Определение № 466 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 188/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Д. ,чрез назначения му особен представител адв. Р. Т. ,срещу решение № 102/26.06.2019г по в.гр.дело № 287/2019г.на Окръжен съд-Сливен,с което е потвърдено решение №450 от 22.04.2019г., постановено по гр.д.№865/2019г на Сливенски районен съд. По същество е отхвърлен иск на касатора срещу [община] с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. за признаване за установено,че ответникът е допуснал дискриминация и дължи обезщетение. Твърдението на ищеца е за нарушение ,основано на признаците „етническа принадлежност, човешки геном, гражданство произход,религия “ и „увреждане“, както и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за причинени в резултат на дискриминационно третиране неимуществен ивреди в размер на 100 000 лв. По делото е установено, че ищецът държи на територията на ответната община гараж,монтиран без правно основание и разположен върху терен,собственост на [община],отреден по план за второстепенна улица. В близост, върху същия терен има още 17 гаража, поставени без правно основание от други лица. Въззивният съд е приел случая за относим към условията на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, /съгласно който такъв имот, който се владее или държи без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Собственикът на терена – [община], е предприела действия за освобождаване на имота, като първоначално на 08.08.2017г е поставила чрез залепване 18 броя уведомления върху тези гаражи, с идентично съдържание, адресирани до собствениците им, без идентифициращи ги белези като ЕГН, имена, адрес, възраст, пол, социално, семейно или здравословно положение, гражданство, етнос, религия и т.н.,с които ги е уведомила, че при проверка е констатирана липса на правно основание за монтиране на съоръжението и с оглед предстоящото изпълнение на проект „подобряване на градската среда в [населено място]“, ще бъде осъществена процедура по изземване по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, ако такова основание не се посочи. Заповеди както за премахване на гаражите, така и за изземване на имота,не са издавани впоследствие от кмета на общината. Едно от уведомленията е било поставено на гаража, посочен от ищеца, като в жалбата това обстоятелство се оспорва. С уведомление от 27.09.17г. ищецът е бил запознат със започналото производство по изземване на общинския имот, направил е запитване до общината в тази връзка, с писмо от същата дата, му е отговорено, че поради постъпили възражения заповед за изземване на общинския имот не е издавана. Предвид доказателства, представени от ищеца, е прието ,че същият страда от дългогодишна епилепсия,с емоционално-волева лабилност и болестно ангажирани памет и интелект.Има призната военна инвалидност и 58% трайно намалена работоспособност. Правни изводи по основанието на главния иск въззивният съд е направил, позовавайки се на разясненията в установената съдебна практика на понятията пряка и непряка дискриминация и като е посочил ,че от доказаните обективни факти в случая не може да се направи извод за осъществен дискриминационен акт от страна на ответника спрямо ищеца. Единственото действие на ответната община, което може да се окачестви/приравни на „третиране“ по см. на ЗЗДискр., е залепването на уведомленията, описани по-горе. При този акт ответникът се е съобразил изцяло с вмененото му задължение по чл.10 от ЗЗДискр., което гласи, че „при осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон“. Разлепени са еднакви уведомления за предстояща процедура, основана на специална правна норма на ЗОС, до всички лица, без да бъдат разграничавани по друг признак освен по притежанието/ползването на незаконен гараж, разположен върху общински терен,който не е сред лимитативно очертаните признаци по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр,така ответникът е дал равна възможност за законоворегламентирана защита на евентуално накърнените им права чрез подаване на възражение. Въззивният съд на свой ред не е констатирал действие спрямо ищеца да е било осъществено по начин, различен от този, приложен спрямо другите адресати на уведомленията, тоест да има нееднакво третиране нито в по-благоприятна, нито в по-неблагоприятна посока. Отделен е въпросът дали положението на инвалид на ищеца би го поставило в привилегировано положение по отношение на незаконно изграждане на постройки върху общински терен От друга страна, ищецът се позовавал в исковата си молба на дискриминация въз основа на етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия и увреждане, които очертават пределите на търсената защита твърде общо и в производството нито е доказал към кой етнос принадлежи, какъв е произходът му и коя религия изповядва, нито дали човешкият му геном или гражданството му са различни от тези на останалите собственици на гаражи, нито пък, че някое от изброените, евентуални обстоятелства, включително и единствено доказаният от него факт на инвалидност /увреждане/, са били известни на ответника при извършване на изследвания акт и съответно – били са пряка причина за осъществяването му по конкретния начин. Решаващо е изтъкнато,че не се установява и доказва защитен белег,попадащ в универсалния /материален и персонален/ обхват на закона и станал причина за нарушаване от страна на ответника на абсолютната забрана за пряка или косвена дискриминация,проявена чрез нееднаквото и по-неблагоприятно третиране на ищеца ,включително по критерия други лица при сравними, сходни обстоятелства. В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност и необоснованост на решението, наред с оплакване на необсъждане на доводитеи доказателствата на защитата за здравословно състояние.В изложение ,представено след указания, се изтъкват оплакванията в касационната жалба ,като се цитират основанията за допускане до касационно обжалбане в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и чл. 280, ал.2,предл второ ГПК – очевидна неправилност.Отново се излага хронологията на събитията. Действията на общината ищецът е окачествил като като брутални и неадекватни, умишлен тормоз и пряка дискриминация.Повтарят се съображенията относно наличието на увреждане,което си личало от синия цвят,в който ищецът бил боядисал гаража си, както и че не целият имот бил собственост на ответната община.Също така се излагат обстоятелствата относно наличните диагнози, предписаното лечение и общото влошаване на здравето.Сочи се като незаконосъобразен извода, че няма дискриминация при извършените от общината действия. В изложението се изтъква ,че съдът е пренебрегнал признака „лице с увреждане“, като именно по този признак ,на основание чл. 4 ЗЗДискр. е налице пряка дискриминация. Като лице с увреждания, ищецът е бил поставен в неравностойно положение лишаващо го от придвижване и достъп до здравни заведения и застрашаващо живота му .Развиват се и съображения за непряка дискриминация, с оглед законовата защита на лице с увреждания.Според защитата въпросът по естеството си се свежда до тълкуване на понятието „пряка и непряка дискриминация„.Изтъква се задължението на съда да постанови решение съобразно доказателствената тежест, да обсъди всички доказателства и доводите на страните съгл. чл. 235, ал.2 ГПК .Приложено е реш. №3/2013г на 4-то г.о на ВКС,което не не е кометнирано в изложението. Постъпил е отговор от [община].Не е формулиран правен въпрос и не е осъществен критерия на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Претендира се юрисконстултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът в изложението за съдържанието на понятията пряка и непряка дискриминация и тълкуването им, е изяснен в установената практика на ВКС,с която въззивното решение е съобразено в решаваща изхода на делото насока.Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДиск.или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. /реш.№ 231/2010г по гр.дело № 204/2009г.на ІV г.о ,реш. № 244/2012г по гр. дело № 777 за 2011г на ІV г.о, реш. №153/2010г по гр.д № 6/2009 ІІ І г.о, реш. № 85/2016г на ІV г.о на ВКС и др/.Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4 ал.1 от посочения закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в пар.1 т.7 ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие, бездействие,което пряко или косвено засяга права или законни интереси.А според пар.1т.8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл.4 ал.1” означава на основата на действителното,настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по чл.4 ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тя е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.Съгласно чл.6 ЗЗДискр.забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Въпросът налице ли е дискриминация на основа лично положение,когато всички лица притежаващи лично качество са подложени на по-неблагоприятно третиране е намерил отговор в практиката на ВКС,който отговор е обвързан с конкретност относно личното качество и дискримационния признак(реш. №3/2013г.по гр.д № 534/2012г ІV ГО на ВКС). Не е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с изтъкнатата съдебна практика на ВКС. Съответно на установената практика въззивният съд е подходил и при разпределянето на доказателствената тежест по делото.Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация.Само тогава законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск /. реш.№ 1002/2010 г, по гр. д. № 3800/2008 г ІV г. о, реш № 115/02.08.2012 г, по гр. д. № 626/2012 г ІV г. о, реш. № 62/19.06.2014 г., по гр. д. № 3920/2013 г ІV г.о, реш№ 153/14.06.2010 г, по гр. д. № 6/2009 г ІІІ г. о.на ВКС/ Не е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с изтъкнатата съдебна практика,споделяна и от настоящия състав на ВКС,3-то г.о. Защитата на ищеца не обосновава основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК.В обобщение, не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК насока. За да е налице дискриминация,трябва да бъде установено по-неблагоприятното третиране и същото да се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4,ал.1 от ЗЗДискр.,която връзка се твръди от касатора и защитата без да е логически изводима при установените по делото факти. Поради това не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.7 ГПК следва да се присъдят разноски на ответника, защитатан от юрисконсулт, в размер на 100 лева С оглед гореизложеното Върховен касационен съд 3-то г.о