Определение № 3898 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. Щ., ЕГН [ЕГН] и М. В. Т., ЕГН [ЕГН] против решение № 120 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 110/2025 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено Решение № 6/07.01.2025г., постановено по гр.д.№ 771/2023г. по описа на Районен съд-Смолян. С последното е допусната съдебна делба между ищците Й. Н. Т., ЕГН [ЕГН], Е. Н. Т., ЕГН [ЕГН], Н. Н. Б., ЕГН [ЕГН] и ответниците М. В. Т., ЕГН [ЕГН]; Е. Д. Щ., ЕГН [ЕГН] /сега касатори/ и В. Д. Щ., ЕГН [ЕГН] на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-66/11.10.2004 на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот със заповед № КД-14-21 510/24.10.2012, с площ 1257 кв.м., с адрес [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план 250, при граници: [№], [№], [№], [№], [№] и [№], при квоти: по 256,33/1257 идеални части за Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. за всяка от тях; 244/1257 идеални части – за М. В. Т., и по 122/1257 идеални части за В. Д. Щ. и Е. Д. Щ. за всяка от тях. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като е недопустима делбата поради липса на съсобственост, имота е образуван от два парцела, във всеки от които е налице индивидуална собственост върху постройките. Основните доводи са, че наследодателят на ищците не е придобивал целия имот пл. № 250, от който са образувани двата парцела, включени сега в имот с идентификатор [№] по КККР, че е доказано придобиването по давност на целия парцел ІІІ-250 от касаторката М. Т. и бившият и съпруг – наследодател на другите две ответници. Твърди се непълен и едностранчив и непълен анализ на свидетелските показания, необсъждането им във връзка с останалите доказателства по делото и поради това необосонваност на изводите относно правата на страните върху идеалните части от поземления имот в резултата на реално владени части от имота без оглед на парцелните граници. Молят да се допусне касационно обжалване и по същество предявеният иск да се отхвърли поради липса на съсобсвеност върху поземления имот, състоящ се от два парцела – индивидуална собственост на всяка от страните. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формирани са три въпроса: 1. Допустима ли е делба на съсобствен поземлен имот, образуван от два парцела, всеки от които застроен със сграда – индивидуална собственост отделен съсобственик; 2.Ако по ЗРП съществуват два съседни парцела, които са обединени в кадастралната карта в един поземлен имот, допустима ли е делбата след като всеки парцел е застроен със сграда на различен съсобственик; 3. Изгубва ли се придобитото право на собственост по давност, ако след това друг придобие собствеността, съгласно правилото на чл. 99 ЗС; 4. При изслушване на две групи свидетели длъжен ли е съдът да обсъди показанията и на двете групи свидетели и да изложи мотиви на коя от двете групи свидетели дава вяра; 5.Длъжен ли е съдът да обсъди всички оспорвания и възражения на страните по делото? Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението, защото не е изходено от конкретните факти по настоящия спор, а съдът се е позовал на неотносима практика, касаеща деба на парцел, в който има сгради, които са индивидуална собствненост за всички съсобственици, а в случая винаги е имало два отделни парцела, вклучени в удин поземлен имот едва с КК и в този случай терена не е обща част, но и съсобственост не е налице. Твърди се и нелогичност и необоснованост на фактическите и правни изводи относно правата на наследодателите на страните. Ответниците по касация Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване. По първите два въпроса посочва, че предмет на делбата е поземления имот, а не двата парцела, за които регулационите сметки не били уредени. Оспорват условието на трети въпрос, защото наследодателят на ответниците не е придобил парцел ІІІ-250, а само 500 кв.м. от него. По въпрос № 4 се посочва, че решението не е в противоречие със съдебната практика, което важи и за въпрос № 5, който не бил и от значение за изхода от спора. Основанието по чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК се оспорва, защото от мотивите на решението не се установява очевидна неправилност. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищците Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. са наследници на Н. В. Т., починал на 01.06.2020г., като Й. Т. е негова съпруга, а Е. Т. и Н. Б. са негови дъщери. Ответницата М. В. Т. е бивша съпруга на Д. А. Щ.. Двамата са сключили гаждански брак на 09.05.1966 г., който е прекратен с развод 2002 г. Д. А. Щ. почива на 30.05.2021г. и е наследен от ответниците В. Д. Щ. и Е. Д. Щ. – негови дъщери. От СТЕ, представените нотариални актове и копия от разписни книги към плановете от 1933 г. 1965 г. и 1980 г., изменен 2000 г. се установява следното: С констативен нот. акт № 118, т. VI/1961 г. М. В. Н. е признат за собственик на къща, плевня, с дворно място застроено и незастроено, цялото с площ от 150 кв.м., в [населено място], кв. У., при граници: дере; Н. Х., път, М. Т. и С. К., съставляващи парцел II-727, кв. 19а по плана на У., и ливада, която няма общо с процесните имоти. По разписната книга към действащия план към този момент, одобрен 1933 г. целия имот 727 от кв. 19а е записан на М. Н., за който са отредени парцели ІІ и ІІІ. И двата са записани на негово име. Според приложение № 4 към СТЕ, целия имот 727 е с площ 1298 кв.м. и за него са отредени парцел ІІ-727 с площ 488 кв.м., от които 482 кв.м. от имот 727 /с неуредени сметки за придаваеми 6 кв.м./ и парцел ІІІ-727 с площ 368 кв.м., но от тях само 339 кв.м.са от имот 727, а за останалите не е приложена регулацията. С нот. акт № 70, т. VII от 03.08.1961г., М. В. Н. продава на внука си Н. В. Т., [дата на раждане] към този момент малолетен, представляван от баща му В. Н. Т., къща, плевня и застроено и незастроено дворно място с площ от 150 кв.м. от парцел II-727, кв. 19а по плана на У.. В разписната книга към плана от 1965 г. само парцел ІІ-727 е записан въз основа на този нот. акт на името на Н. В. Т.. По следващият план от 1965 г. имот 727 е заснет с пл. № 250 в кв. 12 и за него са отредени два дворищнорегулационни парцела: ХІV-250 с площ 465 кв.м., записан на Н. Т. на основание нот. акт № 70/1961 г. и парцел ХV-250 с площ 458 кв.м. Това са площи от имот 250 във всеки от двата парцела, а към парцелите има придаваеми места, с които парцел ХІV-250 е с площ 596 кв.м., а парцел ХV-250 – с площ 480 кв.м., но за тези придаваеми места не е приложена регулацията. Теренът от имот 250, отреден за п. ІІ-озеленяване с площ 301 кв.м. не е отчужден за това обществено мероприятие и за него е запазена собствеността. /виж скица № 3 към СТЕ/ В разписния лист към този план, използван и за следващия от 1980 г. на М. В. Н. е записан парцел ІІІ, чието име неизвестно кога е зачертано. М. В. Н. почива на 10.05.1962г. /преди приемането на плана от 1965 г./ Негови наследници са: съпруга М. Т. Н., починала на 22.06.1967 г. и три деца – С. М. К., починала на 18.02. 2002 г.; Ш. М. И., починала на 22.02.2004 г. и Е. М. Т., починала на 16.02.1978 г. и наследена от съпруга й В. Н. Т., починал на 18.07.2008 г. и двете й деца ответницата М. В. Т. и наследодателя на ищците Н. В. Т.. При действието на регулационния план от 1965 г. и след сключване на граждански брак между М. Т. и Д. Щ. на 09.11.1965 г., с нот. акт № 132, т. XVII/1975г. Н. Т. продава на своя зет Д. Щ. дворно място от около 500 кв.м., съставляващи парцел ХI-250, кв. 12 по ЗРП на [населено място], кв. У., при граници: Л. К., дере и собствено място. По плана парцел с такъв номер няма, но при отчитане на границите, прехвърленият парцел е ХV-250 от кв. 12. Имено за изграждане на сграда в парцел ХV-250 е издадено на М. и Д. Т. строително разрешение на 10.01.1978 г. Със заповед № 41 от 07.03.1986 г. /на л. 185/ е наредено нанасяне в парцел ІІІ-250 от кв. 12 на новопостроена жилищна сграда, а с нот. акт № 456, т.ІІІ/1994 г. М. и Д. Т. са признати за собственици на жилищната сграда в парцел ІІІ-250. По регулационния план от 1980 г. имот 250 е с площ 1229 кв.м. и за него са отредени два парцела: ІІ-250 с 355 кв.м. и п.ІІІ-250 с площ 787 кв.м. в кв. 46, като отреждането за озеленяване е отпаднало, поради което /но не само/ е увеличена площта на парцел ІІІ-250. Кадастралната карта е ободрена първоначално през 2004 г. и имот 250 с отредените за него два парцела по регулационния план от 1980 г. са заснети като един ПИ с идентификатор [№], който след изменени на уличната регулация е с площ 1257 кв.м. Той вклучва два парцела: парцел ІІ-250, в който се намира сграда № 1 и парцел ІІІ-250, в който се намират сграда № 2, построена от М. и Д. Т. и сграда № 3, за която се спори кога и кой я е построил. Сградите обаче не са предмет на иска за делба. С нот. акт № 82, т. II от 22.06.2009г. наследодателят на ищците Н. В. Т. е признат за собственик на основание покупка и давностно владение на 788/1288 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] с площ 1288 кв.м.,образуващ УПИ II-250 и УПИ III-250, кв. 46 по ЗРП на [населено място], кв. У., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ 115 кв.м и стопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ 57 кв.м., при описани граници. На този нот. акт и твърдение за придоибване по давност до 1975 г. на целия имот 250 от кв. 12 ищците основават иска си за делба. Ответниците оспорват този нот. акт и твърдението за придобиване по давност. Те се позовават на придобивна давност за парцел ІІІ-250 по плана от 1980 г., респ. парцел ХV-250 по плана от 1965 г., което е установено от сключване на сделката по нот. акт № 132,т.ІІІ от 19.05.1975 г., тъй като прехвърлянето не е от собственик. Посочват, че към този момент парцел ХV-250 /неправилно посочен в нот. акт като ХІ-250/ е с площ около 500 кв.м., застроили са го, а след развода са извършили делба по между си по гр.д. № 931/2003г., с Решение № 522/04.02.2005г., по което е допусната съдебна делба между тях на УПИ III-250, кв.46 по ПУП на [населено място], кв. У., с площ 870 кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от сутерен с площ 101,15 кв.м.,жилищен етаж с площ 123,12 кв.м. и таван и гараж с площ от 20 кв.м., построен в гаражно петно № 2 в УПИ III- Озеленяване и гаражи, при равни квоти - по 1/2 ид. част. Делбата е приключила с одобрена от съда спогодба от 02.05.2007 г., по силата на която М. Т. е получила в дял и е станала изключителен собственик на 2/3 ид.части от допуснатото до делба дворно място - УПИ III-250, кв. 46 по ПУП на [населено място], кв. У., с площ 870 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при описани граници, между които парцел II-250 – Н. В. Т., а Д. Щ. получава 1/3 ид.част от същия парцел. Спогодбата се отнася за квадратурата в рамките на регулационните линии, а площта на частите, за които е необходимо уравняване на сметките със собствениците на съседните парцели не е предмет на делбата. Тезата на касаторите е, че с всички тези действие е демонстрирано намерение за своене от наследодателя им и от тях. Относно спора дали наследодателят на ищците е ползвал и части от парцел ІІІ-250, т.е. дали е придобил по давност идеална част от целия поземлен имот е приета допълнителна СТЕ, която установява, че стопанската сграда № 3 в южната част на имота е двуетажна, първият етаж е изграден от тухли и бетонови блокчена, а втория представлява дървена конструкция, която е обшита с дъски и частично с ламарина. Покривната конструкция също е дървена и е покрита с керемиди. Западната половина всъщност представлява навес, тъй като от южната страна (между т. 5 и т. 6 на скицата) е отворена. На това ниво от западната страна има две врати. Едната е към плевнята, а другата между стълбището и навеса. На границата на ПИ с идентификатор [№] между т.1- т.2 и т.3 - т.4 няма поставена ограда, т.е. достъпът от север и юг до сградата не е ограничен. В имота (по карта) има изпълнена ограда от мрежа, захваната за бетонови колове между обозначените на скицата т. 1 и т. 8, и метални рамки между т. 8 и т. 7. От изток сградата граничи с покрито дере, което попада в улична регулация. Изградена е стълба в УПИ II-250, което в началото тангира с източната фасада на жилищна сграда с идентификатор [№] и продължава на юг до мястото, пресичащо парцелната граница, след което продължава в УПИ IІI 250 и достига до стопанската сграда с идентификатор [№]. От мястото на пресичане на парцелната граница, от двете страни на стълбището започват подпорни стени в двата УПИ. В УПИ III-250 има изградено и друго самостоятелно по-малко стълбище, което започва от навеса между двете сгради - с идентификатори [№] и с идентификатор [№] и обслужва сграда с идентификатори [№]. Разпитани са две групи свидетели относно това кой коя реална част от целия имот ползва и кой е изградил стопанската сграда № 3 и кой я е ползвал през годините. При тези доказателства, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците по иска /сега касатори/ за недопустимост на делбата по аргумент от 1б.“д“ от ППВС № 2/1982г., според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради които принадлежат на отделни собственици и са изключени от съсобствеността. Съдът се е аргументирал с това, че тази практика се отнася за делба на съсобствен парцел, а в настоящия случай се иска да се допусне делба на съсобствен поземлен имот с идентификатор [№], в който има построени две жилищни сгради собственост на страните по делото и една стопанска сграда, собственост на ищците. Посочил е, че дори дворното място да има статут на обща част, чиято делба е недопустима, съгл. чл. 34, ал.3 ЗС, ако е възможно разделянето му на отделни УПИ, във всеки от които да попадат сгради, индивидуална собственост на отделни съделители, делбата му е допустима, за да се концентрира собствеността върху отделния УПИ само в собствениците на сградата, попадаща в него. Позовал се е на Решение № 227/16.05.2011г. по гр.д.№ 316/2010г. на І г.о., Решение № 504/24.09.1996г. по гр.д.№ 376/1996г. на І г.о., Решение № 476/07.03.2013г. по гр.д.№ 56/20212г. на І г.о. Приел е, че в случая поземления имот е с достатъчно голяма площ от 1257 кв.м., която може да се раздели на два парцела, съобразно правото на собственост на всяка от страните, които да отговарят на изискванията на чл.19,ал.1 от ЗУТ. Този извод е направен, защото по плана от 1980 г. поземленият имот е разделен на два парцела- УПИ ІІ-250 и УПИ ІІІ-250. Така очертаните по плана два парцела обаче не отговаряли по площ на правата на собственост на страните. Съдът е определил правата на страните въз основа на акт № 70,том VІІ, дело № 214/1961г., с който имотът, ведно с жилищната сграда му е прехвърлен от дядо му М. В. Н., което не се оспорва от ответниците и за която жилищна сграда Н. Т. се е снабдил с нот.акт № 82,том ІІ, рег.№ 3947, д.№ 268/2009г., като е приел, че е неоснователно оспорването изводите на нотариуса в него. Въз основа на свидетелските показания на доведените от ищците свидетели, съдът е приел, че Н. Т. е завладял чрезбаща си, а след това и лично целия имот, а не само парцела, който дядо му му е прехвърлил. Позовал се е на това, че дядо му искал целия имот да остане на него, независимо, че му е прехвърлил само единия парцел. Приел е, че стопанската сграда № 3 в парцел ІІІ-250 е строена от Н. Т. непосредствено след като изгоряла находящата се на същото място преди това сграда и това станало 1967 г. Приел е, че Д. Щ. и М. Т. са придобили само 500 кв.м. от парцел ІІІ-250 и цялата останала площ от имота по КК е придобита от Н. Т.. Т. е съобразил малката промяна в площтта поради промяна на уличната регулация е определил квотите на страните, съобразно този извод и наследствените им права. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за конкретния резултат. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по първите два въпроса, но обединени в смисъл: Допустима ли е делба на поземлен имот, образуван от два съседни парцела, респективно урегулирани поземлени имоти, обединени в кадастралната карта в един поземлен имот, когато всеки от тях е застроен със сграда – индивидуална собственост и е бил предмет на отделни разпоредителни сделки. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като цитираната от касаторите съдебна практика се отнася до това дали и кога е приложимо ПП-2-82 т., т.1., а то се отнася до съсобствен парцел, застроен със сгради – индивидуална собственост. В настоящия случай обаче са обединени два парцела, предмет на отделни сделки и възражение за придоибвна давност, а делба е поискана на поземления имот по КК, в който те са обединени в един поземлен имот. Цитираната от касаторите съдебна практика не се отнася до отговора на обединения общ въпрос, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. ПП-2-82, т.1, б. „б“ и „е“ се отнася до съсобствен парцел, а не до имот по КК, обединяващ два УПИ със сгради в тях – индивидуална собственост. Според цитираното от касаторите Решение № 40 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2017 г., II г. о. т.1 от ПП-2-82 е неприложима, когато един съсобственик на поземления имот не притежава сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, защото в този случай терена не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите, поради което делбата му е допустима. Настоящият казус обаче не е такъв. С другото цитирано Решение № 87 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о. също е прието, че при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването по т. 1, б. "в" и „д“ от ППВС № 2/82 г ., основано на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 З. (отм.) и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ /нова - ДВ бр. 17 от 2009 г. И това решение е неотносимо, защото се отнася до съсобствнен УПИ, а в случая се иска делба на ПИ, за който се твърди съсобствненост, но който включва два УПИ с индивидуално застрояване мв тях. По трети въпрос съдът не допуска отделно касационно обжалване, тъй като отговорът му зависи от отговора на въпроса, по който се допуска касационно обжалване и от анализа на доказателствата, който се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество. Същото се отнася и за другите два въпроса. Поради допускане до касация на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК относно твърденията за очевидна необоснованост на решението. Доводите във връзка с това основание са същите и съдът ще ги разгледа при произнасяне по оплакването за необоснованост в касационната жалба. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение