Определение № 684 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, [населено място], чрез адв. К. М., против решение № 14/14.01.2025г. по в.гр.д.№ 490/24г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от болницата срещу Л. Н. искове по чл. 92 ЗЗД за присъждане на 10 000 лв. - обезщетение/неустойка по т. 5 от сключеното на 24.08.2020г. споразумение с вх. № чр-01-17/26.08.2020г. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за 215,02лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2023г. до 29.10.2023г. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение с доводи за несъстоятелност на мотивите на въззивния съд и игнориране на ищцовите аргументи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК две групи въпроси – материалноправни и процесуалноправни, които настоящият състав обобщава и уточнява в следния смисъл: 1.Как се определя размера на дължимото обезщетение при неизпълнение на поето от работника задължение да работи при работодателя за определен в договора срок, когато страните са уговорили неустойка? / въпроси №№ 1, 3 и 4 от изложението / 2. Какъв е специфичният предмет на договора за повишаване на квалификацията, прилагат ли се за него общите правила на ЗЗД и допустимо ли е с него да се уговори неустойка за неизпълнение на задължението за завършване на обучението/повишаване на квалификацията? /въпроси №№ 2, 5, 6, 7, 8 и 9 от изложението/ и 3. За задължението на въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по въведените от страните доводи и оплаквания, обсъди събраните доказателства по делото и мотивира собствени изводи по съществото на спора / въпроси №№ 10, 11 и 12 от изложението /. Насрещната страна по жалбата – ответникът Л. Н., чрез адв. Т.Р., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен иска за заплащане на уговорена неустойка в т.5 от сключеното на 24.08.2020г. между страните споразумение с вх. № чр-01-17/26.08.2020г., въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Между страните е сключен трудов договор № 516/27.11.2015 г. по силата на който ответникът е встъпил в трудово правоотношение с ищеца на длъжността „лекар- специализант по съдова хирургия“, код НКП 22127081, клас професии: Аналитични специалисти, с място на работа: УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович” АД, МБАЛ - Клиника по съдова хирургия, с работно време: 8 часа с изключение на специалностите, при които се извършват дейности, за които е определено намалено работно време и с основно месечно възнаграждение 700,00 лв.; със срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор 30 дни, но не повече от срока на договора. Последният е определен в т.3 от трудовия договор – „до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит - 30.11.2020г.“. Съгласно удостоверение № 309/10.12.2020 г. по описа на Тракийски университет – Стара Загора, ответникът е издържал успешно на 09.12.2020г. изпит за специалност "Съдова хирургия“ и е придобил права за специалност "Съдова хирургия", считано от 01.01.2021г. На 24.08.2020г. страните са сключили споразумение, по силата на което УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД дава съгласие д-р Л. Н. да проведе модули „Кардиохирургия“ и „Ендоваскуларна хирургия“ с период на обучение от 01.09.2020г. до 30.10.2020г. за придобиване на специалност „Съдова хирургия“ в база за практическо обучение МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД [населено място]. По т.3 д-р Л. Н. се задължава след придобиване на специалност, да остане на работа в лечебното заведение за срок от „6 години /срока на обучението - 5 години, съгл. споразумение от 30.11.2015г. и една година по настоящето споразумение /“. По т.5 д-р Н. дължи обезщетение/неустойка в размер на 10 000 лв. при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по т.3. С предизвестие № чр-03-339/01.08.2023г. ответникът уведомил УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД на осн. чл. 326 КТ, че след изтичане на договорения срок от 30 дни, прекратява трудовото правоотношение. Със Заповед № 117/31.08.2023г. на осн. чл.326 ал.1 от КТ УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, представлявано от изп. директор проф. д-р Й. Й. прекратил трудовото правоотношение по трудов договор № 516/27.11.2015г. При посочената фактическа обстановка въззивният съд е формирал решаващия си извод за неоснователност на иска по чл. 92 ЗЗД, тълкувайки уговорката между страните по т.3 от споразумението относно срока на задължението на ответника да остане на работи при ищеца. Така е приел, че този шестгодишен срок обхваща петгодишния срок на обучение за специалност по трудовия договор от 2015г., който е изтекъл към 01.01.2021г./ когато ответникът е взел специалност „съдова хирургия“/ и още една година след 01.01.2021г. или определеният в т.3 от споразумението срок е изтекъл преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което се е случило през август 2023г. Следователно ответникът бил изпълнил изцяло поетото задължение по т.3 от въпросното споразумение или липсва неизпълнението, за което е договорена неустойката по т.5. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправните въпроси на касатора не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК – никой от тях няма отношение към решаващия извод на въззивния съд, че ответникът е изпълнил задължението си да работи при ищеца в срока по т.3 от споразумението. Обуславящо значение за този извод има направеното от въззивния съд тълкуване за началния момент на шестгодишния срок по т.3 от споразумението, но по отношение на същото касаторът е изразил само неаргументирано несъгласие /в касационната жалба/, което не подлежи на проверка по реда на чл. 288 ГПК. Процесуалноправните въпроси са поставени принципно - без да бъде посочено кои са необсъдените от въззивния съд доказателства и кои са обсъдените в нарушение на диспозитивното начало възражения/ твърдения на ищеца. Затова и тези въпроси, като поставени без връзка с правните изводи в обжалваното решение, не може да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Отделно, нужно е да се отбележи, че стореното от въззивната инстанция тълкуване на уговорката по т.3 от споразумението е в изпълнение на служебното задължение на съда да установи при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии действителната обща воля на съконтрахентите, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи. В обобщение, няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника се следват сторените в настоящото производство разноски, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева или 664,68 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.