Определение № 459 от 07.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения от съда по реда на Закона за правната помощ адвокат С. Б., срещу определение № 2193 от 28.06.2016 г. по ч.гр. дело № 2894/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено определение № 9204 от 13.04.2016 г. по гр. дело № 3174/2015 година на Софийски градски съд, І гражданско отделение, І – 18 състав. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима. С първоинстанционното определение е върната подадената от Е. Д. М. частна жалба вх. № 20302/15.02.2016г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – поради невнасяне в дадения от съда допълнителен срок на дължимата държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С частната касационна жалба касаторът чрез пълномощника си е заявил, че са налице касационните основания, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК, след което е възпроизвел текстово разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Други доводи, обосноваващи предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт не са развити в частната касационна жалба. С оглед това администриращият съд е оставил производството без движение, като е дал на касатора указания да отстрани недостатъците, изразяващи се в липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази връзка с молба от 22.08.2016 г. /вх. № 12185/, подадена от адвокат Б., пълномощник на частния касатор, изрично е заявено, че – „с Е. Д. М. стигнахме до извода, че ЧКЖ отговаря на изискванията за допустимост посочени от законодателя в чл. 280 и следващите от ГПК и нямаме какво да добавим”. Частният касатор не обосновава доводи за наличие предпоставки за допускане касационно обжалване на определението. Същият не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като само липсата на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване – в този смисъл са разясненията дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Независимо от това частният касатор не е развил и доводи, свързани с допълнителните критерии. Същият макар и възпроизвел текстово лимитивно очертаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е изложил каквито и да е било доводи по нито едно от тях. От изложеното следва, че частният жалбоподател не е обосновал приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение