Определение № 607 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. К. от [населено място], Пловдивска област срещу определение № 10024 от 13.11.2025 г., постановено по административно дело № 1354/2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. против мълчалив отказ на Общински съвет (ОбС) – Родопи по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ да се произнесе по мотивирано искане на началник на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Родопи за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ по неприключило производство по обезщетяване на наследниците на Д. И. К.. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното съдебно определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосноваността му – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на производството по него от друг съдебен състав на Административен съд-Пловдив. Ответникът – Общински съвет Родопи, в представен писмен отговор оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. К. срещу мълчалив отказ на Общински съвет (ОбС) – Родопи по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ да се произнесе по мотивирано искане на началник на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Родопи за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ по неприключило производство по обезщетяване на наследниците на Д. И. К.. За да остави без разглеждане подадената жалба, съдът е приел на първо място, че решението на общинския съвет по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ представлява акт по чл.21, ал.5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Според първоинстанционния съд на оспорване подлежи единствено решението на общинската служба по земеделие, с което приключва производството и което има конститутивен характер по отношение правото на собственост върху земеделските земи, съответно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Поради това съдът е приел, че непроизнасянето на ОбС – Родопи с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, доколкото решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по издаване на решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ от ОСЗ. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че налице е нередовност на мотивираното искане на началника на ОСЗ – Родопи, която не е отстранена, поради което и на основание чл.30, ал.3 от АПК срокът за произнасяне на ОбС – Родопи не е започнал да тече. Според съда нередовността не е отстранена, а съгласно чл. 30, ал. 3 от АПК, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. На последно място съдът е изложил мотиви, че дори и да се приеме, че е формиран мълчалив отказ на ОбС- Родопи, то оспорването му е просрочено. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Касационната инстанция споделя единствено последния извод на първоинстанционния съд, че оспорването е просрочено. Настоящият съдебен състав не споделя извода на Административен съд- Пловдив, че решението на общинския съвет, постановено в процедурата по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не представлява административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване. Процедурата по възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, е уредена в чл.45д-45ж от ППЗСПЗЗ. Макар тази процедура да приключва с решение за възстановяване правото на собственост, постановено от общинската служба по земеделие, решението за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, взето от общинския съвет в изпълнение на задълженията му по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване, а не процедурен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. Това е така, тъй като това решение, макар и постановявано от общинския съвет в рамките на процедурата по чл.45д- 45ж от ППЗСПЗЗ и при обвързана компетентност, представлява акт на разпореждане с общинско имущество, при вземането на което общинският съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия. Този извод следва и от тълкуването на разпоредбата на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. В ал.2 на цитираната норма е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на АПК на лицето, подало искането. В ал.3 е предвидено, че крайният акт- решението на общинската служба по земеделие, се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. В цитирания смисъл е и преобладаващата съдебна практика (определение № 8382 от 30.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2022 г., IV о.; определение № 4299 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2023 г., IV о.; решение № 8237 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2016 г., 5-членен с-в и др.) Ето защо, след като решението на общинския съвет по §27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ носи белезите на индивидуален административен акт, то непроизнасянето на ОбС-Родопи в срока по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ (на първото заседание след постъпване на искането) формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Касационната инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че в настоящата хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл.30, ал.3 от АПК. Няма каквито и да било данни, че след като в изпълнение на постановеното съдебно решение, мотивираното искане на ОСЗ е било внесено в общинския съвет от кмета на общината, по отношение на същото са били констатирани нередности съобразно чл.30 от АПК, за които вносителят на искането е бил уведомен. Основателен е обаче изводът че оспорването на мълчаливия отказ на Об-С Родопи е просрочено. Процесуалните правила на чл.45д-45ж от ЗСППЗЗ, уреждащи процедурата по възстановяване на правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, са специални спрямо установените в АПК общи такива. Макар и да започва по искане на собственика (респ. един от съсобствениците или наследниците на собственика), в процедурата по чл.45ж лицето, което е компетентно да сезира общинския съвет с мотивираното искане на началника на ОСЗ, е кметът на общината. Освен това нормата на чл.45ж от ППЗСПЗЗ установява и различен от общите правила срок за произнасяне на общинския съвет- на първото заседание след получаване на искането. При наличието на редовно сезиране с мотивирано искане от ОСЗ, общинският съвет е длъжен да се произнесе по него на следващото си заседание. Неизпълнението на задължението по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в срока представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Съобразно представените доказателства по делото, в изпълнение на влязлото в сила решение № 1715 от 17.10.2023г. на Административен съд-Пловдив, постановено по административно дело № 1583/2023г. по описа на същия съд, кметът на община Родопи е внесъл мотивираното искане на началника на ОСЗ-Родопи с докладна записка № 24-93-4#8 от 06.12.2023 г. Искането не е включено в дневния ред и не е разгледано на първото насрочено след получаването му заседание на ОбС-Родопи, проведено на 21.12.2023г. След като общинският съвет не се е произнесъл с решение по искането в срока, установен от чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ- на заседанието на 21.12.2023г.,но по него е формиран мълчалив отказ. Съгласно нормата на чл.149, ал.2 от АПК, в редакцията й от ДВ, бр.30/2006г., действаща към този момент, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 22.01.2024г. Жалбата е депозирана на 21.05.2025г.- много след изтичането на този срок, поради което се явява просрочена. Изложеното обуславя извода, че след като е установил, че жалбата срещу мълчаливия отказ акт е подадена след изтичане на законоустановения срок за това, съдът обосновано е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен служебно да следи. Жалба, подадена след изтичането на срока, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че чл.45ж от ППЗСПЗЗ изрично посочва органът, който е овластен да внесе мотивираното искане на ОСЗ за разглеждане в общинския съвет- това е кметът на общината. Ето защо не може де се приеме, че с депозираното от жалбоподателя заявление с вх. № 11-06-4#5 от 01.04.2025 г., ОбС-Родопи е бил отново редовно сезиран да се произнесе по мотивираното искане на ОСЗ. Това заявление на един от наследниците нито сезира общинския съвет отново, нито подновява срока за произнасянето му. Ето защо, след като общинският съвет не е бил редовно сезиран от компетентния за това орган, той не е бил длъжен да се произнесе по това заявление с административен акт, поради което не е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. По горните съображения определението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Съдът определи същото в размер на 100 лева на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение