Определение № 756 от 12.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1452/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение №ІІІ-116 от 30.10.2018г по в.гр.дело № 1308/2018г. на Бургаски окръжен съд,с което изцяло е потвърдено решение №1285 от14.06.2018г на Бургаски районен съд. Като неоснователен е отхвърлен иска на касаторката на основание чл. 49 срещу ответника „Медиатор 2010”ООД и срещу К. Г. К. по чл. 45 от ЗЗД, тези лица да я обезщетят за неимуществени вреди от негативна журналистическа публикация -статия публикувана на 18.03.2014 в електронно издание на ответника със заглавие „Новите пионки от наркоканалите през Пристанище Бургас и „касичките” на властта в бизнеса с храните“, чиито автор е ответницата К.. Като неверно ,опозоряващо унизително и приписващо престъпление, каквито ищцата не е извършила, се изтъква твърдението в част от статията че са „ проследени ” нейни (на ищцата) „ воаяжи до Дубай, също и произход на средствата за покупка на няколко апартамента в С.. До ареста й обаче няма да се стигне .“ В материала е публикувана снимка на ищцата, под която има текст със съдържание:„ Д-р. Д. К. от ГЕРБ – бившата директорка на ОДБХ-Бургас е купила няколко апартамента в С.,обича воаяжи в Дубай, но сега е отстранена от работа ”. Въззивният съд е изследвал цялото съдържание на процесната статия не единствено посочените от ищцата части. Позовал се е на нейната същина като решаващо е приел,че в публикацията не се съдържат обидни изрази, статията не визира само и пряко ищцата, сочат се имена и на други длъжностни лица и се публикуват снимките им, публикацията е част от поредица статии на същия автор представляващи извършено журналистическо разследване за посредническата дейност на дружеството „Стив Груп“ ООД на територията на Пристанище-Бургас. Към момента на публикацията срещу ищцата е било образувано дисциплинарно производство ,била е отстранена от работа със заповед като държавен служител. Било е висящо досъдебно производство, насочено срещу нея като директор на ОДБХ-Бургас. Не се е установило по делото ищцата да е пътувала до Дубай или да е посещавала страната, но ответниците в качеството им на написал статията журналист и дружество,в чиито сайт е публикуван материала, не са действали противоправно.Правото да се изразява и разпространява мнение не е използвано за накърняване доброто име на другиго .Невъзприемайки за установена обидата като основание,при изследване верността на твърденията в публикацията въззивният съд се е позовал на преценката си за допустимата намеса и пропорционалност при защита на двата интереса, изследвайки последователно фактите в насоките: Дали е засегнат въпрос от обществен интерес; Характер на намесата; Положението на клеветящия;Статус на наклеветения; Предмет на спорните изявления, средства, форма, обстоятелства; Причини за намесата; Публичност на спорното изявление и последици от него .Посочено е, че публикувата статия визира различни персонажи, заемащи публични държавни длъжности с обществена значимост, между които и ищцата. Отразява се и се анализират назначения и отстраняване от длъжности от публични държавни постове, като са направени социални и политически анализи и прогнози. Изнесените обстоятелства и изказаните мнения за контрабанда на стоки и за наличието на наркоканали са общи, не визират ищцата,няма личностни нападки срещу нея; не й се вменява престъпление и не целят опозоряване,а да е информира обществото по значими теми, като условията при които се осъществява контрол от натоварените държавни институции и длъжностни лица при внос на стоки на територията на Пристанище-Бургас. Изнесеното за ищцата е направено от журналист, който в това си качество се ползва с най-висока защита по чл.10 от Конвенцията, по обсъждане на значима политическа, икономическа и социална тема като основен предмет на журналистическото внимание в процесната статия, а заеманата от ищцата длъжност предполага по-голяма търпимост по отношение на журналистически изявления и нападки, и по-слаба защита по чл.8, ал.1 от Конвенцията. Решаващият извод на въззивния съд по отношение на журналистическата добросъвестност е, че възприетото от ищцата негативно внушение за нея в случая не излиза извън рамките на допустимото журналистическо поведение по чл.10 от Конвенцията като се има предвид верността на твърденията ,че тя е отстранена дисциплинарно и че се води разследване. Изръзът „проследени воаяжи до Дубай“ и ,че ищцата „обича воаяжи до Дубай“самостоятелно не са позорящи, обидни и клеветнически твърдения, те са посочени в контекста на информирането за извършени проверки, като явно почиват на предположения. Критерият за отговорна журналистика следва да отчита факта, че онова, което журналистът представя на обществото, е статията като цяло. Въззинният съд се е позовал на установена практика на ЕСПЧ в подкрепа на изводите си. В изложението са формулирани три въпроса. Посочва се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първите два, свързани с противоправността на публикаця в която се използвани неутрални изрази и думи, които не са обида или клевета, но в контекста директно навеждат към обвинение в корупция и неправомерни действия, респ. публикация, в която се твърди че са „проследени” т.е разследвани конкретни действия на лице, а се установи че такива не са осъществени, нито разследване е извършено. Изтъква се противоречие със съдебна практика на ВКС (реш. № 62/2012г по гр.д №1376/2011г ІV г.о, реш. № 164/2015г ІV г.о .) Изтъква се, че съгласно установената практика на ВКС свободата на мнение не трябва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго (реш. №62/2012г гр.д №1376/2011г, ІV г.о). В изложението се сочи ,че съдът е правил предположения какво е имал предвид автора,което е недопустимо. Вменяването на читателя ,че ищцата е част от „политическите касички” е твърдение за извършени престъпни деяния. Основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса допустимо ли е да се приеме ,че журналистите неправомерно могат да опетняват доброто име на личността с цел търсене на сензация, в името на свободата на словото. В общ отговор ответниците оспорват съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Съобразена е изцяло практиката на ВКС и ЕСПЧ с оглед предмета на делото и по въпроси, свързани с противоправно поведение при журналистическа публикация. При втория въпрос не се интерпретират вярно събраните доказателства Претендират се разноски от дружеството. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В настоящето изложение са формулирани въпроси по който липсва общото условие към съдържанието им по чл. 280, ал.1 ГПК, както и основание по критерия в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Първият въпрос няма еднозначен правен отговор при фактите, на които защитата го основава. Установената практика на ВКС не обвързва пряко извода за противоправност при журналистическа публикация с уличаването в смисъла, изтъкван при формулирането на въпроса.. Не е обоснован критерия на чл. 280 ,ал.1т.1 ГПК поради противоречие с решение №62/2012г на ІV г на ВКС по формулирания въпрос, както и с решение №164/2016г на ІV г.о в които е даван отговор на други въпроси Касаторката не пояснява каква е връзката на цитираната съдебна практика с поставения в изложението въпрос,в решаваща за изхода на делото насока. Цитираните в изложението две съдебни решения от практиката на ВКС не изразяват обратно на възприетото от въззивния съд разбиране относно противоправността ,подлежаща на доказване като злоупотреба с право при конкретните обстоятелства. Обсъдени са елементите на деликтната отговорност, но в спецификата на отговорност за вреди от негативна журналистическа публикация в печатно издание, както и стълкновението между конституционно гарантираните права. Съгласно установената съдебна практика на ВКС част от която цитирана както от въззивния съд ,така и от касатора, когато фактът е верен разпространението му чрез печатно издание не е противоправно, а когато не е верен, от значение за отговорността по иска са и други обстоятелства, също изяснени в практиката на ВКС ( реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о реш. № 369/2015г по гр.д №2098/2015г, реш.№85/2012г по гр.д № 1486/11Г ІV г.о, реш. №62/2012 по гр.д №1376/11г, ІV г.о ,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о и др ) и практиката на ЕСПЧ (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom, Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v.Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, /Hertel v. Switzerland и др. ). Правните изводи на съда са не в противоречие,а в съответствие с тази практика предвид конкретни обстоятелства, които съдът водещо е отчел. Решението на Бургаски ОС опредметява установеното разбиране, че когато се касае за публикации в пресата,за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос, публикацията не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт ,съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения, а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения, по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена, но ако са обидни. Вторият въпрос в изложението се свързва с израза „проследени са воаяжи на ищцата до Дубай” като неверно твърдение заедно с изречението:”бившата директорка на ОДБХ-Бургас е купила няколко апартамента в С., обича воаяжи до Дубай, но сега е отстранена от работа”. Конкретно насоката във въпроса е дали е налице противоправно деяние когато се твърди, че са „проследени ,т.е разследвани действия на лице, а се установи, че то не е осъществило такива действия и разследване не е извършвано изобщо”.И тук противоправността на действията не е пряк извод от условието във въпроса, изтъкнатата от касатора съдебна практика не съдържа отговор в тази насока, поради което не е изпълнено както общото, така и специалното изискване за допускане на касационно обжалване по този въпрос.И тук съдът не е игнорирал съдържанието на написаното,отговорено е на фактическите доводи на защитата съобразно установеното в практиката на ВКС при практическо разграничение между негативни твърдения в рамките на конституционно гарантираната свобода на словото и правото на мнение, съответно разпространението му в печатно издание с оглед границите в които същото се упражнява,съответно злоупотребата с право когато целта не е да се информира или даде оценка,а да се навреди на доброто име.Изключвайки в частност целта да е била да се вреди въззивният съд не е пренебрегнал контекста на думите за сметка на едно буквално възприемане. Третият формулиран въпрос няма правно съдържание, а изразява негодувание от крайния резултат. Окръжен съд-Бургас не е приемал ,че „журналистите могат неправомерно да опетняват доброто име на личността с цел търсене на сензация” както се постулира във въпроса. При формулировката на този въпрос се включват оценки, които въззивният съд не е давал и които не кореспондират с фактическата обстановка по делото, възприета от решаващия съд. БОС е достигнал до извод за липса на противоправност по начина, указан в установената практика на ВКС, като решаващо е обосновал изводите си на целта на публикацията включително - цел различна от тази, посочена негативно във въпроса, считана от защитата за подразбираща се ,или за установена. Разноски за адвокатска защита са установени от ответника по касационната жалба „Медиатор 2010”ООД, в размер на 850 лева, която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.