Определение № 275 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 15/11.02.2015 год., постановено по в.гр.дело № 130/2014 год. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 309 от 29.11.2013 год., постановено по гр.дело № 494/2012 год. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу Г. Й. Й. /починал на 22.07.2014 год./ и заместен в хода на въззивното производство от наследниците по закон И. А. Й./съпруга/, Х. Г. К./дъщеря/ и Й. Г. Й./син/, Д. Й. Й., С. Г. К. и Л. В. В., искове по чл.53, ал.2, изр.2 от З. за признаване за установено по отношение на ответниците, че са налице непълноти и грешки в одобрените кадастрална карта и регистри на [населено място], по силата на заповед с № РД-18-52 от 25.11.2005 год. на изп.директор на АГКК, влязла в сила на 27.01.2006 год. в частта, касаеща поземлен имот с идентификатор № 83510.8.14 с адрес [населено място], м.”К. Д.”, целият с площ от 22.534 дка, трайно предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване: ниви /орна земя/, които непълноти и грешки са по отношение на реална част от горния имот, с площ от 12.864 дка, оцветен в лилав цвят на скица – приложение 6/стр.664 от делото/ от съдебно-техническа експертиза от 23.10.2013 год., приподписана от съда, като бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал правото на собственост върху процесната реална част, към момента на одобряване на действащите ККР на [населено място], извършени по силата на заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 год. на ИД на АГКК, на основание договор за покупко-продажба или давност, както и че неправилно в ККР като собственици на процесната реална част от имота, са отразени ответниците, както и искането за отмяна чл.537, ал.3 от ГПК на нотариален акт № 109, т.V, дело № 3527/17.11.1994 год. на Шуменския районен съд.

Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от юрисконсулт И. И. У., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК по въпросите:

1. Към кой момент следва да се изследва правото на собственост в предявения иск по чл.53, ал.2 (а понастоящем по чл.54, ал.2) от З. – дали към момента на съответната заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри или към момента на влизането й в сила?

2. Има ли Поземлената комисия(ПК) правно основание да издаде ново възстановително решение по реда на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице, след приключило с влязло в сила съдебно решение съдебно производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, в което съдът е проверил законосъобразността на предходното решение на ПК, не е извършил реституция и не е отменил обжалваното решение и какъв би бил характерът на такова решение, постановено от ПК?

От ответниците по касация Д. Й. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място], И. А. Й. ЕГН [ЕГН], Перуника Г. К. ЕГН [ЕГН] и Й. Г. Й. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място] е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Останалите ответници по касация С. Г. К. и Л. В. В., двете от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по иска на основание чл.53, ал.2 от З. ищцовото дружество не е установило правото си на собственост на посочената реална част към момента на одобряване на кадастралната карта, поради което възраженията му за незаконосъобразност на административното производство и на актовете, с които са възстановени правата на собственост на ответниците върху земеделски имот, не са разглеждани.

Пред Върховния касационен съд, Общо събрание на Гражданска колегия, е висящо тълк.дело № 8/2014 год., свързано с приложението на чл.53, ал.2 от З. и с оглед поставения първи въпрос по допустимост настоящият състав приема, че производството следва да се спре, поради което