Определение № 3226 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4409/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 199 от 11.04.2023г. по гр.д. № 1032/2022г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 900251 от 09.08.2022г. по гр. д.№681/2019г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлен предявеният от Г. Т. П. против Д. К. М., Ю. К. Х., Б. И. П., Е. Н. З., Р. Н. С., И. Н. П., К. Н. И., Р. И. П., И. Р. П., И. Р. П., С. И. Ф., Г. Д. Ф. и И. Д. З. иск за установяване право на собственост по давностно владение върху следния имот: Гора в земеделски земи, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място] с площ от 510кв.м., намиращ се в м.“П.“, който по действащата КККР на [населено място] е отразен като два имота: 1/поземлен имот с идентификатор *** в м. „П.“, с площ от 353 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ и 2/ поземлен имот с идентификатор *** в м.“П.“, с площ от 157 кв.м., начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ; отхвърлен е и искът по чл. 45 ЗЗД за заплащане на 5 086,40 лева обезщетение за причинени вреди от събарянето на селскостопанска постройка, изградена в имота. Касационната жалба е подадена от ищеца Г. П. чрез адв. А. З. - особен представител, определен по Закона за правна помощ. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: представляват ли извършените действия относно своене на имота, които са от правен характер и целящи признаване правото на собственост от страна на ищеца, като действия, осъществяващи състава на владението при придобивна давност. Изтъква се и очевидна неправилност на решението поради явно нарушение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба Д. М. и Ю. Х. вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост на недвижим имот - гора в земеделска земя, съединен с иск по чл. 45 ЗЗД, предявени от Г. Т. П.. Правото на собственост ищецът счита, че е придобил с давностно владение, упражнявано повече от 30 години. Ответниците по делото са наследници на Д. К. В., починал на 14.10.1944 г. Установено е от фактическа страна, че с решение на Районен съд-Сандански на наследниците на Д. В. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2,5 ара в м.“П.“, в землището на [населено място], при съседи: И. А., Д. Ч., б. и вада. С решение на ОСЗ-Сандански от 14.03.2006 г. е възстановено правото на собственост на същите наследници в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху гора в земеделски земи с площ от 0,510 дка, осма категория, м. „П.“, имот № * по картата на землището на [населено място]. Безспорно е, че по КККР на [населено място] имотът е нанесен като два имота: ПИ с идентификатор *** с площ от 353 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 157 кв.м. Свидетелите на ответниците сочат, че до масовизацията бащата на ответниците Д. М. и Ю. Х. - К. В., син на общия наследодател Д. В., е обработвал имот от около половин декар в м.“П.“, в който е имал плевня, в която отглеждал животни, както и че в имота е отглеждал зеленчуци. Свидетелите посочват съседите на имота и заявяват, че блок на ТКЗС в местността не е имало, но нивите са били внесени в стопанството и тогава В. престанали да обработват имота. Според тях в един момент ищецът Г. П. започнал да ползва същия имот, (не могат да посочат годината когато е станало това); ищецът изградил в имота навес (барака), в която отглеждал животни. Същото се потвърждава и от свидетелите на ищеца П. и З., според които отпреди 1990 год. ищецът и неговите родители ползвали имота, отглеждали зеленчуци и животни - прасета, кози, магаре; изградил стопанска постройка за животните. Свидетелят П. сочи, че един ден през есента на 2013 год. ищецът бил уведомен, че ответницата Д. М. с четирима души му събарят постройката и той веднага тръгнал натам. Постройката била съборена до земята, а строителните материали били оставени край пътя за м.“В. к.“. Относно строителните материали същото твърди и свид. З.. Свидетелят Р. М., съпруг на ответницата Д. М., посочва, че съпругата му многократно е приканвала устно ищеца да освободи имота и да премахне навеса; ходили при него и му показвали документите си за собственост, но той отказвал да напусне имота; през есента на 2013 г. отново посетили ищеца в дома му и го помолили да премахне постройката, в противен случай следващият ден ще наемат хора и ще пристъпят към събарянето й. Свидетелят сочи, че ищецът отказал и на следващия ден с наети хора със съпругата му премахнали постройката, като свалените материали от постройката били подредени и оставени в имота. Свидетелката В. е присъствала на среща между ответницата и ищеца, на която тя му казала, че трябва да си премахне „бараката“. Свид. П. и З. сочат, че от 2013 г. имотът е изоставен. Установено е, че с писмо от 08.12.1989 год. на Комисия по ТСУ при ОБНС-Сандански Г. Т. е уведомен, че в нарушение на ЗТСУ и Наредбата за държавни имоти е завзел без законно основание, държавна земя в западен лесопарк на [населено място], като е разработил зеленчукова градина и е изградил селскостопанска постройка с подръчни материали за нуждите на животновъдството му; даден му е срок до 31.01.1990 год. да премахне посочената постройка, да освободи държавната земя и да прибере материалите от постройката, тъй като предстои залесяване на завзетата от него земя. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че процесният имот е земеделска земя, внесена в ТКЗС и впоследствие подлежаща на реституция. За периода от началото на 1980 год. (както претендира ищеца) до 17.04.1990 год. когато отпада забраната за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост съгласно чл. 86 от ЗС, в полза на Г. Т. не е могла да тече придобивна давност. С влизане в сила на ЗСПЗЗ от 01.03.1991 год. е възникнало правото на възстановяването на собствеността на бившите собственици или техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС. Докато трае процедурата по реституция по ЗСПЗЗ имотът не може да бъде предмет на придобивна давност. Съдът е взел предвид и правилото на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, според което изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила - 22.11.1997г.В обобщение съдът е приел, че земеделски имот, подлежащ на реституция, става годен обект на правото на собственост, респ. може да бъде придобиван по давност, едва след неговото окончателно възстановяване. В настоящия казус това е станало с Решението на ОСЗ - Сандански от 14.03.2006 год., с което на наследниците на Д. В. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на Имот №* по картата на землището, в м. „П.“, на площ от 0,510 дка. Именно от тази дата следва да се преценява срокът на давностно владение на ищеца Т.. Съдът е намерил за недоказано от страна на ищеца, че от 14.03.2006 год. до 14.03.2016 год. е упражнявал фактическа власт върху имота. От свидетелските показания се установява, че след 2013 год. имотът е изоставен. С оглед на това в полза на ищеца не е могъл да се осъществи състава на придобивната давност и той не е станал собственик на имота на това основание. Неоснователен според съда е и иска по чл. 45 ЗЗД, тъй като не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото и в настоящия случай ищецът не доказал, че в резултат на противоправни действия на ответницата е претърпял вреди на твърдяната стойност. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Формулираният от касатора правен въпрос е дали извършените действия от ищеца относно своене на имота, които са от правен характер и целят признаване правото на собственост, са действия, осъществяващи състава на владението при придобивна давност. Спрямо него се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК без обосновка. Въпросът, както е поставен, не е изрично разрешен от въззивния съд. Въпросът и изложените към него оплаквания на касатора са свързани с приетото от съда, че в полза на ищеца не е изтекла придобивна давност. Съдът не е отрекъл, че извършваните от ищеца фактически действия върху имота представляват владение, а е приел, че периодът на осъществяваното владение не е достатъчен за придобиване по давност. Съдът е счел, че началото на давностното владение е от 14.03.2006г. и до прекъсване на владението през 2013г. не са изтекли необходимите според чл. 79, ал.1 ЗС десет години. Във връзка с тези конкретни решаващи изводи (за началото на давностния срок и за прекъсване на владението) правни въпроси от страна на касатора не са поставени. Извън горепосочения правен въпрос съдържанието на изложението всъщност представлява оплакване за неправилност на решението, каквито оплаквания не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, нито могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. В допълнение може да се посочи, че възприетото от съда, че давност по време на обобществяването на земеделските земи не е текла и че началото на давностния срок се свързва с момента на приключване на реституционната процедура (в случая с решението на службата по земеделие, с което се възстановява правото на собственост и в което имотът е индивидуализиран с границите си), съответства напълно на практиката на Върховния касационен съд. Що се отнася до момента на прекъсване на владението през 2013г., този извод на съда е обоснован със събраните свидетелски показания, включително на доведените от ищеца свидетели. Свидетелят П. сочи, че от десет години не е виждал Г. в имота, защото няма животни, а свидетелката З. заявява, че имотът е изоставен и не е виждала Г. да го стопанисва след събарянето на постройката през 2013г. Следва да се уточни, че в жалбата и изложението на касатора не е извършено разграничение между прекъсването на придобивната давност и прекъсването на владението, каквото се съдържа в мотивите на въззивния съд. Съдът не е приел, че давността е прекъсната по някой от способите в чл. 116 ЗЗД, както счита касатора, а че е изгубено владението (фактическата власт е преустановена) за повече от шест месеца по смисъла на чл. 81 ЗС, което също прекъсва придобивната давност. Обжалваното решение не страда от очевидна неправилност. Това основание за допускане на касационно обжалване визира квалифицирана форма на неправилност, която е установима пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В случая такива видими пороци на обжалваното определение липсват. Касаторът твърди явно нарушение на материалния закон, без да сочи конкретна разпоредба. Такова явно нарушение не се съзира от мотивите на решението. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. От страна на ответниците Д. М. и Ю. Х. е заявена претенция за разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което разноски не им се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.