Определение № 906 от 15.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3085/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Росица К. Й. против определение № 1690 / 08.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 1288 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.11.2013 год. по т.д.№ 4018 / 2013 год. на СГС - ТО, VІ – 17 състав за прекратяване на производството. Жалбоподателката оспорва правилността на постановеното определение,като счита, че разполага със самостоятелна процесуална легитимация да предяви иск за отмяна решения на Общото събрание на Читалище „ А. К. 1897 „ – конституирания ответник по исковете - като противоречащи на закона и устава, съгласно чл. 25 ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ, независимо от нормата на чл. 15 ал.5 от ЗНЧ, допускаща предявяването на иск за отмяна решения на ОС на читалище от не по-малко от две трети от членовете на ОС на читалището.Това е и решаващият мотив на въззивното определение ,за потвърждаване определението за прекратяване на производството, като недопустимо, макар при различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на основанието за прекратяване, при идентично съобразени обстоятелства. Ответната страна не е депозирала отговор на частната касационна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване в хипотезата на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК – раздел втори от корективна частна касационна жалба вх.№ 11356 / 06.10.2014 год. – страната не е формулирала конкретен правен въпрос в обосноваване допускането на касационното обжалване, което е достатъчно основание за недопускането му. Доколкото от изложението еднозначно е изводим предмета на спора - чл.25 ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ намира ли приложение в качеството на норма, изключваща приложението на чл. 15 ал.5 ЗНЧ, когато предмет на иска е отмяна на решения на ОС на читалище, като противоречащи на закона и устава, т .е. какво е съотношението на обща към специална на двете разпоредби,то дори да би бил формулиран изричен правен въпрос с това му съдържание, релевантен с оглед решаващия мотив на въззивното определение, необоснован е сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Няма спор в съдебната практика относно специалния характер на разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗНЧ спрямо тази на чл. 25 ал.6 ЗЮЛНЦ във връзка с чл.30 ЗНЧ, досежно условията за субсидиарно прилагане на ЗЮЛНЦ, относно процесуалната легитимация на страната, предявяваща иск за отмяна решение на ОС на читалище, а именно: че с такава легитимация разполагат не по-малко от две трети от членовете на ОС на читалището, респ. изхождайки от по-малко от предвидения в закона брой членове искът се явява недопустим, което предпоставя и прекратяването на производството.Видно е, че независимо от погрешната правна квалификация – нередовност на исковата молба - дадена от първоинстанционния съд, същият е визирал именно тази липсваща процесуална предпоставка за предявяването на иска, потвърдена и от въззивния съд. Нормата на чл.15 ал.5 ЗНЧ не е неясна,непълна или противоречива и не е провокирала противоречива до момента съдебна практика, нито е обосновано основание за преодоляване на непротиворечива такава, с оглед изменение на закона или развитие на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, в съответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение