Определение № 870 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Макси Консулт“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адв. Т. П. от ВАК, против въззивно решение № 1511/14.03.2024 г., постановено по възз.гр.д. № 12044/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2005067/28.07.2022 г., по гр.д. № 64644/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Макси Консулт“ ЕООД срещу В. И. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 8234 лв., представляваща 40-месечни вноски, всяка в размер на 205,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2018 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 1161,72 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № ...; сумата от 5394,60 лв., представляваща 45-месечни вноски, всяка в размер на 119,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.03.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 676,53 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължима за апартамент № ..; сумата от 5278,56 лв., представляваща 48-месечни вноски, всяка в размер на 109,97 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.05.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 573,07 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № .... Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост, предвид несъответствието му със събраните в хода на производството доказателства. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба?“; 2. „Допуснати ли са процесуални нарушения с липсата на собствени мотиви във въззивното решение и препращането към мотивите на първоинстанционния съд?“ и 3. „Допуснал ли е нарушение, като е приел за недоказани твърденията за извършени услуги от ищеца, след като този въпрос не е спорен между страните и след като ответника не твърди друг да ги е изпълнявал, нито че обекта не е бил подържан през процесния период?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на III г.о.; решение № 210/15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на IV г.о.; решение № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на IV г.о.; решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на II т.о.; решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на IV г.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., на II т.о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата В. И. К., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно и се установява от Нотариален акт за продажба на вещно право на строеж № ..., том 3, рег. № ...., дело 340/2007 г., че ответникът В. И. К. е бил собственик на: апартамент № ..., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 87,18 кв. м., както и 4,103 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 13,14 кв. м. ид. ч, както и 4,103% ид. ч. от правото на строеж; апартамент № ..., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 50,40 кв. м., както и 2,504 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 8,02 кв. м. ид. ч, както и 2,504 % ид. ч. от правото на строеж; и апартамент № ..., находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 46,23 кв. м., както и 2,297 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 7,36 кв. м. ид. ч, както и 2,297 % ид. ч. от правото на строеж, находящи се в сграда с адрес: [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. ....“ №..., комплекс „М.“. Посочено е, че съгласно протокол от 02.05.2011 г. от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул... №.., комплекс „Макси“, общото събрание по т.2 от дневния ред избрало за управител на етажната собственост „Макси Консулт“ ЕООД, а по т. 3 от дневния ред, било взето решение за възлагане на домоуправителя „Макси Консулт“ ЕООД да извършва всички дейности по поддръжка на общите части на комплекс „Макси“ срещу възнаграждение от 0,875 евро /без ДДС/ или левова равностойност 1, 71 лв. /без ДДС/ за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не. Бил представен и договор за поддръжка и управление на [жк], сключен между етажните собственици в жилищна сграда, представлявани от управителя „Макси Консулт“ ЕООД и „Макси Консулт“ ЕООД, по силата на който етажните собственици възложили на дружество- ищец да извършва поддръжка и управление на жилищна сграда - комплекс „ Макси“, като със свои усилия и персонал, включително чрез възлагане работа на подизпълнител, извършва поддържане на общите части на дворно място и сградата построена в него, съгласно решение на ОС на ЕС, взето на 02.05.2011 г., а именно: организиране на вътрешния ред в сградата, общите части, експлоатация на съоръженията и охранителната система на комплекса; техническо поддържане на общите инсталации и съоръжения в сградата и подземен паркинг, другите общи части, площадките, паркинга, зелените площи и басейна; представителство на собствениците пред организациите, доставящи режийни услуги поддръжка на асансьора в сградата; организиране и поддържане на 24-часова охрана на комплекса; пропускателен режим и видео-наблюдение. Срещу задължение на, всеки един от етажните собственици да заплаща на изпълнителя такса в размер на 0,875 евро /без ДДС/ или левова равностойност 1, 71 лв. /без ДДС/ за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не. Представен бил протокол от проведено общо събрание на собствениците от 25.02.2019 г., съгласно който етажните собственици взели решение за прекратява правомощията на управителя и прекратяване на договорите с „Макси Консулт“ ЕООД. Съгласно протокол от проведено общо събрание на собствениците от 22.02.2021 г., „Макси Консулт“ ЕООД, отново било избрано за управител на ЕС. Въз основа на представените писмени доказателства, въззивният съд е направил извод, че между ищцовото дружество и ответника В. К., в качеството му на собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължения във връзка с организационното, техническото и административно управление на общите части на сградата, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща ежемесечно по 1,71 лв. без ДДС за 1 кв.м. от притежаваната от него площ от всеки обект в сградата, чийто собственик е, независимо дали ползва този обект. За да приеме, че исковете за заплащане на посоченото месечно възнаграждение са неоснователни, въззивният съд е посочил, че по делото не било установено от ищеца изпълнение от негова страна на възложените му с договора от 02.05.2011 г. задължения за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС. Посочено е, че въпреки вменената му доказателствена тежест с определение по чл.140 ГПК вр. чл. 146 от 27.08.2021 г., ищеца не ангажирал никакви доказателства – писмени или гласни такива, че е изпълнявал възложените му дейности. От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, се установило, че по счетоводни данни в счетоводството на ищеца, не е бил осчетоводен приход от ответника и не е начисляван ДДС за претендираните сума, тъй като за същите били издавани само проформа - фактури, не били осчетоводявани вземания от клиент – задълженията на ответника, не били включвани в дневника за продажби и справка-декларациите по ЗДДС, и ищецът не бил ползвал данъчен кредит. Останалите констатации в заключението на вещото лице не са били обсъждани от въззивния съд. С оглед неоснователността на исковете за главница, е прието че неоснователни се явяват и претенциите на ищеца по акцесорните искове за заплащане на лихва за забава. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Вторият поставен от касатора въпрос е неотносим, доколкото въззивният съд е отразил в мотивите на решението самостоятелни фактически и правни изводи, като липсва препращане към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка и третият поставен въпрос, който е фактически, а не правен. Той се разрешава въз основа на установените по делото факти със събраните доказателства. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по следния уточнен и конкретизиран от съда процесуалноправен въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства във връзка с доводите на страните и да изложи собствени правни изводи по тях. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по посочения въпрос, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя „Макси Консулт“ ЕООД, [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 426,37 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение