Определение № 5145 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4785/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5530/31.08.2023 г. на С. Г. Д., [населено място], подадена чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 231/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 794/2022 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е признато за установено спрямо нея правото на собственост на Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Б., като С. Д. е осъдена да предаде на ищците владението върху него. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която е потвърдена отмяната на съставения в полза на Д. констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 19.08.2020 г. за процесния поземлен имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да приеме и обсъди в мотивите си направено в отговора по чл. 131 ГПК възражение за изтекла придобивна давност и факта на снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка при произнасянето си във връзка с предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС; 2. Следва ли съдът при предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС да уважи иска при липса на оборване на презумпцията, че владелецът държи вещта като своя и се е позовал на изтекла придобивна давност в охранителното производство, като е възразил и с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК; 3. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си наличието или липсата на всички елементи на състава на давностно владение като защита срещу предявен иск по чл. 108 ЗС; 4. Следва ли съдът да обсъди всички представени от страните доказателства в тяхната цялост, за да достигне до решаващия извод за наличието на претендираните от тях права, наведени в процеса чрез възражение с отговора по чл. 131 ГПК; 5. Длъжен ли е съдът да даде указания на страните за конкретизиране на възраженията си, когато същите са били изложени смислово и от техния анализ по правилата на формалната логика може да бъдат изведени конкретни претендирани права на страните. Ответниците по касационната жалба Г. Д. А. и И. Д. А., [населено място], са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основанията за допускане на решението до касация, като оспорват жалбата и по същество. Претендират съдебни разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 91/23.09.2022 г. по гр. д. № 615/2021 г. на Районен съд – Балчик в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на С. Г. Д., че Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. са съсобственици на 710 кв.м., представляващи идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 934 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Б., представляващо имот с идентификатор ***, парцел *-* в кв. 21, заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 76 кв.м., както и в частите, с които ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху този имот и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариалният акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 22, т. IV, рег. № 2536 по д. № 454/19.08.2020 г. на нотариус с рег. № * в частта на удостовереното право на собственост на С. Д. върху жилищна сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], общ. Б., със застроена площ от 76 кв.м. Постановено е друго, с което: 1/ е признато за установено по отношение на С. Д., че Г. А., И. А. и Б. А. са собственици на недвижим имот в [населено място], общ. Б., а именно – поземлен имот с площ 710 кв.м., съставляващ частта от имот с бивш пл. № *, включена в УПИ *-* в кв. 21 по ПУП на [населено място], реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, показана в червен цвят на скица – приложение №10 на л. 125 от в.гр.д. № 794/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, съставляваща неразделна част от въззивното решение; 2/ С. Д. е осъдена да предаде владението върху процесния имот на ищците; 3/ са отхвърлени предявените от Г. А., И. А. и Б. А. искове за установяване по отношение на ответницата, че ищците притежават правото на собственост и за осъждането й да им предаде владението върху недвижим имот в [населено място], общ. Б., съставляващ едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 76 кв.м. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 22, т. IV, рег. № 2536 по д. № 454/19.08.2020 г. на нотариус с рег. № * в частта на удостовереното право на собственост на С. Д. върху 710 кв.м., представляващи идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 934 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Б., обл. Д., представляващо имот с идентификатор ***. Въззивният съд е приел, че ищцата Б. А. е съпруга, а ищците Г. А. и И. А. са синове на Д. Г. А., починал на 18.05.2017 г. С определение от 09.08.2017 г. по ч.гр.д. № 11472/2017 г. на Районен съд – Варна е постановено вписването на отказ от наследството на Д. от страна на Б.. Ответницата С. Д. е сестра на Д., като двамата са деца на починалата Е. К. А.. От представените по делото писмени доказателства е установено, че Е. А. е продала на сина си Д. А. дворно място от 1050 кв.м., урегулирано в имот * – * в к. 21 по плана на [населено място], общ. Б., в който собственикът участва със 710 кв.м., срещу 2600 лева. Е. А. се легитимира като собственик на процесния имот с протоколно определение от ОСЗ, проведено на 10.06.1974 г., по гр.д. № 200/1971 г. на РС-Балчик, с което е одобрена съдебна спогодба за делба, по силата на която в дял на Е. са възложени процесното дворно място от 1030 кв.м., съставляващо парцел * - * в кв. 21 по регулационния план на селото, в който собственикът участва със 710 кв.м., ведно с построената в него къща. От заключението на техническата експертиза се установява, че със заповед от 15.07.1972 г. са одобрени кадастрален и регулационен план на [населено място], общ. Б.. В кадастралния план е заснет имот с пл. № *, за който с регулационния план са отредени парцели * – *, * – * и * – * в кв. 21, а част от площ от имот с пл. № * е отнета за нова улица от западната страна, а други части са придадени към парцели отредени за други имоти. Процесният парцел * – * в кв. 21 е с площ от 1050 кв.м., от които 710 кв.м. са от имот с пл. № *, за който този парцел е отреден, а останалата част е придадена от други имоти /190 кв.м. – от стара улица, 150 кв.м. – от имот с пл. № */. Регулационният план не е отменен/изменен и е в сила и понастоящем. В кадастралната карта на [населено място] от 2003г. трите УПИ - *, * и * в кв. 21 са заснети като един поземлен имот с идентификатор ***. В кадастралната карта 2019 г. е нанесен поземлен имот с идентификатор *** с площ от 934 кв.м. Границите и площите на УПИ *-* по ПУП и на поземлен имот с идентификатор *** не съвпадат напълно. В нанесените в кадастралната карта граници на поземления имот са включени 710 кв.м. от бившия имот с пл. №*, за които е бил отреден парцел * – *, а 224 кв.м. съставляват площи от бившата улица и бившия имот с пл. № *, придадени по регулация към парцел * – *. Останалите 116 кв.м., които са били придадени по регулационния план от бившия имот с пл. № * и са включени в границите на УПИ * – *, са извън границите и площта, нанесени като поземлен имот с идентификатор *** в кадастралната карта. В процесния парцел е заснета сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 76 кв.м., ситуирана върху терена на бившия имот с пл. № *. С нотариален акт по обстоятелствена проверка №22 от 19.08.2020 г. е признато правото на собственост на ответницата С. Д. по наследство и давностно владение върху недвижим имот, с площ 710 кв.м., представляващ идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 934 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Б., представляващо имот с идентификатор ***, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****. Въззивният съд е приел, че въз основа на договора за покупко-продажба от 2003 г. поземлен имот с площ от 710 кв.м., съставляващи частта от пл. № *, урегулирани в парцел * – * в кв. 21 по дворищно-регулационния план от 1972 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Д. А. и ищцата Б. А.. Парцелът от 1050 кв.м., включващ придадените към него части от други имоти, е бил собственост на Е. А., но доколкото не са установени данни дворищнорегулационният план да е приложен, то съгласно § 8, ал. 1 ПРЗУТ отчуждителното действие на плана е отпаднало и в собственост на Е. е останал поземлен имот с площ от 710 кв.м., реална част от УПИ * – * в кв. 21, съвпадаща с включената в него реална част от имот с пл. № *. Този имот е нанесен в кадастралната карта като част от по-голям поземлен имот с идентификатор *** без да отразява вярно вещните права на лицата. Грешката обаче не засяга трансформация на притежаваната реална част в собственост върху идеална част от целия поземлен имот с идентификатор ***. Ето защо след смъртта на Д. А., която е довела до прекратяване на СИО, и с оглед извършения отказ от наследството от Б. А., в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 53 ЗН, съдът е приел, че Б. е собственик на 1/2 ид. ч., а Г. и И. А. на по 1/4 ид. ч. от поземлен имот с площ от 710 кв.м., съставляващ частта от бившия имот с пл. № * в УПИ *-* в кв. 21 по ПУП, реална част от нанесения в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, оцветена в червено на приложение № 10 към заключението на вещото лице. Въззивният съд е посочил, че не следва обратен извод и от констативния нотариален акт по чл. 587 ГПК от 2020 г. в полза на С. Д., тъй като позоваването в охранителното производство на изтекла придобивна давност, не изключва необходимостта в исковото производство по предявения срещу нея иск за собственост, тя да противопостави всички възражения, които има срещу претендираното от ищците материално право. В случая, с оглед липсата на релевирано възражение за изтекла придобивна давност в отговора на исковата молба, въззивният съд е счел, че не следва да разгледа оплакване срещу първоинстанционното решение в този смисъл. Констатирано е, че нанесеният в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор *** не съществува като обект на правото на собственост, а представлява механично заснемане като един на отделни поземлени имоти, всеки съставляващ отделен обект на правото на собственост, принадлежащо на различни собственици. Правото на собственост на ищците не е върху идеални части от поземления имот, с площ от 934 кв.м., който не съществува в правния мир, а върху реална част с площ от 710 кв.м, оцветена в червено на приложение № 10 към заключението на вещото лице. Относно жилищната сграда с идентификатор ****, находяща се в дворното място, съдът e приел, че по делото не е доказано Д. и Б. А. да са упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху нея. Сам по себе си фактът, че къщата се намира в дворното място, придобито от тях по договор за покупко-продажба, не обуславя извод, че ищците са я завладели, а и от събраните свидетелски показания е установено, че при посещенията си в имота семействата на ищците не са нощували в нея. За недоказано е преценено и твърдението, че правото на собственост върху сградата с идентификатор **** е придобито от родителите Д. и Б. А. въз основа на давностно владение, а от братята Г. и И. – въз основа на наследяване на правата, придобити по давност от баща им Д.. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в обжалваната част, с която е признато за установено спрямо С. Д., че Г. А., И. А. и Б. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Б.. Обобщени и уточнени повдигнатите процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, съобразно очертания пред него предмет на правния спор, са обуславящи изхода на делото. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, разглеждайки делото с оглед наведените във въззивната жалба основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Въпросите са относими към задължението на въззивния съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, имащи значение за очертаване рамките на повдигнатия правен спор, като в тези рамки той следва да извърши и преценката на относимите писмени и гласни доказателства. Въпросите касаят поддържаните от ответницата /касатор/ С. Д. доводи за придобиване на процесния поземлен имот по давност с оглед въведеното и от ищците твърдение, че тя се е снабдила с констативен нотариален акт на същото основание. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.