Определение № 11991 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 2724/09.06.2025 г., постановено по гр. дело № 825/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград е прекратено производството, образувано по искова молба на „МАРЦИГАНИЦА ЕКО ТУР“ ЕООД, гр. Асеновград срещу Заповед № 55/29.01.1980 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерски съвет на Народна република България (КОПС при МС на НРБ) и делото е изпратено по подсъдност на Върховен административен съд. Районният съд е приел, че макар наименувано „искова молба“ по съществото си искането представлява жалба срещу общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, поради което по аргумент от чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК компетентен да разгледа искането е Върховен административен съд. По повдигнатия спор за подсъдност от Районен съд - Асеновград, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: Обжалваната по делото заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65, ал. 1 от АПК, тъй като съответства на всички характеристики, дадени в легалната дефиниция на цитираната разпоредба. Заповед № 55/29.01.1980 г. на КОПС при МС на НРБ е издадена в изпълнение на нормативни актове – чл. 19 и 22 от Закон за защита на природата (отм.), насочена е към неопределен брой адресати, с ограничено във времето действие и не съдържа абстрактни правила за поведение. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър- председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Заповедта на КОПС при МС на НРБ, срещу която е предявена настоящата жалба не представлява такъв акт, с който се упражнява конституционно правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая оспорената заповед е с еднократно правно действие, доколкото е обявена защитена местност „Марциганица“ в землищата на с. Добростан, Пловдивски окръг, като са посочени поземлените имоти, включени в нея и са забранени изброените в акта дейности, които засягат неопределен брои лица. Също така с нея се вменяват задължения на Горско стопанство - Асеновград да обозначат границите на защитената местност. В случая е приложима специалната разпоредба на чл. 133, ал. 3 от АПК, тъй като оспорването на общ административен акт изключва приложението на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК, която се отнася до хипотезата на оспорване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 133, ал. 3 от АПК, делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. С Решение на Народното събрание № 173, обнародвано в ДВ бр. 14/16.02.1990 г. КОПС при МС се преобразува в Министерство на околната среда. С Решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обн. в ДВ бр. 41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите. От изложеното следва, че компетентен да разгледа жалбата срещу Заповед № 55/29.01.1980 г. на КОПС при МС на НРБ е Административен съд - София град, тъй като седалището на органа е в гр. София. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 132, ал. 2 АПК, в която Върховният административен съд следва да разгледа оспорването като първа инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 7 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение