Определение № 383 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 461/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 6258/21.11.2019 год. на И. Е. П.- Л. и К. К. Г. от [населено място], общ.П., С. М. С., Р. П. К. и П. П. К., и тримата от [населено място], наследници на починалия К. С. А., заявена чрез процесуалния им представител адв. А. А.- АК П. срещу въззивно Решение № 356 от 17.10.2019 год., постановено по гр.В.д. № 446/2019 год. на ОС-Перник. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл.ГПК като въззивна инстанция, е потвърдил Решение № 240 от 05.03.2019 год. по гр.д.№ 8954/2017 год. на РС- Перник, с което е уважен заявеният с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост на ПК „Минерал“ с.Рударци, общ.Перник срещу на И. Е. П.- Л. и К. К. Г. от [населено място], общ.П., С. М. С., Р. П. К. и П. П. К., и тримата от [населено място], наследници на починалия К. С. А. по отношение на следния недвижим имот: бирария „М. „, с павилион с общ площ на двата обекта от 246 кв.м., находящи се в [населено място], изградени дворно място - парцел *, отреден за магазини, от кв. 90 по плана на селото, ведно с 89 кв.м. прилежащ терен при граници: имот пл. № * и от три страни имот пл. № *, от кв. 90 по плана на селото, на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС ( отм.) С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са в насока на неправилно определената площ като прилежащ терен на главния обект; липса на правоприемство от страна на ПК „Минерал „ с потребителна кооперация „Витоша“, вложила труд и средства в построяването на процесния обект. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1./ При действие на Закон за кооперативните организации ( ДВ. бр.102/83 год., изм. С ДВ. бр. 62/1991 год. ) за да се приеме, че кооперация е учредена като правоприемник на съществуваща кооперация, трябва ли да има документи за осъществени юридически факти относно преобразуването на кооперацията- строител чрез учредяване от нея на нови кооперации и за безвъзмездно предоставяне на имущество от преобразуваната кооперация на новосъздадените кооперации; 2./ На основание чл. 2, ал.3 ЗОбС ( отм.) може ли да се презюмира, че една кооперация е собственик на сгради и прилежащ терен като правоприемник чрез отделяне или преобразуване на кооперацията – строител, когато няма документи тези сгради да са и били предоставени като нейно имущество / актив от кооперацията –строител ? 3./ На основание чл. 2, л.3 ЗОбС ( отм.) може ли да се презюмира собствеността на сгради и прилежащ терен в резултат на правоприемство чрез отделяне при преобразуване на кооперация –строител само поради това, че сградите се намират в населено място, седалище на новорегистрирана кооперация ? В срока по чл. 287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация – ПК „Минерал „ с.Рударци. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените доводи и основания на касатора, съобразно разпоредбите на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и прецени ограниченията за касационен контрол на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивен съд по вещен иск, поради което се явява процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение и приеме, че ПК “Минерал „ с.Рударци е собственик на спорния недвижим имот- Бирария с павилион и прилежащ терен, въззивният съд е приел от правна страна, че спорният имот е кооперативна собственост, на основание чл. 2, ал.3 от ЗОбС ( отм.), въпреки направените възражения от страна на ответниците –физически лица, че не са налице предпоставките да се приеме наличието на кооперативна собственост поради липса на пряко правоприемство с кооперацията, вложила труд и средства в изграждането на процесния обект. Поставените въпроси за действието на ЗК ( ДВ. бр.102/83 год., изм. С ДВ. бр. 62/1991 год. ) и възможността да се приеме, че дадена кооперация е учредена като правоприемник на съществуваща кооперация, и необходимостта да има документи за осъществени юридически факти относно преобразуването на кооперацията- строител чрез учредяване от нея на нови кооперации и за безвъзмездно предоставяне на имущество от преобразуваната кооперация на новосъздадените кооперации и все в тази връзка за възможността на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС ( отм.) да се презюмира, че една кооперация е собственик на сгради и прилежащ терен като правоприемник чрез отделяне или преобразуване на кооперацията – строител, когато няма документи тези сгради да са и били предоставени като нейно имущество / актив от кооперацията –строител ? не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване, доколкото по естеството си въпросът не е по приложение на закона ( материален или процесуален ), а касае питане за конкретен начин на установяване на правно релевантни за спора факти и тяхното доказване, извън спора за вида на собствеността. Като установено от законодателя, изрично уредено правно основание една кооперативна организация да придобие правото на собственост върху построена от нея сграда, нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), установява единствено изискването - построяването на сградата ( за времето до 13.07.1991 година ) от кооперацията да е с нейни средства и труд: това е единственият юридически факт, на който законодателно е придадено правно значение и е обвързано с предвидената в закона правна последица- вида на правото на собственост. С разпоредбата на чл. 2, ал.3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) редакция до отмяната с ДВ. бр.26/2000 год. се изключва правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено от кооперативна огранизация до 13.07.1991 г. строителство на обекти за нуждите и дейността на кооперацията, със собствени средства, на сграда и постройка, както и прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата - кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост, а още по малко да е със статут на частна собственост. Приложението на разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС ( отм.) не е обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейният характер понеже законът не е предвидил подобно изискване. Това виждане на касационния съд е застъпено в редица решения, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК. В периода от 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗОбС, до 01.01.2000 г., е действал Законът за кооперациите от 1991 г. ( ЗК)-отм., който забранява придобиване по давност на вещ, собственост на кооперация - чл. 31, ал. 3. Дори да се приеме, че при действието на този закон е било недопустимо вещ, собственост на една кооперация, да бъде придобита по давност от друга кооперация, то с влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999 г. тази забрана отпада и няма законова пречка за осъществяване на този придобивен способ по отношение на вещ-кооперативна собственост. В този смисъл поставените въпроси, които по естеството си не касаят тълкуване на закона по прилагането му, а съставляват пряко искане, още в етапа на производството по чл. 288 ГПК, да се даде отговор по предмета на самия конкретен правен спор. Въпросът, свързан с възможността при приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС ( отм.) да се презюмира собствеността на сгради и прилежащ терен в резултат на правоприемство чрез отделяне при преобразуване на кооперация –строител само поради това, че сградите се намират в населено място, седалище на новорегистрирана кооперация ? е по естеството си оплакване за необоснованост на изводите на съда. Доколкото с решението на съда, предмет на обжалване, е отговорено положително или отрицателно, то изводите биха били базирани на предположение от страна на съдебния състав след като самият законодател няма изискване за единство на седалище на кооперативната организация и местоположението на спорното кооперативно имущество. Касае се до възможна преценка по установени правно-релевантни факти, която може да бъде извършена само ако касационното обжалване е допуснато. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 288 ГПК