е недопустимо да бъде обсъждан в настоящата предварителна фаза на касационното производство по селекция на касационните жалби. От друга страна, дори да се приеме за осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От нормите на ЗЗД в общата му част и в специалната му част досежно договора за наем, както и от правната доктрина, не може да бъде изведен извод за автоматично прекратяване на договор за наем със смъртта на наемателя, освен ако договорът за наем е сключен с оглед личността на наемателя. Само в последния случай би настъпило прекратяване на договорното правоотношение при настъпила смърт на наемателя. В останалите случаи следва да се изходи от договорното съдържание, при прилагане на нормите на наследственото право относно наследяването по закон /универсално правоприемство/, според които при смърт на наемател, когато договорът за наем не е сключен с оглед личността му, правата и задълженията му преминават върху наследниците му по закон по силата на законовото универсално правоприемство, вкл. правото на прекратяване на срочния наемен договор с едностранно предизвестие, ако то е предвидено в някоя договорна клауза. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Мишън“ ЕООД сумата 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,