Определение № 2689 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5446/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“, [населено място], срещу решение №.1067/27.09.23 по г.д.№.1525/23 на ОС Варна, ІІ Ас., с което е потвърдено реш.№.1088/31.03.23 по г.д.№.589/23 на РС Варна в частта за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Д. К. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че с влязло в сила решение №.634/31.03.22 по г.д.№.629/21 на ВОС ищцата е била възстановена на длъжност „старши учител по английски език“ в ПГСАГ „Васил Левски“, а със заповед РД-09-380/24.11.22 трудовото й правоотношение отново е било прекратено - на основание чл.330 ал.2 т.6, чл.188 т.3 във вр. с чл.190 ал.1т.2 и т.7 от КД - за това, че не се е явила на работа на 15, 16, 19, 20, 21, 22, 23, 26, 27 и 28 септември 2022г. във връзка с отмяна на болничен лист №.Е 2022 228349, недобросъвестността й при явяването на работа на 15.09.22 и неоснователното напускане на работното място в първия учебен ден и напускането на града, в който е работното й мястото, без да има разрешен отпуск; недобросъвестността при явяването на работа на 15.09.22 е мотивирана с явяването й за заемане на длъжността, на която е възстановена от съда, в първия учебен ден без да се срещне с директора на учебното заведение или негов заместник за уточняване на програмата и часовете, в които ще преподава, неоснователното напускане на работното място и подаването на невярна информация, че е в отпуск по болест, като представения по-късно болничен лист е отменен. На база свидетелски показания и писмени доказателства е изяснено, че на 15.09.22 Д.Г. се е явила на работа и е подала молба да бъде възстановена на длъжност-посетила е кабинета на директора, придружавана от св.С., понеже не се чувствала добре, подала молбата за възстановяване, било й съобщено, че директорът в този момент е в среща и тя излязла на двора със свидетелката да го изчака; докато чакала, здравословното й състояние се влошило, свидетелката я закарала до дома й и ищцата отпътувала до [населено място], където живеела дъщеря й и се намирал личният й лекар; след посещение при последния й бил издаден болничен лист за периода 15.09.22-28.09.22, който бил изпратен по куриер до училището. С писмо вх.№.276/09.11.22 от ищцата са били поискани обяснения защо веднага след като е депозирала молба за възстановяване на работа е напуснала ПГСАГ„Васил Левски“ и е предоставила болничен лист, издаден в [населено място], който в последствие е бил отменен. В писмените си обяснения тя е заявява, че след като е разбрала, че заповедта за възстановяване няма да й бъде връчена, напуснала сградата на училището, понеже здравословното й състояние постепенно се е влошавало; не се е явила на работа, защото е била болна и се е лекувала; от поисканите обяснения е разбрала, че болничният й лист е бил отменен с решение на ЛКК, за което не е била уведомена. Установено е, че процесният болничен лист е бил отменен с решение на ЛКК №.673/26.10.22 /тъй като диагнозата не съответства с продължителността на временната неработоспособност/; с решение №.0030/17.01.23 на ТЕЛК Русе, I състав, решението на ЛКК е отменено и болничният лист е признат на база декомпенсиран захарен диабет /завишени стойности до 20,4/, както и субективните оплаквания, необходимост от щадящ ХДР и динамично проследяване; с решение на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено и случаят е върнат за разглеждане на ТЕЛК; с ЕР №.00337/06.07.23 на ТЕЛК УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – Русе, ІІ състав, е потвърдено решение №.673 на ЛКК, с което е отменен процесният болничен лист, последното решение на ТЕЛК е било обжалвано от Д. Г. пред НЕЛК, която все още не се е произнесла с решение. При тези фактически обстоятелства във връзка с повдигнатото във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е налице друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 КТ, е прието, че такова ще е налице, когато работникът или служителят не изпълни свое конкретно трудово задължение извън примерно изброените в чл.187 КТ; неизпълнението на задължението трябва да е довело или би могло да доведе до тежки последствия за предприятието. В случая ищцата не е имала обективна възможност да се срещне с ръководството на училището, с оглед уточняването на класовете, които ще преподава, и програмата на часовете, поради това, че е била в законоустановен отпуск поради болест. По делото не е и доказано да е имала задължение или да й е било наредено да се срещне с ръководството на училището с оглед уточняването на класове и програма на часовете. Във връзка с възражението за напускането на [населено място] е отразено, че по трудовото правоотношение Д.Г. няма задължение да не напуска града и да е на разположение - в нейна преценка е къде да се лекува, още повече, че е доказано, че дъщеря й живее в [населено място], и няма нищо нелогично в желанието на болен човек да се лекува при близките си. Относно довода, че болничният лист е издаден на 16.09.22, съдът се е позовал на чл.6 ал.3 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/, където е указано, че болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност - и в случая той е 15.09.22г. При тези обстоятелства е обобщено, че ищцата не е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ, наложеното наказание е незаконосъобразно и атакуваната заповед подлежи на отмяна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Недобросъвестността на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения представлява ли „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ?“; 2.“Следва ли при преценката дали нарушението е тежко, а наложеното наказание - съразмерно на допуснатото нарушение, да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка, респективно не е приемала, че недобросъвестността на работника не представлява друго тежко нарушение на трудовата дисциплина. Това, което е намерила, е, че в случая не е налице недобросъвестно поведение на ищцата - тъй като неявяването й на работа се дължи на обективни причини-влошено здравословно състояние, поради което и й е било разрешено ползване на отпуск по болест /когато на работника е издаден болничен лист, с който му е разрешено ползването на отпуск по болест, отсъствието му от работа не е без причина, а по здравословни причини; затова и липсва виновно поведение, което да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание; обстоятелството дали болничният лист е бил издаден по установения ред е ирелевантно по отношение законността на уволнението, доколкото дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник или служител - дори да последва анулиране на болничния лист поради нарушение на предписаната в закона процедура по издаването му, това не рефлектира върху преценката за добросъвестността от страна на работника или служителя; нарушенията при издаването, допуснати от медицинските органи, нямат отношение към трудовата дисциплина на лицето, ползващо разрешения му отпуск по болест - опр. №.295/25.02.14 по г.д.№.7669/13, ІІІ ГО/; същевременно не е било налице и задължение за среща с директора, респективно такова да се извършва лечение само в града, където се намира училището. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла начл.280 ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Аналогичното важи и за втория въпрос. Както вече беше посочено, в случая съдът въобще не е приемал, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, за да е необходимо да извършва преценка дали се касае за тежко такова. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,