Определение № 555 от 07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2495/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Р. Х., срещу решение № 657 от 03.04.2015г. по в.гр.д. № 685/2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което след отмяна на решение № 6073 от 17.12.2014г. по гр.д. № 9445/2014г. на Варненски районен съд, 21 състав са отхвърлени предявените от касатора [фирма] против [фирма] искови претенции за осъждане на ответника да заплати сумата 20 132,80 лева, съставляваща главница, дължима по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 303/2012г. от 24.10.2012г., дължима за периода м.01.2013г. – м.06.2013г., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва от 18.07.2014г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 2354,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2013г. – 16.07.2014г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата: „Какви са правните последици от отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от ВАС по отношение на вече заплатената от дружествата производители на електрическа енергия от възобновяеми източници цена за достъп до електроразпределителната мрежа в размер, определен с решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Има ли решението на ВАС, с което е отменено посоченото решение на ДКЕВР, обратно действие. С отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР отпада ли с обратна сила и основанието, на което е заплатена цената за достъп, когато между страните няма сключен договор. Приложим ли е в случая институтът на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Следва ли да се приема, че вземането на Е.-тата за достъп до електроразпределителната мрежа остава определено по размер и действително ли е извършеното с него прихващане.”. Поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като сочи решение по в.гр.д. № 2827/2014г. на Варненски окръжен съд, ГО, 8 състав, решение по в.т.д. № 1692/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО, решение по т.д. № 155/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, 11 състав. Ответникът [фирма], представлявано от адв. Г. В., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси нямат отношение към крайните изводи на съда. Твърди, че основният довод на въззивния съд е, че цената, определена с решение на ДКЕВР, е елемент от договора за достъп, но отмяната на решението на ДКЕВР относно цената за достъп до разпределителната мрежа не се отразява върху съществуващото между страните облигационно правоотношение по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, за установено, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изкупуване на електрическа енергия, по силата на който ищецът доставя и продава произведена ел.енергия, а ответникът заплаща въз основа на утвърдени по силата на решение на ДКЕВР цена на доставената му ел.енергия. Приел е, че за произведена електрическа енергия въз основа на договора са издадени фактури на обща стойност 56 765,96 лева, която цена подлежи на заплащане от страна на ответника в 15 дневен срок, както и че сумата 36 633,16 лева, представляваща разлика между общата стойност на произведената ел.енергия и прихваната стойност от 20 132,80 лева, е заплатена от ищеца. Въззивният съд е приел, че е спорен между страните въпросът за действителността на извършеното от ответното дружество прихващане на сумата 20 132,80 лева - цедирано му от [фирма] вземане срещу ищеца, представляваща дължима от него цена за достъп до електропреносната мрежа за същия период, до който размер се погасява част от задължението на [фирма], както е признато в съставените между страните протоколи. Във връзка с този въпрос въззивният съд е изложил съображения относно правните последици, свързани с отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. с постановеното Решение № 7135/27.05.2013г. на ВАС, IV отд. по адм.д. № 12723/2012г., потвърдено с Решение № 13667/21.10.2013г. на ВАС, 5 – чл. състав. Приел е, че отмяната на административен акт, регламентиращ временни цени за достъп, не дерогира интереса от искова защита по повод на възникналото облигационно отношение, тъй като не формира основанието на претенцията, а само я индивидуализира по размер. Приел е още, че отмяната на временните цени по реда на съдебния контрол не трансформира определеното в закона възмездно правоотношение в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация, тъй като не прекратява договорното правоотношение и основанието на разменените престации не отпада. Посочил е, че ако при определяне на окончателните цени е налице разлика в цената, възникналото неоснователно обогатяване следва да се отстрани чрез предвидените в чл.32, ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки, а производителите, за които такова решение не е издадено, могат да претендират само недължимо платената разлика с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Поради това въззивният съд е приел за неоснователно заявеното възражение за недействителност на извършените между страните по търговската сделка прихващания, което обуславя неоснователност на предявените искове. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора материалноправни въпроси са свързани с действието във времето на решение на ВАС, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, и с наличието или липсата на основание да се задържат суми, платени на база това невлязло в сила решение на ДКЕВР, след отмяната му от съда. Тези въпроси са от значение за решаващите изводи на въззивния съд и за изхода на спора. След подаване на касационната жалба по въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР и как това се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения на ВКС: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела. Доколкото отговорът на обуславящите изхода на делото правни въпроси, даден в обжалвания съдебен акт, влиза в противоречие с посочените решения на ВКС, следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос, конкретизиран съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.201г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и като последица от отмяната на този индивидуален административен акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 449,74 лева по сметка на ВКС. Такава мотивиран, Върховният касационен съд