Определение № 4014 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т., чрез процесуалния им представител адв. Б. С., срещу решение № 125 от 22.11.2022 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по в. гр. д. № 185/2021 г., с което е отменено решение № 51 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 448/2018г. по описа на Районен съд – Тутракан и вместо това е постановено друго решение, с което е прието, че действителната воля на договарящите страни по договор за замяна на ид. части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ...., том II, peг. № 6065, дело № 165 от 06, 07. 2018 г., е била да сключат прикрит договор за покупко – продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна и е допуснато заинтересованите съсобственици Д. Х. Р. и М. Х. А. да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, продадената от съсобственика Й. Х. К. на третите лица Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т. и С. Х. Т. 1/3 ид. ч. от 4 бр. недвижими имоти – ниви с идентификатори №№ ......, ......, ...... и ...... по кадастралната карта на [населено място], общ. Т.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Д. Х. Р. и М. Х. А., чрез адв. И. Р., са подали в срок отговор на касационната жалба, в който твърдят, че не са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна. Страните претендират присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Х. Р. и М. Х. А. с искане съдът да постанови решение, с което да допусне по реда и на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване, при условията, уговорени между ответниците. В исковата молба са изложени твърдения, че сключеният от тяхната сестра и съсобственик с останалите ответници договор за замяна е привидна сделка, прикриваща договор за покупко – продажба. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд с решение № 66 от 22.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 71/2020 г. е отменил решението на районния съд и е допуснал ищците да изкупят на основание чл.33, ал.2 ЗС продадената от съсобственика им на третите лица с прикрит договор за продажба 1/3 ид.ч. от четири ниви. Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК, образувано след като с решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3001/2020 г. на ВКС, второ г.о. е обезсилено въззивно решение № 66 от 22.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 71/2020 г., като постановено по нередовна искова молба. В решението си ВКС е приел, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения относно надлежното упражняване правото на иск на всяко едно от лицата- ищци по делото, несъобразяване на постановения диспозитив с броя на заявените искове и правилното и законосъобразно определяне предмета на делото на всеки един от тях. Посочено е, че не са давани указания за уточняване петитума на исковата молба - дали искането на всяка една от ищците за изкупуване касае изцяло разпоредената в полза на ответниците 1/3 идеална част от всичките земеделски земи или е в различен обем, предвид на обстоятелството, че с диспозитива на обжалваното решение е признатото общо право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на двете ищци. На следващо място е посочено, че решението е произнесено без диспозитив, касаещ искането да бъде разкрита действителната воля на договарящите страни по договора за замяна - а именно, че се касае до прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна. В изпълнение на дадените указания е постъпила молба от ищците, които са заявили, че наред с изрично формулирания петитум в исковата молба, с който за заявени претенции от двете ищци при равни права за всяка от тях, молят съдът да се произнесе с отделен диспозитив, че действителната воля на страните по договора за замяна е била да сключат прикрит договор за покупко-продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна. С диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е приел, че действителната воля на договарящите страни по договора за замяна на ид. части от недвижим имот, е била да сключат прикрит договор за покупко – продажба, след като се обяви за симулативен договорът за замяна и е допуснато ищците да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, продадената от съсобственика им 1/3 ид. ч. процесните четири ниви. Върховният касационен съд намира, че на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба. Въпреки указанията, дадените от ВКС при предходното разглеждане на делото в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, въззивният съд е постановил решението си, без да е дал срок за отстраняване всички нередовности на исковата молба. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение