Определение № 4530 от 25.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 26 от 30.01.2025 г. по в.гр.д. № 288/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик е отменено решение № 91 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 976/2022 г. на Районен съд - Велинград в частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. Я. К. против Д. Ф. Х. за заплащане на сумата 30 421.50 лв., представляваща стойността на направени подобрения в периода 2018-2021 г., както и в частта, с която Д. Я. К. е осъдена да заплати на Д. Ф. Х. сумата 2 267.50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на жилището, предмет на иска за делба, за времето от 05.07.2022 г. до 05.04.2023 г. В тези части е постановено друго по същество на спора, с което Д. Ф. Х. е осъден да заплати на Д. Я. К. сумата 30 421.50 лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения в жилището и гаража през 2018 г.- 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й заплащане, като е отхвърлена претенцията на Д. Х. против Д. К. за сумата 2 267.50 лв.- обезщетение за ползване на жилището за периода 05.07.2022 г. до 05.04.2023 г. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е извършено разпределение на делбените имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК и претенцията на Д. К. за заплащане на подобрения е отхвърлена за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 40 022.50 лв. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Д. Ф. Х. чрез неговия пълномощник адв. С. К. в частта, с което касаторът е осъден да заплати на Д. К., съобразно квотата си в съсобствеността, стойността на извършените от нея подобрения. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е разграничил кои от претендираните разноски са запазване на имота и кои са довели до увеличаване на неговата стойност, и не е определил и правната квалификация на заявената от Д. К. претенция. На следващо място сочи, че решението е неправилно и поради това, че през времето, когато са направени подобренията, собственик на имота е била неговата майка, която е легитимирана да отговаря по претенцията за тяхното заплащане. Присъдени са и подобрения, извършени в поставения в негов дял гараж, като не е съобразено, че той се ползва от съпруга на съделителката К. по занятие и служат за подобряване на работната среда. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Д. Я. К. чрез своя пълномощник е подала насрещна касационна жалба срещу въззивното решение, в която изразява несъгласието си с извършеното разпределение на делбените имоти. Сочи, че в тази част решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса “ При извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК на жилище и гараж, намиращи се в една многофамилна жилищна сграда, следва ли съдът да съобрази разпоредбата на чл. 37, ал.4 ЗУТ и гаражът да се счита принадлежност към съответния апартамент, по аналогия с чл. 98 ЗС в хипотеза на несъгласие на страните с разпределението“. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязло в сила решение № 77 от 09.03.2023 г. по гр.д. № 976/2022 г. на Районен съд- Велинград е допусната съдебна делба между съделителите Д. Ф. Х. и Д. А. К. при равни права - по 1/2 ид. част за всеки от тях, на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.***.****.*.* по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет., ап., в сграда с идентификатор ****.***.****.*, с предназначение на самостоятелния обект - жилище с площ 92.87 кв.м, ведно с принадлежащите изба № 8, таванско помещение № 7 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.****.*.* на същия адрес в сградата с идентификатор *****.***.****.*, представляващ гараж с площ 20.26 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Прието е, че двата обекта са били собственост на Я. Н. Г., починал през 2000 г. След неговата смърт имотът е придобит по наследяване при равни права от неговите наследници по закон - дъщерите му Д. Я. К. и С. Я. Х.. През 2022 г. С. Х. дарила на своя син собствената си 1/2 ид. част от жилището и от гаража. В първото по делото заседание съделителката Д. К. е направила искане за възлагане на делбените имоти на основание чл. 349, ал.2 ГПК. Предявила е по реда на чл. 346 ГПК претенция за осъждане на съделителя Д. Х. да й заплати съобразно квотата си в съсобствеността извършените от нея подобрения в периода 2018 г.- 2021 г., с които се е увеличила стойността на делбените имоти, подробно описани в писмена молба. С постановеното във втората фаза на делбата решение първоинстанционният съд е приел, че до делба са допуснати два самостоятелни обекта на правото на собственост. Посочил е, че заявените от всеки от съделителите възлагателни претенции не могат да бъда уважени, тъй като не са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК. Допуснатите до делба имоти съществено се различават по вид и стойност, а единият имот - жилището, се ползва от съделителката Д. К., която е извършила в него значителни подобрения, поради което делбата не може да се извърши и по реда на чл. 352 ГПК чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Затова е приел, че съсобствеността следва да бъде прекратена по реда на чл. 353 ГПК. В дял на съделителката Д. К. съдът е поставил жилището на стойност 120 081 лв., като е съобразил, че тя живее в него и е извършила значителни подобрения, а на съделителя Д. Х. е поставен в дял допуснатият до делба гараж на стойност 15 803 лв. За уравнение на дяловете е осъдил Д. К. да заплати на Д. Х. сумата 52 139 лв. След преценка на събраните по делото гласни доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че в периода 2019 -2021 г. в жилището, състоящо се от хол, кухня, две спални, два санитарни възела - баня с тоалетна, едната допълнително изградена към едната спалня, и три тераси, са направени подобрения, които са довели до трайно обективно увеличаване на неговата стойност, тъй като преди извършването им то е било негодно за живеене. В двете бани е направена В и К инсталация, замазка на пода и варова мазилка по стените, хидроизолация, залепени са фаянс и теракот, на таваните е поставен фибран с мрежа, шпакловани са и са измазани, монтирани са моноблок, мивка, смесителни батерии, сифон и осветителни тела. В кухнята е направена замазка на пода за изравняване на нивото, стените са измазани с варова мазилка, сложена е мрежа на стените, грундирани са и е положена декоративна мазилка. В част от стаята е налепен теракот, а в останалата е наковано дюшеме и е монтирано кухненско оборудване. В останалите стаи и в коридора също е положена варова мазилка, стените са грундирани и шпакловани. В три от стаите - хола, кухнята и едната спалня, допълнително е сложена мрежа на стените и е положена и декоративна мазилка. В коридора е поставен гранитогрес и декоративна мазилка. На таваните в стаите е сложен фибран, варова мазилка, мрежа, шпакловани и боядисани са. На трите тераси е поставена хидроизолация, положена е замазка и мазилка на стените, налепени са теракотни плочи. Прекарана е електрическа инсталация в целия апартамент, каквато преди това не е имало. Сменена е вратата на апартамента от шпертплатова с масивна дървена. В три от стаите е поставена дървена дограма стъклопакет, а в четвъртата ПВЦ дограма. На пода в мазето са поставени мраморни плочи. Стените в таванското помещение са облицовани с дървена ламперия, има малък прозорец с ПВЦ дограма и електроинсталация. Подовото покритие на гаража е от циментова замазка и дървени плоскости, прекарани са ток и вода, поставена и ПВЦ дограма. Приел е, че ремонтните дейности са възлагани от сина на съделителката К., който е осигурявал материалите и е заплащал възнаграждението за извършването им в изпълнение на неговия морален дълг да осигури жилище на родителите си и са извършени в интерес на съделителката, чийто имот е подобрен, поради което тя е легитимирана да иска присъждането им от лицето, което е било собственик на имота към момента на извършването им. Тъй като в случая подобренията са извършени в периода 2019 - 2021 г., когато съсобственик на имота е била майката на съделителя Д. Х., съдът е приел, че тя, а не съделителят Д. Х., следва да отговаря за заплащане на тяхната стойност. Този извод не е възприет от въззивния съд. Той е приел, че владелец, който е извършил подобрения на недвижим имот, има основание да иска заплащането им не само от първоначалния собственик, но и от последващия пробретател, ако той преди или по време на придобиването е знаел, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца, като в случаите, когато приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя, знанието се предполага. Посочил е, че по силата на извършеното през 2022 г. дарение в полза на съделителя Д. Х. е преминала и съответната част от увеличената вследствие извършените подобрения стойност на имота, поради което той следва да отговаря за заплащане на същите. Като се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, въззивният съд е приел, че извършените от съделителката Д. К. подобрения в жилището са довели до увеличаване на стойността му със 60 040 лв., а на гаража - с 803 лв., поради което жалбоподателят Д. Х. следва да й заплати половината от тази сума съобразно правата си в съсобствеността, в общ размер на 30 421.50 лв. В решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 4998/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., и решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 3457/2016 г. на І г.о., на които се позовава жалбоподателят Х., е прието, че правото да се търси възстановяване на разходите за подобрения произтича от забраната за неоснователно обогатяване, поради което претенцията е облигационна и пасивно легитимирано да заплати обезщетението на неоснователно обеднилия се е лицето, което е било собственик към момента на обедняването, а последващото разпореждане с имота не е основание да се търси обезщетение от новия собственик, независимо от това дали договорът е възмезден или безвъзмезден. Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на тази практика, което налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали приобретателят на недвижим имот е материалноправно легитимиран да отговаря по иск за присъждане стойността на подобрения, извършени преди придобиването му. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Поставеният от жалбоподателката К. въпрос дали допуснатият до делба гараж има статут на самостоятелен обект на правото на собственост, който при делбата може да се обособи в самостоятелен дял, или следва да се третира като принадлежност към жилището, което обслужва, е разрешен във първата фаза на делбеното производство, която в случая е приключила с постановяване на влязло в сила решение, с което до делба са допуснати два имота като самостоятелни обекти на правото на собственост - жилище и гараж. Влязлото в сила решение по чл. 344, ал.1 ГПК е задължително за съда и за страните относно това за кои имоти, между кои лица и при какви права ще се извърши делбата. Поради това поставеният от Д. К. въпрос е неотносим към втората фаза - по извършване на съдебната делба и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът