Определение № 188 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7668/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав № 1714/6.08.2013 г., постановено по гр. д. № 1384/2013 г. е отменено решението на Видински окръжен съд от 22.12.2008 г. по гр. д. № 92/2008 г. в частта, с която И. С. С. е осъден да заплати на основание чл. 54 ЗЗД на [фирма] сумата над 7 087.66 лв. до 16 415.42 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска на [фирма], предявен на основание чл. 54 ЗЗД за сумата 9 327.76 лв., представляваща разликата между основателно дължимата сума от 7 087.66 лв. до претендираната сума от 16 415.42 лв. Отменено е решението на Видински окръжен съд от 22.12.2008 г. по гр. д. № 92/2008 г. в частта, с която И. С. С. е осъден да заплати на [фирма] мораторна лихва в размер на 2 399.46 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен изцяло иска на [фирма] за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 7.02.2007 г. до 15.02.2008 г. Отменено е решението на Видински окръжен съд от 22.12.2008 г. по гр. д. № 92/2008 г. в частта, с която И. С. С. е осъден да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на сумата 1 477.20 лв. Оставено е в сила решението на Видински окръжен съд в останалата обжалвана част. Осъдено е [фирма], [населено място] да заплати на И. С. С. направените по делото разноски, изчислени по компенсация, в размер на сумата 596.31 лв. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника [фирма], София. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. Ищецът [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален представител адвокат Р. Х. Д. обжалва въззивното решение изцяло с доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира решението на въззивния съд да се отмени изцяло и да се постанови друго решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния Видински окръжен съд с присъждане направените от ищеца разноски по делото. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди, че по посочени от него материалноправни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС, като се позовава на Р. № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. ВКС, ІІ т. о. и Р. № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., ВКС, ІІ т. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК, копия от които прилага. Писмен отговор на жалбата на ищеца [фирма], В. е подаден от ответника И. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. Х. К.. Жалбата на ищеца е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна с изложени конкретни доводи. Ответникът И. С. С., чрез адвокат Д. Х. К., е недоволен от въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Видинския окръжен съд относно осъждането му да заплати обезщетение на основание чл. 54 ЗЗД на ищеца [фирма], В. сумата 7 087.66 лв., както и в частта на присъдените му разноски за трите инстанции. Изложени са доводи за частична недопустимост на решението по иска по чл. 54 ЗЗД, поради допуснато съществено нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ГПК/отм./, както и за неправилност на решението /изцяло или частично в зависимост от отговора на оплакването за недопустимост/, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С изложение по допустимостта на обжалването процесуалният представител на касатора-ответник счита, че с оглед служебното начало в гражданския процес по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК следва да се приеме, че е налице различие в предмета на спора, очертан с исковата молба и този, по който се е произнесъл въззивният съд-вероятнанедопустимост на решението в посочената обжалвана част. Обосновани са основания за допускане на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси. Посочена е и е приложена съдебна практика на ВС и на ВКС. Писмен отговор на жалбата на ответника е подаден от ищеца [фирма], В., чрез процесуален представител адвокат Р. Х. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. За третото лице-помагач на страната на ответника [фирма], София не е изразено становище по жалбите. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по жалбите и на двете страни по следните съображения: По изложението към жалбата на ищеца [фирма], В.: Неоснователно е оплакването в жалбата за недопустимост на въззивното решение. Посоченото в този смисъл искане, заявено с касационната жалба на ищеца не подкрепено с основателни съображения, касаещи недопустимост на въззивното решение в обжалваната от тази страна част. Доколкото с жалбата са изложени конкретни доводи те са относими към правилността на обжалваното решение и не се поставят на преценка в производството по селекция на касационните жалби. Относно материалноправния въпрос за предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия касаторът се е позовал и е представил решения на Върховния касационен съд, Търговска колегия, постановени в производство по чл. 290 ГПК-Р. № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и Р. № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., ВКС, ІІ т. о. И двете посочени решения съдържат задължително тълкуване на съответните правни норми, но с тях не може да се приеме обосновано основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по настоящото дело. С обжалваното решение Софийският апелативен съд не се е произнесъл в противоречие с посочените съдебни решения. В изложението не е посочено в какво точно се е изразило противоречието на обжалваното решение с посочените решения на Върховния касационен съд, Търговска колегия. Вярно е, че с тези решения съдебните състави са се произнесли по задължителен начин по въпросите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В конкретния случай, обаче, тези правни въпроси са били разгледани и разрешени с влязло в сила съдебно решение в рамките на производството по чл. 200 КТ, което се е провело по предявен от наследник на починалия работник против дружеството-работодател [фирма], В. /гр. д. № 108/2004 г. по описа на Видински районен съд/. Що се касае до частта от решението на Софийския апелативен съд, с която е отхвърлен иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 7.02.2007 г. до 15.02.2008 г., в която част решението е обжалвано от дружеството, в изложението липсват формулирани правни въпроси и не е посочена съдебна практика. По изложението към жалбата на И. С. С.: Процесуалноправният въпрос относно спазването на изискванията за мотивиране на съдебния акт относно фактическите констатации на съда и правните му изводи във връзка с указанията по т. 19 от ТР № ¼.01.2001 г., ВКС, ОСГК и други съдебни решения на ВКС въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената съдебна практика. Оплакването, че съдът не е изложил ясни и убедителни мотиви е относимо към касационното основание за отмяна на решението като неправилно, поради нарушени съдопроизводствени правила по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, които са преценени при решаване на спора и са изпълнени указанията на Върховния касационен съд в постановеното при първото касационно разглеждане на делото решение по реда на чл. 290 ГПК. Материалноправните въпроси по т. 3 и т. 4 от изложението са обосновани с оплаквания, относими към правилността на решението, неотносими към производството по селекция на жалбите. Независимо от това, посочените въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие със съдебната практика, на която касаторът се е позовал, поради което не са налице основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Относно процесуалноправния въпрос по т. 2 от изложението липсва в изложението обосноваване по смисъла на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение