Определение № 23 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 16/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски Районен съд(СРС) и Административен съд –София-град(АССГ), във връзка с подадена от Ц. Т. М. от гр.София жалба срещу отказ на „Софийска вода“АД за предоставяне на условия за присъединяване към В и К мрежата на водоснабдителното дружество за поземлен имот с идентификатор 68134.4086.1921 по КККР на гр.София, собственост на М., обективиран в писмо изх. №ТУ-5577 от 17.11.2025г. по подадено заявление на лицето №ТУ-5577 от 16.10.2025г. За да приеме, че спорът не му е подсъден, състав на АССГ с Определение от 18.12.2025г. приел, че само гражданският съд е компетентен да даде защита на материалното право, засегнато от възникналия административно-правен спор, като за М. е открит пътя да проведе защита на това право чрез негаторния иск по чл.109 ЗС. От своя страна, за да повдигне спора за подсъдност, съставът на СРС е посочил, че изложеното от административния съдия не изключва априорно възможността гражданите да обжалват отказите на операторите на водоснабдителната и канализационна мрежа за присъединяване на техни имоти по реда на уредените в АПК производства. Освен това отбелязал, че от фактическите обстоятелства, изложени в жалбата на М. до съда, а също така и съобразно петитума, обосновано е да се приеме, че оспорващата не търси искова защита на накърнените си права, а отмяна на неблагоприятния за нея акт на водоснабдителното дружество. Настоящият смесен петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира за установено по поставения за разрешаване пред него въпрос следното: Пред АССГ Ц. М. е депозирала жалба срещу отказ, обективиран в писмо изх. №ТУ-5577 от 17.11.2025г. на „Софийска вода“АД, да и предостави условия за присъединяване към В и К мрежата на водоснабдителното дружество за поземлен имот с идентификатор 68134.4086.1921 по КККР на гр.София, нейна собственост, за което тя е подала заявление вх. №ТУ-5577 от 16.10.2025г. С жалбата си до този съд М. поискала отмяна на този отказ, тъй като счита същия за незаконосъобразен, резултат от неправилно приложение на материалния закон, извършено от оператора на В и К услугите. В тази връзка следва да се посочи, че с определението си съставът на АССГ правилно е съобразил практиката на ВАС на РБ, като се е позовал и на Решение №203 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2022 г., III о., но това определение(in fine) ясно отбелязва, че в случаи като този, при спор между заявителя и оператора на водоснабдителните и канализационните мрежи относно обстоятелствата, посочени в отговора, които, според изразеното от оператора становище, възпрепятстват възможността за присъединяване към В и К мрежата на търговеца, той е следвало да бъде отнесен до Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР), която да го разгледа по реда на чл.22 Закона за енергетиката във връзка с чл.5 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Последното е израз на разбирането, че макар „Софийска вода“АД да е търговско дружество, поради предмета си на дейност, то предоставя и административни услуги. Съгласно дефинитивната норма на § 1, т.1 ДР от Закона за администрацията "административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от организации, предоставящи обществени услуги, а съгласно § 1, т. 4 ДР от ЗА "Обществени услуги" са обществени услуги по смисъла на § 1, т.12 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление, според която законова новела те биват: образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. „Софийска вода“АД е организация, предоставяща водоснабдителни и канализационни обществени услуги и в конкретния случай има качеството на административен орган. На водоснабдителното дружество са предоставени административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от АПК с подзаконов нормативен акт – Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което В и К дружеството попада в приложното поле на посочените норми. Настоящият смесен петчленен състав споделя изводите, че поставените с жалбата на М. въпроси са част от регулираните обществени отношения по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Закона за енергетиката. Съгласно чл.22, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката(ЗЕ), Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР) е материално компетентният орган да разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори във връзка с предоставянето на услугата, изпълнението на лицензионните задължения и спазването на приложимата нормативна уредба. Съдебният контрол в тези хипотези е вторичен и се осъществява единствено след произнасяне на КЕВР – по реда на чл. 22, ал. 7 ЗЕ. В тази връзка съдът не е овластен да се произнася като първа инстанция по спорове между потребители и ВиК оператори, когато законодателят изрично е възложил първоначалното им разглеждане на специализиран административен орган, а изискуемото се качество "потребител" по § 1, т. 2, б. "а" ДР на ЗРВКУ се определя от обективната връзка с имота, за който се предоставя или се иска предоставяне на услуга, а не от това дали към дадения момент услугата реално се предоставя. Именно отказът или спорът относно условията за предоставяне на услугата е обусловило в настоящия случай подаване на жалбата от М.. Действително, допустима е защита и по исков ред, но за това следва да е налице формулирана обстоятелствена част и петитум на претенция, с която лицето търси петиторна защита на субективното си абсолютно право на собственост на имота по заявлението, каквито обстоятелства не са изложени в жалбата и до АССГ. Напротив, в нея е формулирано искане за защита от незаконосъобразната административна дейност и по-точно от волеизявлението на В и К дружеството, направено именно при упражняване на представените му от закона възможности да предоставя обществени услуги, дефинирани като административни услуги по смисъла на Закона за администрацията. С оглед на това обосновано е да се приеме, че в случая е налице индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно М., постановен по нейно заявление. В случая съставът на АССГ е извършил дължимата проверка за подсъдност, но не е съобразил в пълнота естеството на дейността на В и К оператора, при изпълнението на която е постановен и обжалвания отказ. При това положение на нещата компетентен да разгледа жалбата на М. е административният съд, на когото делото следва да бъде изпратено и който следва да прецени всички въпроси по допустимостта на съдебното производство, вкл. извърши и задължителната проверка за подведомственост. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленен смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България