Определение № 2520 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4775/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, представлявана от кмета В. Т., чрез процесуален представител ст. юрк. К. З., против въззивно решение № 779 от 06.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1310/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260011 от 09.01.2024 г., поправено с решение № 260421 от 19.07.2024 г., двете постановени по гр. д. № 4741/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в осъдителната част, с която на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдена Столична община да заплати на А. Н. З. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да поддържа общинските пътища и тротоари и да обезопаси, и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на 22.12.2018 г., в [населено място], движейки се по десния тротоар на ул. „Макгахан“ с посока към ул. „Панайот Хитов“, в района между входа на бл. 121 и бл. 122, ищцата попаднала в заледен, непочистен участък от тротоара, при стъпването върху който загубила равновесие, подхлъзнала се и паднала, при което получила травматично увреждане: „двуглезенна фрактура на дясна подбедрица“, и впоследствие отключила заболяване захарен диабет тип 2. Решението е постановено при участието на „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – трето лице помагач на ответника Столична община. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: По делото е установено от събраните писмени и гласни доказателства и от допуснатите експертизи, че на 22.12.2018 г., късно вечерта, при движение в градската част на столицата, в район „Подуене“ по тротоара на улица „Макгахан“ откъм блок 121 в посока към блок 122 и намиращия се на отсрещния тротоар блок 55 с магазин на първия етаж, ищцата А. Н. З. паднала върху тротоара и травмирала десния си глезен. Разпитаният свидетел Б. И., озовал се на мястото на инцидента след повикване, установил, че имало не много сняг, но било студено и улиците били заледени. Заварил ищцата, легнала върху тротоара, да вие от болка. Видно от приложения по делото картов материал, тротоарът не е прилежащ към съществуващите жилищни сгради, тъй като те са разположени перпендикулярно на него и входовете им са към вътрешни улици. Според свидетелствата на И., тротоарът бил непочистен, заледен „на пътека“. Както винаги в него имало оформена „партина“, „пътека“ и зеледени околни участъци, които общината не почиствала от сняг. Двуглезенна фрактура, каквато е установена по дясната подбедрица на ищцата, може да се получи по посочения в комплексната съдебно-медицинска експертиза механизъм – извършване на внезапно, обнормно движение на глезенната става с рязко натоварване на крака от тежестта на тялото обикновено върху наклонена, хлъзгава повърхност. Описаните от свидетеля условия много добре способстват за извършване на подобно патологично движение като причина за костната увреда при лице с наднормено тегло – отговори на задачи № 2 и № 3 от заключението. При тези данни въззивният съд е приел, че съвкупният анализ на доказателствата от показанията на свидетеля и експертизата в частта, изготвена от лекаря ортопед, травматолог, дава основание за извод, като направения в решението на СГС, че травмата е получена при подхлъзване върху заледен уличен тротоар; задължението за неговата поддръжка е на ответната община съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС, а не на етажни собственици с оглед неприложимостта на чл. 67, ал. 1, т. 2 НУОПОЧТСО; задължението не е изпълнено и неизпълнението е в причинна връзка с травматичното увреждане. Действително Столична община е възложила с договора от 25.03.2015 г. на третото лице-помагач почистването и поддръжката на улиците и местата за обществено ползване в район „Подуене“ за срок от пет години, то също не е изпълнило задълженията си по договора да поддържа и почиства процесния тротоарен участък към датата на инцидента, но Общината не може да се освободи от отговорност по чл. 49 ЗЗД пред увреденото лице, тъй като отговоря за лошия избор на изпълнител. Със заключението на КСМЕ е установено, че при получаването на фрактурата ищцата изпитала много силна болка; по време на лечението в ИСУЛ е отказала наложителна операция по липса на възможност да заплати металните остеосинтези, които НЗОК не покрива, при тогавашни цени от 2300 лева - 2600 лева; приложена е само провизорна репозиция на счупените глезени и обездвижване на фрактурите с гипсова превръзка, което създава риск от разместване, поява на трайно нарушение на глезенната става и трайна инвалидност. Ищцата била в невъзможност за срок от три месеца /при обичаен срок от над 30 дни на затруднения в движението на травмирания крайник/ да се придвижва самостоятелно; появил се оток в ставата. При прекомерно засилване на болките и след повече от 5 месеца, на 05.06.2019 г., ищцата се подложила на костна операция – артродеза /за трайно обездвижване на глезенната става чрез имплантиране на два спонгиозни кръстосани винтове/ срещу разноски от около 400 – 500 лева. Тази операция не е успешна, защото останала малка подвижност на глезенната става, съпроводена с оток и периодични болки, които се усилват при промяна на времето и продължително придвижване. Неизвършването на оперативно лечение с метални остеосинтези при получаване на травмата и непредприемането на действия за лечение в следващите месеци е удължило с около пет месеца общия възстановителен период. От друга страна реализирал се е рискът за невъзможност от анатомично възстановяване на счупените глезени /поради неизвършването на оперативно лечение с метални остеосинтези/. В резултат на нея и неуспешното оперативно лечение от 05.06.2019 г. ищцата продължава да има затруднено придвижване, накуцва на дясно и ползва бастун. Тя е с установена трайна инвалидност, дължаща се на патологична подвижност на глезенната става, постоянния оток, трайно настъпилата деформация и периодично явяващите се болки. Според заключението на КСМЕ в изготвената от вещото лице – ендокринолог част, у ищцата е открит диабет тип 2 /с много високи кръвни захари/ в хода на оперативно лечение в МБАЛ „ Л.“. Доколкото развитието на този тип диабет се дължи на инсулинова резистентност /като генетична предиспозиция/ и съчетаното въздействие на травмата/възпалението решаващо и последвалото обездвижване и на затлъстяването, най-вероятно ищцата е била в състояние на преддиабет в периода на домашното лечение. При висящността на делото са възникнали неврологично усложнение – диабетна полиневропатия, налагащо инсулинолечение. По повод на тях ищцата е била двукратно хоспитализирана в Клиника по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“ от 07.03.2022 г. до 10.03.2022 г. и от 21.10.2022 г. до 25.10.2022 г. Прието е от съда, че травматичното увреждане и обездвижването от него са елементи от комплексната причина за развитието на диабета у ищцата. Прието е, че в заключение при отчитане на възрастта на ищцата 46 години, получената двуглезенна фрактура на дясна подбедрица; че ищцата имала е ограничения в движението в 3-месечен срок над обичайния от повече от 30 дни; търпяла е болки с интензивен характер в първите 5-6 месеца и периодично явяващи се и усилващи се при промяна на времето болки; получила е едно консервативно лечение и едно неуспешно оперативно лечение; отключила по причина на травматичното увреждане и други фактори диабет, тип 2; стигнало се е до трайна инвалидност, която добавена към инвалидността от заболяването по водещата диагноза – биполярно афективно разстройство и неврологичното усложнение от диабета – е оценена на 78 %; пострадалата има затруднено придвижване – с бавна щадяща походка с помощта на бастун, то справедливото обезщетение на вредите възлиза на присъдената от първоинстанционния съд сума 50 000 лева. Възраженията на ответника Столична община за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат са неоснователни, като недоказани. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд, когато не обсъди въведеното от страната възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въпреки че то е пряко относимо към определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?“ и 2. „Представлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД отказът на пострадалото лице от препоръчано от лекарите спешно оперативно лечение, когато вследствие на това се стига до утежняване на здравословното състояние и трайно увреждане?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 151 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 266/2010 г., IV г. о. и решение № 60 от 02.06.2014 г. по гр. д. № 2943/2013 г., IV г. о., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е обуславящ, защото не е установено соченото от касатора необсъждане от въззивния съд на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд е обсъдил възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но го е приел за неоснователно. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверяване в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. По вторият формулиран въпрос, макар и обуславящ, касаторът не е аргументирал поддържаното допълнително специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно не е обосновал защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по повдигнатия въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение