Определение № 682 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2744/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Братя К.“ООД – [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. Д. П. от САК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 106 от 13.10.2022 г., пост. по т.д.№ 196/2022 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 268 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 246/2022 г. по описа на Силистренския районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД молителят „Братя К.“ООД е осъден да заплати на ищеца „Строй Арт“ООД – [населено място] сумата от 10 700 лв., представляваща възнаграждение по договор за проектантски услуги от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска – 16.02.2022 г. до окончателната щ изплащане, както и направените по водене на делото разноски. Молбата е неоснователна. Целта на спирането по чл. 282, ал. 2 от ГПК е избягване на принудителното изпълнение по чл. 404, т. 1, предл. второ от ГПК на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Основателността на молбата за спиране е обусловена от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: жалбоподателят да е упражнил правото си на касационно обжалване и да е внесъл обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. От това следва, че в рамките на проверката по чл. 282, ал. 2 от ГПК, по молбата за спиране касационната инстанция се произнася инцидентно по въпроса за наличието на подлежащо на касационно обжалване осъдителното въззивно решение в хипотезата на чл. 296, т. 1 от ГПК, доколкото неподлежащите на касационно обжалване осъдителни въззивни решения са извън приложното поле на чл. 282, ал. 2 от ГПК. В случая, по делото е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 10 700 лв., претендирано по договор за изработка от 28.09.2021 г. с предмет извършване на проектантски услуги, който по естеството си представлява субективна (относителна) търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ТЗ, което определя характера на делото като търговско – чл. 365, т.1 от ГПК. Нормата на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, каквото изключение в случая не е налице. С оглед търговския характер на делото, цената на иска от 10 700 лв. е под обжалваемия минимум, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения, молбата за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., първо търговско отделение,