Определение № 544 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Т. като пълномощник на С. П. Д. срещу въззивно решение № 1195, постановено на 12.06.2020 г. по в. гр. д. № 5344/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователна компания Уника“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищцата на основание възмездно придобито въз основа на договор за продажба от 18.09.2014 г. добросъвестно владение на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. ****, видим номер на рама ****, намиращ се на паркинга на ГПУ – Е.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на Съда на Европейския съюз: 1. относно задължението за прилагане правото на ЕС, както и на конкретните принципи за предимство, директния ефект и задължението на националния съд за тълкуване на националните разпоредби в светлината на правото на ЕС и по специално на Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/; сочи се противоречие с решение на съда на ЕС от 05.02.1963 г. по дело 26/62, Van Gen den Loos/Administratie der Belastingen; при решаване на въпрос, свързан с договор за покупко-продажба с международен елемент, кои норми се прилагат, ако и двете държави са страни-членки на ЕС: нормите на правото на ЕС или българското право; не следва ли да бъдат спазени принципите на обвързващото действие на общностното право, непосредственото му действие в правоотношенията между държавите-членки; поддържа се противоречие с определение на съда на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17, Pinzaru. 2. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните от значение за правния спор, както и да изложи мотиви защо не следва да се прилага Регламента; сочи се противоречие с решение № 292/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на първо т. о.; решение № 144/14.12.2018 г. по гр. д. № 5100/2017 г. на трето г. о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на четвърто г. о.; 3. коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения; сочи се противоречие с решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, второ т. о. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ЗС е за установяване правото на собственост в полза на ищцата върху процесния автомобил. В исковата молба са изложени твърдения, че е придобила владението на автомобила по възмезден начин на основание договор за продажба от 18.09.2014 г., без да знае, че продавачът не е собственик. За сключването на същия не се е изисквала нотариална заверка, тъй като автомобилът не е бил регистриран. Сочи се също така, че договорът е сключен за лек автомобил „БМВ Х5“ с рама ***. Получила е владението на 18.09.2014 г. и е регистрирала автомобила в КАТ-Р. с рег. ****. Ползвала го е до 10.07.2015 г., когато го предала на органите на ГПУ – Е. за нуждите на разследването по образувано досъдебно производство. Отказано й било връщането на задържания като веществено доказателство автомобил, като в производството претенция за собственост била предявена и от ответника /той е бил обект и на друго престъпление през 2008 г./. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че автомобилът е бил собственост на „Хета Асет Резолюшън България“ ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД/, като същият бил откраднат през 2008 г. По отношение на него е имало действащ застрахователен договор /полица със срок на действие до 18.11.2009 г./. Осъден е да заплати застрахователно обезщетение в размер на пазарната стойност на автомобила, като е заплатил същата на „Хета Асет Резолюшън България“ ООД. На 30.09.2016 г. е бил сключен договор за прехвърляне правото на собственост, при условията на чл.208, ал.5 КЗ /отм./. Видно от свидетелство за регистрация от 06.11.2007 г. собственик на лек автомобил с рама ***, рег.***, е „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ЕООД /това е първата регистрация на автомобила/. Същият е обект на финансов лизинг, като дружеството е лизингодател. Застрахован е по имуществена застраховка при ответника. Регистрацията на автомобила е прекратена през 2016 г. поради кражба /уведомлението за кражба е от 2008 г./. Ответникът е осъден да заплати на застрахования обезщетение от 116 687 лв., като от доказателствата по делото се установява, че същото е изплатено. Договорът за продажба, сключен от ищцата, е за лек автомобил с рама ***. Регистриран е на 09.10.2014 г. с рег. *** /свидетелство за регистрация/. Номерът на рамата на автомобила, предаден от ищцата, не е оригинален, а е набит допълнително, като оригиналният номер е заличен. Предаденият от ищцата автомобил с видим номер на рамата *** всъщност представлява лек автомобил с действителен номер на рамата ***, противозаконно отнет през 2008 г. и прехвърлен на ответника през 2016 г. /заключения на автотехническа и трасологична експертизи/. Във въззивното решение, въз основа на обсъдените в съвкупност писмени и гласни доказателства, е прието, че в договора няма отразено място на сключване, но от посоченото в него населено място /Кнапербергер/, се установява, че е сключен в А.. Според обясненията на ищцата, тя е получила владението на автомобила в [населено място], където документът й е бил представен за подпис от трето лице. Съгласно чл.65, ал.1 КМЧП придобиването на вещни права се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието, което обуславя придобиването. При изявлението на ищцата, че автомобилът е получен в България, то следва, че владението й е предадено в България и е приложимо българското право. Съгласно чл.67, ал.1 КМЧП придобиването на вещни права върху превозвани вещи се урежда от правото на държавата по тяхното местоназначение. Обсъдени са възраженията на ответното дружество за нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет, като е прието, че същите са неоснователни. Ищцата се позовава, че е придобила автомобила от несобственик, тъй като няма данни продавачът Й. А. да е придобила правото на собственост върху процесния автомобил. Фактическият състав на чл.78, ал.1 ЗС включва установяване на фактическа власт, въз основа на правно основание-транслативен акт, годен да прехвърли собствеността, възмездност на придобиването, незнание, че се придобива от несобственик. Този придобивен способ не включва във фактическия си състав изтичането на определен период от време като срок на упражняване на добросъвестното владение върху вещта – собствеността се придобива едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка. Формата на договора се урежда от правото, което е приложимо към сделката – избраното от страните право /чл.93, ал.1/ или ако не са релевирани или доказани уговорки за избор на приложимо право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан, като се предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване към момента на неговото сключване. При изрично изявление на ищцата, че е заплатила сумата по договора – мястото на плащане на цената и е получила владението в [населено място], следва да се приеме, че процесната сделка е най-тясно свързана с правото на България. С разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС е въведено изключение /отделно от това по ал.2/ – установяването на добросъвестно владение на възмездно правно основание не поражда право на собственост в полза на владелеца, когато обект на придобиване е движима вещ, за придобиването на собствеността върху която се изисква квалифицирана форма – нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Налице е невъзможност за придобиване на процесния автомобил на въведеното основание, тъй като за придобиването се е изисквала форма – нотариална заверка на подписите. Ирелевантно за горната преценка е обстоятелството, че автомобилът не е имал регистрация в България. Първоначалната регистрация по смисъла на пар.2, т.5 от ДР на Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистрацията и отчета на МПС е решаваща за това дали автомобилът е регистриран или не за определяне на изискуемата форма за извършване на разпоредителни сделки. Действително, автомобилът е бил с друг номер на рама /неправомерно пренабит/, но дори да се приеме, че не е било необходимо да се спази изискуемата форма, тъй като ищцата е била в невъзможност да знае, че е нужна такава, не може да се направи заключение за придобиване на собствеността на горното основание. Предвид изключването на движими вещи, изискващи специална форма за придобиването им, от приложното поле на чл.78, ал.1 ЗС, не следва да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата. Изложени са и допълнителни съображения, че не е изтекъл и 5-годишен давностен срок от датата на получаване на владението до предаването на автомобила. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Решаващият за изхода на делото извод, че не се е осъществил фактическия състав на чл.78, ал.1 ЗС, е направен въз основа на заключението, че формата на договора се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан. Това е държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване към момента на сключването му. Прието е, че характерната престация е тази на купувача по договора. Относим към този извод е поставеният в изложението въпрос коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, която именно е от значение за определяне на приложимото право. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети въпрос на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното въззивно решение със съдебната практика, обективирана в представеното решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, второ т. о. С оглед допускането на касационното обжалване, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 616 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение