Определение № 148 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 43/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 2245/07.12.2009 г. по в.ч. гр.дело № 356/2009 г. на Б. окръжен съд е върната касационната частна жалба, подадена от Министъра на з. и х. гр. С. против определение № 1058/22.06.2009 г., постановено по същото дело. Срещу определението в срок е подадена частна жалба от Министъра на з. и х. гр. С., като представител на Държавата. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно. Според жалбоподателя в производство, по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ се установява право на собственост върху земеделска земя към минал момент, поради което с оглед спецификата на спорното право е невъзможно остойностяването му и не следва да се прилагат разпоредбите на чл.274, ал. 4 от ГПК. Ответницата по частната жалба Р. Т. Й. не е изразила становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: За да върне касационната частна жалба, като процесуално недопустима на основание чл.279, вр.чл.275,ал.2,вр.чл.262,ал.2,т.2 от ГПК въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил в срок указаната от съда нередовност – да обоснове обжалваемият интерес с оглед изискването на чл. 280,ал.2 от ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Проверка за наличието на тази предпоставка, според чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК се извършва от въззивния съд. В производствата по оценяеми искове обжалваемият интерес подлежи на остойностяване, тъй като предмет на защита е право, което има определена цена или съответно определяема цена. В хипотезите, когато предмет на защита е право, което поради естеството си не може да бъде остойностено по установените правила в чл.68-70 от ГПК не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК, какъвто е и настоящият случай. Ответника по иска - Държавата, представлявана от Министъра на з. и х. е подал частна жалба срещу определение № 1058/22.06.2009 г. по в.ч.гр.дело № 356/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба, подадена против определение № 289/02.02.2009 г. по гр.дело № 127/2008 г. на Районен съд гр. Р., с което е прекратено производството по делото. Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Р. Т. Й. с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, с който е поискано да се установи принадлежността на правото на собственост в полза на наследодателя й Т. Б. Н. върху земеделски имот към минал момент – към образуване на ТКЗС. Поради естеството на установяваното право съдът приема, че същото няма парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК. Именно с оглед установяването на право на собственост към минал момент не следва цената му към настоящия момент да обуславя паричната оценка на правото и правният интерес от обжалване. Следователно при преценка редовността на частната жалба не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Като взема предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да се отмени. Поради това, че частната жалба вх. № 2350/16.07.2009 г., подадена от Министъра на з. и х., като представител на Държавата е администрирана/л.7 и л.10-ти на гр.д. № 450/09 г. на ВКС/ делото следва да се докладва на П. на Гражданска колегия на ВКС за разпределението й. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение