Определение № 50215 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 932/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. К. срещу решение № 163/04.11.2021 г. по в.т.д. № 511/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260123/22.03.2021 г. по т.д. № 257/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. и в частта на разноските. Подадена е и насрещна касационна жалба от Гаранционен фонд – София срещу посоченото въззивно решение в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 260123/22.03.2021 г. по т.д. № 257/2020 г. на Пловдивски окръжен съд Гаранционен фонд – София е осъден да заплати на В. А. К. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К. в резултат на ПТП на 16.12.2019 г. и в частта на разноските. Страните поддържат, че решението на ПАС е неправилно в обжалваните от тях части, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подадени са писмени отговори от Гаранционен фонд - София и от В. К., в които се оспорва основателността на касационната жалба на насрещната страна и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането на касационно обжалване. Не е подаден писмен отговор от тертото лице-помагач Е. З. Шандански, действащ чрез своя законен представител Е. Шанданска. Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, е починала при ПТП на 16.12.2019 г. дъщерята на касатора на 21 години. Свидетелските показания са били кредитирани с оглед преките впечатления, които свидетелите са имали, за отношенията между касатора и неговата дъщеря. Съдът е посочил, че за последните години преди смъртта си момичето е живяло в дома на баща си, като е работило и е осигурявало финансово цялото семейство и се е грижело за по-малките си братя и сестри, тъй като майка им е била в чужбина. Касаторът е бил особено привързан към починалата, която за разлика от останалите деца завършила средно образование, работела и била опора на баща си и всичките си близки. Последният понесъл много тежко смъртта на дъщеря си и все още не бил преодолял болката от нея, като посещавал гробищата през два дни, не се събирал с приятели и с роднини, често споменавал името на дъщеря си и заявявал, че най-доброто му дете си е отишло. Започнал да възприема по-бавно и трудно нещата около себе си, променило се отношението му към околните. Според ПАС свидетелите на третото лице-помагач по делото са установили, че З. К. и тяхната сестра през последните три - четири години са били непрекъснато заедно, живели заедно, пътували до Германия, където работели за по два-три месеца и се връщали обратно. Обсъдена е била справка от НАП, от която е видно, че през периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2019 г. няма регистрирани трудови и осигурителни правоотношения на починалото лице. За доказан въззивната инстанция е счела фактите за задграничните пътувания на З. К. - 12 броя влизания и излизания от страната, осъществени през периода от 21.02.2016 г. до 23.10.2019 г. Според решаващия състав съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства е наложила извод, че през последните три-четири години преди смъртта си З. К. не е работила и живяла непрекъснато в дома на своя баща, а е пребивавала и на други места – в дома на приятелката си и на нейната сестра в друг град, както и в чужбина, до където е пътувала сравнително често. Свидетелските показания са били категорични и непротиворечиви относно проявите и продължителността на негативните изживявания на касатора след смъртта на неговата дъщеря. При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил, че смъртта на дъщерята на касатора, с която той се е гордял и на чиято помощ е разчитал, е настъпила неочаквано, внезапно за него, когато момичето е било все още твърде младо и му е причинила силни като интензитет и продължителни негативни емоции. Взел е предвид и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочил е, че нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим в настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10000000 лв. /а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Относно спорните въпроси, свързани с механизма за настъпване на ПТП, по-конкретно с наличието или не на съпричиняване от страна на починалата поради непоставен предпазен колан, ПАС е обсъдил приетото заключение на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съдържаща категоричен извод, че е било невъзможно предотвратяването на несъвместимите с живота на момичето травматични увреждания дори при използването на предпазен колан. Ударът е бил в дясната страна на управлявания от виновния водач автомобил, от която като пътник на предната седалка се е возила дъщерята на касатора. С оглед мястото му и деформацията на купето от страната, на която се е возило лицето, са били причинени описаните в заключението травми, несъвместими с живота му. ПАС не е споделил доводите във въззивната жалба на фонда, свързани с процесуални нарушения по изготвянето и приемането на комплексната експертиза. Спрял се на това, че експертизата е дала отговор на всички поставени въпроси; не е била изготвена на база заключението от досъдебното производство. В комплексната експертиза, както и при изслушването на вещите лица при приемането й в открито съдебно заседание изрично е било посочено, че тя е изготвена на база протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието от 16.12.2019 г. и на база на съдебномедицинската експертиза на труп, а не възпроизвежда приетата в досъденото производство експертиза. Въззивният съд е съобразил, че тези доказателства от досъдебното производство са били представени и приети като доказателства и по делото пред първата инстанция, като изрично е било отказано приемане на тройната автотехническа експертиза от досъдебното производство. За приемането на тези доказателства по делото процесуалният представител на ответника е изразил изрично съгласие /с.з., проведено на 21.12.2020 г./. Ответникът не е посочил други доказателства, различни от изброените по-горе, които да бъдат ползвани при изготвянето на експертизата. Поисканият от него и разпитан като свидетел водач на участващия в ПТП друг автомобил е дал показания, които според съда подкрепят установения от вещите лица механизъм на настъпване на ПТП. При приемането на самото заключение от първата инстанция в съдебно заседание на 22.02.2021 г. процесуалният представител на фонда не е имал каквито и да било възражения и не е формулирал искания, а напротив, изразил е становище да се приеме заключението. По касационната жалба на В. А. К.: В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят правни въпроси, които следва да се сведат до този: за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По отношение обсъждането на критериите при определяне на обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 131/04.01.2016 г. по т.д. №2592/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 53/12.06.2014 г. по т.д. № 1556/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По поставения въпрос ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното: Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по правния въпрос е основателно, тъй като е изпълнено условието за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в цитираните от касатора решения предвид приетото в тях относно необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД. Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по касационанта жалба на В. К. на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. По насрещната касационна жалба на Гаранционен фонд – София: В изложението се поставят следните правни въпроси:1/ и 11/ относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, като направи самостоятелна преценка на същите и изложи мотиви в тази връзка; 2/Дали събраните в досъдебното производство доказателства представляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него и дали имат задължителна за гражданския съд доказателствена сила?; 3/ за процесуалната възможност заключение на вещо лице в гражданското производство да се основава на автотехническа експертиза, изготвена като доказателство в хода на досъдебното производство?; 4/ поставеният въпрос се включва във втори и трети и не представлява самостоятелен такъв; 5/ и 6/ относно начина, по който следва съдът да обсъди и прецени показанията на свидетели по чл.172 ГПК и при противоречие в показанията; 7/ и 8/ обобщен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД с оглед критериите за определяне на обезщетение за неимуществени верди по справедливост; 9/относно задълженията на въззивния съд при обсъждане на противоречиви доказателства; 10/Длъжен ли е въззивният съд при определяне на дължимото обезщетение да съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат? Следва ли определеният като справедлив размер на обезщетението да бъде намален съответно на приноса на пострадалата за настъпване на процесното ПТП? Касаторът се позовава на допълнително основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по поставените въпроси със задължителна практика и практика на ВКС, обективирана както следва – по първи, втори, трети и единадесети въпрос в: ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, I т.о., решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, II т.о., решение № 63/04.06.2018 г. по т.д. № 2192/2017 г. на ВКС, II т.о.; по пети въпрос – в решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, IV г.о.; по седми и осми въпрос - в ППВС № 4/1968 г., решение № 83/21.10.2020 г. по т.д. № 1664/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 103/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о и др.; по девети въпрос – с ППВС № 1/1953 г.; по десети въпрос - ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС № 17/1963 г., решение № 252/05.02.2015 г. по т.д.№ 3320/2013 г. на ВКС, I т.о. и др. Настоящият състав на ВКС намира, че групата въпроси относно задълженията на въззивния съд по отношение излагането на мотиви и тяхното съдържание макар и да се явява обуславяща за крайното разрешаване на правния спор не е разгледана в противоречие с цитираната практика на ВКС. Последователно в нея се поддържа становище, че при формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора и изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Касаторът е изложил доводи, съставляващи касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, тъй като счита, че от анализът на доказателствата се налагат различни от обективираните в съдебния акт фактически констатации. Според разясненията по ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС навеждането на касационни основания не представлява формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и същите не подлежат на обсъждане във фазата по чл.288 ГПК, а на преценка само след допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че въззивният е извършил съпоставяне на доказателствата – гласни, писмени, заключение на експертиза, изложил е кои от тях крадитира и защо. Несъгласието на касатора с фактическите изводи на въззивния съд не може да бъде въведено по пътя на поставяне на правни въпроси за селекция на касационната жалба. Вторият и третият правен въпрос също не се явяват обуславящи произнасянето на въззивния съд. Изводът за осъществяване на ПТП и механизмът му не са изградени изключително върху посочените писмени доказателства от досъдебното произвидство. Ценени са гласни доказателства и експертиза в тяхната съвкупност, както и процесуалното поведение на ответника по иска с оглед преклузивните срокове за извършване на оспорвания. Произнасянето на въззивната инстанция по пети и шести въпрос не е в отклонение от цитираната от касатора практика по гр.д. № 4606/2014 г. на ВКС, IV г.о. В съотвествие с нея ПАС е посочил, че дава вяра на показанията и на двете групи свидетели, доколкото те се допълват, а не си противоречат, тъй като не е изключено едновременото осъществяване на фактите, за които се свидетелства. Въпроси № 7 и 8 не отговарят на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В константната практика на ВКС, на която се позовава и касаторът, е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай ПАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Оспорването от страна на касатора на фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Обосновката на девети въпрос поставя същия в обхвата на първи, единадесети, пети и шести. Предвид направените изводи на касационния състав по-горе в мотивите девети въпрос също не съответства на изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въведеният от касатора десети въпрос не отговаря на обсъждането, направено от въззивния съд. Той не е приел, че е налице съпричиняване от страна на починалото лице, за да е необходимо да извършва съпоставяне на поведението му с това на виновния водач и оттам да определи процента на съпричиняване. ПАС е приел, че механизмът на ПТП и получените увреждания изцяло изключват вероятността дори и при поставен колан изходът за пътничката в автомобила да е друг, освен осъществилият се вредоносен резултат. Поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Гаранционен фонд. Касаторът В. К. е бил освободен от внасяне на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд