Определение № 3066 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1978/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на „ЕЛКОБ“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №2167 от 10.07.2025 г. по т.д. 1160/2025 на Второ т.о. на ВКС за оставяне без разглеждане на КЖ на същата страна срещу решение №49/15.02.2025г. по в.гр.д.№891/24г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение №1226/17.10.24г. по гр.д.№971/24г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което дружеството е осъдено да заплати на „Булвес 77“ЕАД на основание чл.403 ал.1 пр.1 ГПК сумата 11 433,26 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, поради това, че за периода 13.10.2020г. – 27.02.2024г. сумата от 30 791,75 лв. е била внесена като залог по чл.398 ал.2 ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/20г. по описа на СГС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на на обжалваното определение на друг състав на ТК на ВКС. От страна на ответника по ЧЖ „Булвес 77“ ЕАД е постъпил отговор на същата със становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС се е позовал на следното: Делото, образувано пред СГС е с търговски характер, тъй като спорът е обвързан с действия на страните по него, осъществени от тях в качеството им на търговци / търговски дружества/. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за иск, който е с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Пазарджик. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. споделя преценката за характера на делото като търговски, доколкото има за предмет спор между търговци / търговски дружества/ по иск по чл.403 ал.1 пр.1 ГПК за сумата 11 433,26 лв.- обезщетение за за дължимостта на пропусната полза, от това, че за периода 13.10.2020г. – 27.02.2024г. сумата от 30 791,75 лв. е била внесена като залог по чл.398 ал.2 ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/20г. по описа на СГС с предмет спор по изпълнение на договор за извършване на СМР. Е то защо при положение, че цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лева за достъп до касационно обжалване по търговски дела, то правилно КЖ е оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение