Определение № 898 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 896/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. като синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 34/01.02.2016г. по т.д. № 400/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 192/03.04.2015г. по т.д. № 946/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на касатора по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и предявените при условията на евентуалност по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /редакция ДВ бр.70/98г./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва в писмения си отговор основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на [фирма] е било открито производство по несъстоятелност като за начална дата на неплатежоспособността е посочена – 20.07.2010г. П. е установил, че между неплатежоспособния длъжник и [фирма] е бил сключен договор за ипотека по НА № 20/26.07.2006г. за имот – Магазин за хранителни стоки, магазин за подаръци и ресторант в [населено място]. Поради неизпълнение от страна длъжника на обезпеченото с ипотеката задължение по договор за инвестиционен кредит срещу обособена част „Банков офис“ от същия имот е било насочено принудително изпълнение в рамките на образувано от взискателя - банка изпълнително производство, като с постановление за възлагане от 18.05.2011г. и вписано на 02.08.2011г. така посочената обособена част е възложена на купувача [фирма] за сумата от 120 069,73 лв. Въззивната инстанция е приела, че според заключението на СТЕ е изчислена средната пазарна цена на същия имот към датата на постановлението за подобен вид имоти в [населено място] и [населено място], което не може да служи за ориентир за средните пазарни цени в [населено място], където поради по-лоши бизнес условия вещото лице не е открило данни за извършени сделки към релевантния период. Апелативният съд е счел, че постигнатата цена на процесния имот в процедурата по наддаване при условията на публичност и състезателност в рамките на публичната продан, е справедлива пазарна цена, поради което даденото от длъжника не надхвърля значително по стойност полученото и искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е бил отхвърлен. По отношение на евентуалния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е било съобразено, че законовото изискване е действията и сделките да касаят неизискуеми парични задължения, а процесната публична продан е предприета за принудително удовлетворяване на изискуемо вземане. С оглед на което е бил направен извод от П. за неоснователност и на евентуалния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. По отношение на евентуалния иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ / редакция ДВ бр.70/98г./ въззивната инстанция е препратила към мотивите си относно главния иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Могат ли да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите продажби, осъществени от частен съдебен изпълнител, а не от длъжника във връзка с безспорно положение в правната теория, че принудителното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение?; 2/ Следва ли действията на съдебния изпълнител да са законосъобразни, т.е. да не се продава на занижени цени по см. на чл.647 ТЗ?; 3 / Относими ли са принципите в практиката по чл.435, ал.3 ГПК за отмяна на публичната продан поради занижени цени към прилагането на чл.647 и чл.646 ТЗ? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че и трите въпроса не отговарят на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК и не представляват общо основание за селектиране на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въззивният съд не е изложил мотиви в обжалваното решение, че счита нормите на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.646, ал.2, т. 4 ТЗ / ДВ бр.70/98г./ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за неприложими спрямо публичната продан, поради което и липсва съображение в този смисъл за отхвърляне на така предявените искове. Напротив П. е преценил доказателствата относно осъществяването на публичната продан, на каква цена и към кой момент е извършена тя, събрани ли са такива за средната пазарна цена за подобен вид имоти към същия период в същото населено място, за да се съпостави с цената, на която е реализиран имотът при публичната продан. Във въззивното решение не е извършена преценка за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, а и това е извън предмета на делото. Не са осъществено и селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по повдигнатия от касатора първи въпрос /явяващ се обуславящ за втори и трети въпрос/ е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК, а именно: Решение № 58/07.08.2015г. по т.д. № 1388/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение № 187/19.03.2010г. по т.д. № 135/2009г. на ВКС, II т.о. и тя е в смисъл, че атакуеми по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ са само действия, предприети от длъжника по доброволно погасяване на задължения и сключване на сделки с тази цел, но не и действия по принудително изпълнение на задължения. Прилагането на тази практика не води до промяна в крайния правен резултат по спора. Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на П.. Водим от горното, Върховният касационен съд