Определение № 593 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №182 от 09.05.2014г. по в.гр.д.№857/2013г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение от 05.06.13г. по гр.д.№1959/13г. на Дупнишкия районен съд, с което е извършена делба на 22 бр. земеделски земи чрез изнасянето им на публична продан. Въззивният съд е приел, че делбата е допусната между съделители и при квоти както следва: по 3/108 за Д. А. М. и М. А. М.; по 6/108 за В. Л. М.; С. Л. Н.; В. И. П.; М. В. В.; В. Н. Е.; Р. М. М. и З. Г. Г.; 12/108 за К. Е. Б.; по 15/108 за Т. Н. Г. и Р. Н. Г. и 18/108 за Н. И. М.. Споделени са изводите на първата инстанция, че делбата не може да се извърши чрез обособяване на дялове и разпределянето им между съделителите съобразно представеното заключение на вещото лице, тъй като съделители с еднакъв обем права в съсобствеността ще получат различен брой имоти и в различни местности, което води до неравнопоставеност. Страните по делото не са заявили съгласие имотите да им бъдат разпределени от съда, единствено въззивниците в хода на съдебните прения са поискали делбата да приключи чрез разпределение по чл.353 ГПК. Отделните имоти са с различна площ – от 388 до 4000 кв.м., различна категория, цената на 1 дка варира от 204 до 657 лв., местоположението на имотите също е различно, ето защо подходящият способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. И. М.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като делбата може да се извърши посредством разпределение по чл.353 ГПК. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на трайната съдебна практика, тъй като допуснатите до делба имоти се изнасят на публична продан, въпреки наличието на експертиза, с която са обособени дялове за всички съделители. Ответниците в производството Д. А. М.; М. А. М.; В. Л. М.; С. Л. Н.; В. И. П.; М. В. В.; В. Н. Е.; Р. М. М.; З. Г. Г.; К. Е. Б.; Т. Н. Г. и Р. Н. Г. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, уточнен от състава в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: Публичната продан допустим способ ли е за извършване на делбата, когато за всеки от съделителите може да бъде обособен реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността. По този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, отразена в решение №634/04.10.2010г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО и решение №60 от 26.07.2010г. по гр.д.№534/09г. на ВКС, І ГО. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,