Определение № 265 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., като наследник на починалия в хода на процеса А. Н. К., П. Н. К., Т. Д. М., Н. К. С. и К. К. Г., всички чрез адв.Е. С. – процесуален представител, срещу въззивно решение №762 от 09.06.2011г. на В., постановено по в.гр.д.№ 694/2011год. С това решение е потвърдено решение №4531/22.12.2010г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. № 3090/2009г., по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от А. Н. К., П. Н. К., Т. Д. М., Н. К. С. и К. К. Г. срещу Д. Г. Д. и И. Г. Д., субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху недв.имот, находящ се в [населено място], м."Б - ", представляващ ПИ № ...... с площ от 600кв.м., при граници: път, ПИ № ....., ПИ №....., ПИ № ....., твърдян като придобит от ищците по силата на реституция с Решение № 539/28.07.98г. на ПК-В. в качеството им на наследници на Н. К. К., поч. на 17.05.58г., като неоснователни. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото и уточнени от съда въпроси: Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот, основан на земеделска реституция ответникът, който противопоставя права върху имота по §4а ЗСПЗЗ, да оспорва легитимацията на ищеца с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, както и, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на обобществяването или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята; дължи ли съдът произнасяне по тези възражения, след като ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към същия минал момент, а към настоящия. Във връзка с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос е в противоречие със задължителната практика, касаторът се позовава на Р №426 от 21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС, ІІ ГО, Р №475 от 27.07.2010г. по гр.д.№122/2009г. на ВКС, ІГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че по иск за собственост на недвижим имот, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, както и, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на обобществяването, след като не заявява право на собственост върху възстановения имот към същия минал момент. Във връзка с втория въпрос се позовава на Р №426 от 21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС, ІІ ГО, Р №116/24.03.2011г. по гр.д.№401/10г. на ВКС, ІГО, в които се приема, че преценката за идентичност се прави в административното производство и е недопустимо ответникът да се брани с такова възражение. В изложението се сочи чл.280 т.1 ГПК и по обуславящия изхода на делото въпрос: допустимо ли е възражението на ищеца, че по отношение на ответника липсва надлежно отстъпено право на ползване върху имот, идентичен с процесния, когато това възражение се прави в общия исков процес по спор за собственост, а не чрез иск по реда на §4и ПР на ЗСПЗЗ. Позовава се на Р№462/19.10.2010г. по гр.д.№844/09г. на ВКС, ІІ ГО, в което е прието, че такова възражение е допустимо. Ответната страна Д. Г. Д. в представен писмен отговор чрез адв.Б.Д. от ВАК, взема становище, че не са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна И. Г. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: Предмет на делото е ревандикационна претенция с правно основание чл.108 ЗС. Ищците претендират, че са собственици на процесния имот на основание наследяване и земеделска реституция. Ответникът И. Г. Д. не е взел становище по иска. Ответницата Д. Г. Д. е оспорила конститутивния ефект на решението на органа по реституция, оспорила е материалната законосъобразност на реституционното решение, противопоставила е възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на колективизацията. Противопоставила е и възражение, за наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване, предоставено на нейния наследодател, в право на собственост. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил,че в тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е да установят главно и пълно, че са собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ, както и, че ответниците го владеят без основание. Приел е, че реституционното решение на ПК В., на което ищците основават правата си, е постановено в административно производство, в което ответниците не са били страна. За това при изрично оспорване, каквото е направено в настоящото производство, в тежест на ищците е да установят наличието на всички предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ, включително право на собственост на наследодателя върху имот, в който попада възстановения, част от който е процесния, на твърдяното придобивно основание - покупко продажба, осъществена преди коопериране на земеделието.В тежест на ответниците е да установят възраженията си по иска. При изрично оспорване, каквото е извършено в настоящото производство, в тяхна тежест е да установят главно и пълно наличието на оспорените предпоставки за придобиване на правото на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: наличие на постройка с характеристиките на сграда в имота изградена до 01,03,1991г., както и заплащане на стойността на земята по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ, по време на брака й с Д. М. Д.. Счел е, че възражението, че липсва надлежно предоставено право на ползуване върху имот, идентичен с процесния, е могло да бъде разгледано само по иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, сроковете за предявяване на какъвто към момента са изтекли. За това не е разглеждал същото. Приел е, че на разглеждане би подлежало възражение, че имотът, върху който е предоставено право на ползване, не е идентичен с процесния, но такова не е извършено. След анализ на доказателствата е приел, че ищците не са установили главно и пълно, че наследодателят им е бил собственик на имот идентичен с възстановения преди коопериране на земеделието, респ. наличието на първата от горепосочените предпоставки за основателност на иска - собственост по силата на реституция по ЗСПЗЗ извършена с Решение № 539/28,07,1998г. на ПК В.. Предвид на това е счел, че не следва да обсъжда наличието или не на останалите предпоставки за основателност на иска включително и останалите възражения. По поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси: Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот, основан на земеделска реституция ответникът, който противопоставя права върху имота по §4а ЗСПЗЗ, да оспорва легитимацията на ищеца с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, както и, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,респективно неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на обобществяването или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята; дължи ли съдът произнасяне по тези възражения, след като ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към същия минал момент, а към настоящия, е направено предложение по чл. 292 ГПК до ОСГК за постановяване на тълкувателно решение и е образувано тълк. д. № 9/2012г. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и поради това