Определение № 95 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Агро финанс“АДСИЦ [населено място] срещу решение № 346 от 28.05.20г.по в.гр.дело № 230/20г.на Плевенския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 141 от 14.11.19г. по гр.дело № 16/19г.на Районен съд- Никопол.С него е обявен за недействителен на основание чл.42 ал.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти /земеделски земи/,обективиран в нот.акт № 12,том 4, рег.№ 1458,дело № 621 от 12.03.2008г.на Съдията по вписвания при Н., сключен между В. Н. З. чрез пълномощника му Роза Д. К., преупълномощена от Д. И. Д.,като продавач от една страна и „Агро финанс“АДСИЦ чрез пълномощника му Роза Д. К.,като купувач,от друга.Прието е за установено в отношенията между страните ,че В. Н. З. е собственик на недвижимите имоти,описани в договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 12/2008г., като на основание чл.108 ЗС е осъдил „Агро финанс“АДСИЦ да му предаде владението върху описаните имоти. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е при връщане на дело за ново разглеждане с указания за уточнение на фактическите твърдения и петитума на исковата молба ,вида и характера на предявените искове и тяхното съотношение,да се предяви изцяло нов иск и допустимо ли е изменение на иска след изтичане на срока по чл.214 ГПК при първото разглеждане на делото; 2.При извършено въз основа на документ с невярно съдържание преупълномощаване,по силата на което едно лице е упълномощило друго лице да продаде недвижими имоти,собственост на трето лице,поражда ли се целеният от сделката транслативен ефект и налице ли е продажба на чужд имот. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на решението. В отговор по чл.287 ГПК В. Н. З. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По време на касационното производство В. Н. З. е починал и оставил за свой законен наследник В. Н. З.. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът В. З. е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи въз основа на решения на Поземлената комисия,издадени по реда на ЗСПЗЗ.Установено е,че е налице издадено пълномощно от негово име,с което е упълномощен Д. И. Д.,който впоследствие е преупълномощил Роза К. за продажба на процесните имоти.От назначената съдебно-графологическа експертиза е прието,че ищецът не е положил подпис за упълномощител на пълномощното,с което е упълномощен Д. Д.. При тези данни въззивният съд е направил извод,че е налице хипотезата на чл.42 ал.2 ЗЗД. След като не е налице валидно упълномощаване на Д. Д. от В. З., липсва валидно преупълномощаване и на Роза К. и съответно е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот с дружеството от мним представител.Този договор не е произвел транслативния си ефект и същият е недействителен поради липсата на потвърждаването му от страна на ищеца като собственик на процесните имоти.Съдът е счел за неоснователни доводите на ответното дружество,че е добросъвестен владелец.Изложил е съображения,че недействителността на договора заличава изначално възможността на ответника да се легитимира като собственик на този договор, не произвежда правно действие от момента на сключването му,поради което не е налице годно правно основание,което да го направи собственик, за да се приеме,че е добросъвестен владелец.В случая е счел за приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС за по-дългата придобивна давност от 10 години,която не е изтекла към момента на предявяване на иска. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, намира следното: Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. По въпроса: При извършено въз основа на документ с невярно съдържание, преупълномощаване, по силата на което едно лице е преупълномощило друго лица да продаде недвижими имоти,собственост на трето лице, поражда ли се целения от сделката транслативен ефект, е постановено Тълкувателно решение № 5 /14г.на ОСГТК на ВКС,което е съобразено от въззивния съд.В т. 2 от тълкувателното решение е посочено,че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. По отношение на процесуалноправния въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Той е поставен за първи пред касационната инстанция, поради което не е обусловил изводите на въззивния съд.Във въззивната жалба няма направено оплакване за нарушение на разпоредбата на чл.214 ГПК. Върховният касационен съд намира,че и релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения,при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма,на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,извън формиране на вътрешното убеждение ,гарантиращи обективно и безпристрастно ,при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор,както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение ,не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.