Определение № 116 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 58 от 30.4.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 22.1.2018 г. по т.д. №568 по описа за 2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, за признаване за установено, че И. Я. Д. не дължи на касатора сумата 44 734,79 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект в [населено място], [община], м. „Ш.”, УПИ 001324, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г.

Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

2. Когато електроразпределителното предприятие е доказало виновно поведение на потребителя, изразяващо се в неизпълнение на договорните му задължения и осъществяване на действие-нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия, следва ли да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период?

3. Изпълнено ли е изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”А” от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция при действието на Общите условия за ДПЕЕ от 2007 г.?

Ответникът по касационната жалба И. Я. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

При извършена на 20.3.2017 г. проверка от представители на електроразпределителното дружество е било установено, че целостта на държавните пломби на електромера, отчитащ потребената електрическа енергия в имота на И. Я. Д., е нарушена, а ведомствените пломби въобще липсват. Електромерът е бил демонтиран, запечатан и изпратен за проверка в регионалния отдел на Българския институт по метрология, при която е било констатирано наличието на допълнително монтирано външно устройство, водещо до грешка при отчитането на консумираната електрическа енергия в полза на потребителя с повече от 30 процента. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ, дружеството е изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната електрическа енергия на 44 734,79 лв. и е уведомило потребителя, който на свой ред е предявил установителен иск за нейната недължимост. Варненският окръжен съд е уважил този иск, а Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Основният аргумент на въззивния съд е, че нормите на чл.41-44 от ПИКЕЕ са били отменени от Върховния административен съд, а оставените в сила разпоредби на чл.48 до 51 от този нормативен акт не дават пълната регламентация, изискуема от чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електрическа енергия. Допълнително съдът се е позовал и на неизпълнението на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”А” от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В чл.24, ал.2 от Общите условия от 2007 г. наистина било предвидено уведомяване, но не бил уточнен редът за това уведомяване.

При тези мотиви на въззивния съд даденото от него разрешение на първия въпрос на касатора противоречи на решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС, според което въз основа на останалите неотменени разпоредби на чл.48 до 51 от ПИККЕ може да се коригира дължимата от потребителя сума при констатирано неточно измерване на количеството изразходвана електроенергия.

По третия въпрос на касатора обжалваното решение противоречи на решение № 118 от 18.09.2017 по т. д. №961/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС, в което е прието, че в чл.24 от ОУ от 2007 г. е предвиден ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция. Ето защо по първия и по третия въпроси на касатора следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Касаторът не е твърдял виновно поведение на потребителя, поради което въззивният съд не е дал разрешение на втория въпрос и затова по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение