Определение № 434 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 59/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ (ОАНИТ), чрез председателя й Ц. Д. З. срещу определение № 4607 от 15.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3535/2024 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Кооперация ОАНИТ частна касационна жалба срещу определение № 8377 от 30.05.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 2993/2024 г. на Софийски градски съд и производството по касационното дело е прекратено. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е разгледал всички посочени от жалбоподателя основания – вероятна нищожност на решението и нередовност в призоваването на третото лице помагач. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество на спора между страните. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната жалба – В. К. е подала писмен отговор, в който моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по частна касационна жалба на Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ срещу определение № 8377/30.05.2024 г. по ч.г.д. № 2993/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 150903/30.11.2023 г. по гр. д. № 1498/2023 г. на Софийски районен съд за връщане на подадената от касатора въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 15054/15.09.2023 г. За да постанови обжалваното определение, ВКС е съобразил, че са предявени искове с правно основание чл. 42 ЗЗД за суми в размер на 1440 евро, обезщетение по договор за гаранция от 03.09.2021 г., и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 100,41 евро, обезщетение за забавено плащане за периода от 03.09.2021 г. до 11.05.2022 г. Доколкото цената на всеки от исковете е под прага за касационно обжалване, определен в ГПК, съставът на ВКС е посочил, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключва от обхвата на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Като е съобразил, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд е оставил частната касационна жалба без разглеждане и е прекратил производството по нея. При тези съображения, настоящият състав след проверка на доказателствата по делото намира, че правилно касационната инстанция с определение № 4607 от 15.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3535/2024 г., е оставила без разглеждане частната касационна жалба на Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ срещу определение № 8377 от 30.05.2024 г. по възз.ч.гр.д. № 2993/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 150903/30.11.2023 г. по гр. д. № 1498/2023 г. на Софийски районен съд за връщане на подадената от касатора въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 15054/15.09.2023 г. След като постановеното по делото решение, с оглед на предявените искове, всеки от тях с цена под 5 000лв. не подлежи на касационен контрол, при съобразяване на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационна проверка и обжалваното определение на въззивния съд. По отношение на възраженията на касатора за липса на произнасяне за вероятна нищожност на първоинстанционното решението на СРС, както и нередовност в призоваването на третото лице помагач следва да се отбележи, че същите не подлежат на разглеждане в производство по проверка на постановеното във връзка с чл. 262, ал. 2 ГПК разпореждане за връщане на въззивна жалба като просрочена. По направените в частната жалба оплаквания от Кооперация „Обединени агенции за недвижими имоти и туризъм“ във връзка с присъдените разноски в обжалваното определение № 4607 от 15.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 3535/2024 г. на ВКС, компетентен да се произнесе е съставът на съда, постановил обжалваното определение. На основание чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да се разгледа от постановилия го съд. В тази връзка, делото подлежи на връщане на ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение, постановил определение № 4607 от 15.10.2024 г., който следва да се произнесе по оплакването срещу присъдените със същото определение разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,